Снимка: Reuters, архив

Когато холандец караше караваната си към Коста дел сол, единственото нещо, което му напомняше, че някога е прекосявал граници, бяха поредицата SMS-и, приветстващи го с добре дошъл в Белгия, Франция и Испания, пише сп. "Икономист".

Така бе преди мигрантската криза от това лято и терористичните атаки в Париж от 13 ноември. Сега над свободата човек да скита из 26-те държави в безграничното Шенгенско пространство, която председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер нарича "единствен по рода си символ на европейска интеграция", е надвиснала най-голямата заплаха, откакто е създаден Шенген.

Призивите за ограничаване на пътуването без граници набираха сила още през август, след като мароканецът Аюб ел Хазани пренесе автомат през две граници с влака "Талис" и нападна пътници. През септември германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че ако няма споразумение какво да се прави с бежанците, тези призиви ще станат още по-оглушителни. Огромният брой пристигащи в Европа мигранти накара няколко страни, включително Унгария, Словения, а по-късно Германия и Австрия временно да възстановят контрола по границите. След това Швеция, която посрещаше по 10 000 новодошли на седмица, се присъедини към тези страни на 12 ноември. Холандците удвоиха случайните проверки в граничната си зона през септември. Съобщението на Дания, че ще въведе електронни скенери на регистрационните номера на колите на граничните пунктове промени лимитите на шенгенската рамка.

Атаките в Париж промениха дебата. След тях стана ясно, че терористите имат здрави връзки с Белгия. Пежотата, пристигащи през границата от Брюксел, изглеждат също толкова опасни за Франция, колкото самолетите, долитащи от Дамаск. Докато следователите проверяват откъде са минали терористите и техните оръжия, със сигурност ще бъдат разкрити още вътрешноевропейски връзки и повече подробности за слабостите на Шенген.

След нападенията в Париж Франция бързо върна граничните проверки по основните пропускателни пунктове. Шенгенското споразумение позволява подобни временни мерки за гарантиране на националната сигурност.

Французите така или иначе бяха запланували да сторят това по случай конференцията за климата на ООН в Париж, започваща в края на този месец. Сега настояват за повече. На среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи в Брюксел на 20 ноември Франция поиска Европа да започне да събира лични данни на пътуващи в региона хора, за което настоява още от атаките срещу "Шарли ебдо", и за по-голям обмен на данни, посредством Шенгенската информационна система - база данни за сигурност. Франция ще иска и истинска европейска полицейска служба, която да охранява външните граници на Шенген. Президентът Франсоа Оланд каза, че иска Европа на отворените граници, а не континент със "стени и телени огради".

Други обаче не са съгласни, особено на изток. Унгария вече издигна близо 160-километрова ограда по границата си със Сърбия. Австрия планира да разположи ограда по границата със Словения. Сповашкият премиер Роберт Фицо казва, че също е готов да строи заграждения (сигурността на словаците "е по-висок приоритет от правата на мигрантите"). След парижките атаки министърът по европейските въпроси на Полша заяви, че споразумението между членките на ЕС за преразпределение на кандидатите за убежище се отменя. Предизборната кампания в Словакия се превърна в антиимигрантска надпревара по надвикване. Унгарският премиер Виктор Орбан обвини миграцията за убийствата в Париж. (Той също така каза, че миграцията е довела до повече изнасилвания и заплашва европейската култура.)

В Западна Европа крайнодесни популисти си играят със страховете на хората. Нищо не помогна за тяхната кауза повече от (непотвърдената) информация, че един от въоръжените нападатели в Париж е влязъл в Европа през Гърция, като се е престорил на сирийски бежанец. Марин льо Пен, която от месеци предупреждава, че джихадисти се правят на бежанци, приведе това като доказателство на тезата си. Матео Салвини от италианската крайнодясна "Северна лига" повтори призива си за замразяване на Шенген.

В социологически проучвания, направени след атентатите, 70 на сто от холандците казват, че границите трябва да бъдат затворени.

Страх и омраза не са единственият отговор. На 15 ноември германският вътрешен министър Томас де Мезиер призова медиите и обществото да не свързват атаките с бежанския дебат. Доминиращата позиция в публичното говорене в Германия и по-голямата част от Западна Европа е, че бежанците са жертви на терора на Ислямска държава, а не извършители.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, не особено желан, но необходим съюзник на Меркел, каза на срещата на върха на Г-20, че третиране на бежанците като терористи е равносилно на "неспазване на хуманитарен дълг". Важна среща бе тази на Ердоган с гръцкия премиер Алексис Ципрас на 18 ноември. Общата граница на двете им държави е най-пропускливата в шенгенската периферия. Докато външните граници на зоната не бъдат подсигурени, свободата на движението вътре в зоната ще бъде в опасност.

(БТА)

© снимка: БГНЕС, архив  

Все още има противогрипни ваксини и до средата на ноември те могат да се поставят. Това каза главният национален здравен инспектор Ангел Кунчев пред БНТ. Той обаче бе категоричен, че активните работещи хора няма как да се опазят от вируса, а за възрастните хора е желателно да не излизат от домовете си, за да избегнат заразата.

Кунчев обяви, че Европейската здравна организация вече докладва за изолирани щамове на тазгодишния грип, чиято модификация е класическа. У нас още не са засечени такива случаи, но разгара на грипната епидемия неминуемо се очаква в края на декември и началото на януари. Най-застрашени са хронично болните възрастни хора и малките деца.

Атаката с биологично оръжие е най-евтиният начин за поразяване на големи групи хора и изобщо не е изключен, тъй като в света има такива случаи, заяви Кунчев.

Той обаче поясни, че това оръжие не може да се използва без предварителна обработка и най-вече привеждането му в аерозолна форма, защото няма да е ефективно. Както и това, че са нужни много добре обучени кадри, за да го приложат по нужния начин.

Кунчев е категоричен, че Европа и България имат план за действие при биологична атака от страна на терористите. Освен това България е от малкото страни, които произвежда медикаменти за борба с дифтерита, за която е помогнала в Испания, както и за туберколозата.

Кадри обаче няма, обяви главният държавен здравен инспектор. Причината е, че месечното заплащане на такива специалисти е малко над 500 лева и те бягат в чужбина или в частни клиники. Освен това регионалните центрове за борба с вирусите от 28 са сведени до 5-6 оборудвани.

Цялата новина в Dariknews.bg: Грипната епидемия неминуемо ни атакува в края на декември

Ценни 3 шампионатни точки постигнаха футболистите на Карнобат, които в последна домакинска среща от есенния дял на Югоизточна „В“ група се наложиха с минималното 1:0 над Спартак /Пд/. Двубоят от 16-ти кръг бе със сполучлив край за карнобатлии, които усетиха вкуса на успеха с попадение в 87-ма минута. Тогава, при продължително меле в пеналта на гостите, топката попадна в мрежата на Спартак /Пд/ след автогол на Лъчезар Якалиев. Домакините пропуснаха възможността да спечелят с по-изразителен резултат, след като цял мач буквално играха на една врата, тази на „Спартак“. Сериал от пропуски направиха Шопов, Петров, Янев и още кой ли не. Гостите също имаха положения, но далеч по-малко от тези на домакините.   Победата е общо 7-ма до момента за амбициозния отбор на „Карнобат“, който е сред новаците в шампионата, а представянето до сега му гарантира, поне за седмица, 8-мо място във временното класиране, вече с актив от 24 т. В последната си официална среща за тази година карнобатлии ще гостуват на „Свиленград“. Двубоят е на 28-ми ноември от 14.30 ч. „Доволен съм от победата. Резултатът е изстрадан, но победата е заслужена. Тези 3 точки са нужни за нашия отбор, с оглед на негативните резултати в последните мачове. Мисля, че през целите 90 минути контролирахме събитията на терена. Момчетата си хвърлиха всичките сили, с които разполагат. Мога да бъда недоволен единствено за това, че имаме толкова много създадени положения, а спечелихме само с 1:0.   Предстои ни гостуваме на отбор („Свиленград“), който се представя добре и на свой терен, и при гостуванията си, където също взима точки. Отиваме там да се надиграваме, да спечелим 3 точки и да затвърдим добрите си игри. След това отбора ще получи заслужена почивка от 30 дни. При приключването на полусезона ще анализираме представянето ни и ще оповестим програмата ни за напред. Не е сега момента да коментираме селекцията. Имаме мач, който първо трябва да изиграем, да благодарим на момчетата за доброто представяне. Имаме и контузени, които са важни за отбора. Нека не омаловажаваме труда на тези, които в момента са здрави и на мое разположение. След края на полусезона ще говорим за бъдещето и доброто на отбора на „Карнобат“, каза старши треньора Иван Божидаров.     „КАРНОБАТ“: Даниел Желев, Слави Шопов, Слави Костенски, Трендафил Момчилов, Ясен Тузаков, Стойко Колев, Динко Дерменджиев, Хюсеин Садула /78 – Райчо Раев/, Ивелин Янев, Яни Николов, Димитър Петров /90 – Тодор Няголов/...