Неколкократните призиви на Марио Драги към националните правителства за фискални реформи останаха глас в пустиня. Снимка: Ройтерс

Бихте ли кредитирали с пари на данъкоплатците Volkswagen – проблемния германски автомобилен концерн, който днес струва 35% по-малко отколкото преди година? Ами Telecom Italia, която според рейтинговите агенции Moody’s и S&P500 вече не заслужава кредитен рейтинг?

Това са само част от непредвидените последици от подновените усилия на ЕЦБ за стимулиране на икономиката. Те включват разширение на програмата за количествени облекчения, като банката от 8 юни започна да изкупува и корпоративни облигации. Тази седмица ЕЦБ на практика даде назаем пари на данъкоплатците и на Volkswagen, и на Telecom Italia, като ги включи в корпоративните облигации, които започна да изкупува. Нищо чудно, че легитимността на тези решения е оспорвана от германски съдилища, пише Марк Гилбърг в материал за BloombergView. 

Още по темата С хеликоптера на ЕЦБ в страната на чудесата и отрицателната доходност Драги: Европа ще плати висока цена заради липсата на реформи ЕЦБ започва да купува корпоративни облигации от 8 юни

Разширената програма на ЕЦБ не е нищо друго, освен странна. Банката твърди, че просто използва друг инструмент от паричната й политика. Неприятната истина обаче е, че става въпрос за доказателство за провал, а не за успех. Въпреки правителствените разходи за финансиране на дълга паднаха до рекордно ниско ниво (доходността по германските 10-годишни облигации за кратко падна под нулата), няма шансове инфлацията скоро да се върне към целевите 2%

Финансовите министри от еврозоната (т.нар. Еврогрупа) се събират днес, за да решат дали да отпуснат следващия жизненоважен транш от спасителния заем Гърция. След 6-месечно забавяне очакванията са, че Брюксел ще оцени положително приетите от Атина данъчни и пенсионни реформи и ще отблокира следващите 10 млрд.евро, но няма да се съгласи да облекчи дълга на страната, отбелязва "Ройтерс".

В неделя гръцкият парламент гласува пореден пакет от мерки, които да отговорят на очакванията на...

Снимка: архив Ройтерс

Нивата на задълженията нараснаха внушително в богатия свят между 1982 и 2007 г. Когато финансовата криза избухна, опасенията около способността на кредитополучателите да изплатят или рефинансират задълженията си доведоха до най-големия икономически спад от 30-те години на миналия век