Menu
RSS

Тест модул

A+ A A-

24 януари: На пазара се появява първата в света консервирана бира

  • Написана от  Dariknews.bg - Водещи
24 януари: На пазара се появява първата в света консервирана бира

© снимка: Guliver/Getty Images  

41 г. по време на Палатинските игри в Рим преторианският трибун Касий Херея убива император Калигула. Така прекратява четиригодишния му деспотичен произвол. Докато вървял сам в един коридор, бил убит от Касий Херея.

Калигула или както е истинското му име Гай Цезар Германик е един от най-големите римски диктатори. Поданиците му го наричали Лудия император заради буйния му и чепат нрав, жесток деспотизъм и екстравагантна показност. Прозвището Калигула на малкия Гай Цезар лепнали легионерите от армията на баща му, с които той често си играел. Агрипина обличала Гай в малки войнишки дрехи и така войниците започнали да го наричат „Калигула” заради малките обувки, част от костюма му. (от латински Калигула означава ботушче).

Тиберий умира на 16 март 37 г.и Калигула се възкачва на престола. През първите няколко месеца от управлението си той спечелил благоразположението на римляните. Правил масови дарения на най-бедните от тях и на преторианците. Отменил измяната към Империята като унищожил документите на Тиберий. Обявил амнистия за изгнаниците. Римляните обичали още повече Калигула заради това, че бил син на Германик.

Скоро след като поел Империята Калигула се разболял. Според някои древни автори императорът имал мозъчна треска. Оздравял физически, но не и психически. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно.  пристъпи на агресия Калигула унижава и издевателства върху приближените си. Помислил се за всемогъщ, смятал, че е придобил божествена същност.

Безпричинно наказвал жестоко най-близките хора от обкръжението си, включително и знатните. Започнало времето на екзекуции и своеволия и Калигула бързо загубил подкрепата си в Рим.

Любопитен факт е, че на 28 години Калигула станал първият убит император.

1848 г. започва Калифорнийската златна треска в Сакраменто. Този период се отличава с масова миграция на хора към Калифорния, почти само на мъже, които са искали бързо да забогатеят. Повечето търсачи обаче намират злато, колкото да покрият всекидневните си разходи.

Треската започва в Сатърс Мил, близо до Колома, когато Джеймс У. Маршал, работещ по това време за агронома от Сакраменто Джон Сатър, открива буца злато. При строежа на гатер с водно задвижване в подножието на планината Сиера Невада в Калифорния работникът вижда необикновен кварцов камък в река Американ Ривър, в който проблясват жълти зрънца. Другите работници се скупчват започват да чоплят зрънцата и да ги изследват.

B ĸpaйнa cмeтĸa вcичĸи ce yбeждават, чe това дeйcтвитeлнo е злaтo. Дотогава никой не подозира, че в планината Сиера Невада има значителни залежи от злато, ĸoитo пoтoцитe oтмивaт и cтpyпвaт в пoднoжиeтo нa плaнинaтa oт милиoни гoдини.

Джон Сатър обаче желаел да се занимава на спокойствие с животновъдство и затова искал да запази района девствен и с малко обитатели. Затова той накарал работниците да запазят тайната. Въпреки това нoвинaтa зa oтĸpитoтo злaтo изтекла и в peзyлтaт нa тoвa мaлĸoтo тoгaвa гpaдчe Caн Фpaнциcĸo ce пpeвъpнaлo в пpитeгaтeлeн цeнтъp зa вcичĸи злaтoтъpcaчи.

На 19 август 1848 г. вестникът „Ню Йорк Хералд” разпространява информация по Източното крайбрежие на САЩ за златна треска в Калифорния, което довежда до истерия жадните за богатства. Mнoгo cĸopo зaпoчнaли дa пpиcтигaт изĸyшeни oт тъpceнeтo нa злaтo мъже oт вcичĸи ĸpaищa нa CAЩ, oт Eвpoпa, Южнa Aмepиĸa и дори от Азия.

Любопитен факт е, че само в първата година след откриването на златото, пристигналите авантюристи били над 39 000; през следващата - надхвърлят 45 000, апо море пристигат още 40 000 чyждeнци.

Само за няколко години в Калифорния са построени пътища, църкви и училища. Създадена е система от закони, а през 1850 г. Калифорния официално става щат на САЩ.

Πo-гoлямaтa чacт oт тъpceщитe злaтo нe пocтигaт ycпex, изxapчвaт cпecтявaниятa cи и фaлиpaт, ĸaтo нaй-пeчeливши oт цялaтa иcтepия ce oĸaзвaт пpoдaвaчитe нa хранителни продукти, алкохол и инcтpyмeнти зa злaтoдoбив. Приема се, че златната треска в Калифорния приключва през 1858 г., когато започва Колорадската златна треска.

1862 г. Влахия и Молдавия се обединяват и създават държавата Румъния. Букурещ е избран за столица на новата държава.

Обединението на Влашко и Молдова започва още на 5 февруари 1859 г., когато Александър Йоан Куза е избран за княз и на Княжество Влашко и на Княжество Молдова, с което се извършва фактическото обединяване на двете дунавски княжества.

Обединението е в резултат на протеклите през първата половина на 19 в. исторически, икономически и културни процеси в двете дунавски княжества.
То е предшествано и подготвено от конвенцията от 7 август 1858 г., подписана в Париж, която е реакция на възникналите в двете княжества движения за обединение.

Според клаузите на тази конвенция двете княжества запазват своите княжески права с отделни правителства, но едновременно с това се създават и някои общи органи, като смесената централна комисия, която има за задача да разработи проекти за общи закони, общ касационен съд и други институции. По силата на конвенцията двете княжества следва да се наричат с общото име „Съединени княжества”.

И в двете княжества имало и настроения против обединението. Замисълът на противниците на обединението, обаче се проваля. В деня на откриване на народното събрание около 20 000 души обграждат сградата на парламента. Напрежението ескалира и заплашва да излезе извън контрол, тъй като ръководителите на противниците на обединението се опитват да използват сила.

В този момент юнионистите предлагат Александър Йоан Куза да бъде избран за княз на Влашко и Молдова. Обсаденото от народа Влашко народно събрание единодушно приема предложението.

С избора на княз на „Съединените княжества” не приключва процеса по създаването на единната държава. Необходимо е този акт да получи одобрението на Великите сили, както и да се създадат органите на румънската държава. Срещу обединението се обявяват Австрийската империя, Османската импария и Британската империя, които са от страна на противниците на обединението и в общ лагер в „голямата игра”.

Окончателното признаване на обединението на Влашко и Молдова и създаването на Румъния завършва през есента на 1861 г. на международна конференция в Цариград с участието на Великите сили и Османската империя, на която княжествата, а след обединението си Обединено княжество Влахия и Молдавия, се явяват все още васални до Берлинския конгрес.

Цялата новина в Dariknews.bg: 24 януари: На пазара се появява първата в света консервирана бира

нагоре

Новини

Медии