Снимка: архив, Reuters
Ако миналата година премина в международен план под знака на конфликта в Украйна, то тази очите на всички бяха приковани към явлението "Ислямска държава" (ИД).
За някои жестока терористична групировка, сееща смърт, за други - истинска държава, макар и непризната от международната общност, ИД заемаше челно място в новините почти всеки ден, предимно с жестоки показни убийства и унищожаване на безценни артефакти от световното културно и историческо наследство - варварски актове, умело използвани от пропагандната машина на Абу Бакр ал Багдади и неговите хора, пише Николай Станоев от БТА.
Зловещите кадри със зверства, присъщи на едни, както мнозина доскоро се надяваха, отдавна отминали времена, ужасиха огромната част от човечеството. В същото време те превърнаха главорезите от ИД в истинско въплъщение на халифата за едно малцинство, включващо различни сегменти - сунити в Близкия изток и младежи мюсюлмани в западни страни от имигрантски произход.
Общото за тях е чувството за онеправданост, било то от управляващи светски или шиитски режими, било то от покварените в очите им западни либерални общества. Фактите са красноречиви: броят на джихадистките бойци в Сирия и Ирак е нараснал над два пъти през последната година до най-малко 27 000 души според данни на базирания в Ню Йорк институт Суфан груп.
И докато "Ислямска държава" набираше скорост и сила и превземаше нови територии в Близкия изток и Северна Африка, за мнозина Сирия, Ирак и Либия си оставаха далечни места, където самоубийствените атентати и войните са си част от пейзажа.
Джихадистката групировка обаче разтърси целия свят, извършвайки двете си най-зрелищни терористични акции тази година не къде да е, а в самото сърце на Европа, в Париж.
Градът на любовта, Градът на светлината, Столицата на модата, Символът на европейската цивилизация. Това са само част от клишетата, с които сме свикнали да наричаме Париж. Първите асоциации за френската столица са любов, вино, култура, изкуство. Затова кървавите сцени, които обиколиха света през януари и ноември, потресоха милиарди.
Защо обаче джихадистите избраха да ударят точно Париж? Отговорът отчасти се крие в самата представа за френската столица като символ на западната цивилизация и на светския живот, така омразни на джихадистите и пълна противоположност на тяхната мракобесна идеология. Първа мишена на ИД неслучайно стана сатиричният вестник "Шарли ебдо", на чиято закачлива борба с перо в защита на пълната свобода на словото екстремистите отговориха без капка хумор, с автомати.
Пропагандният ефект бе постигнат. Милиарди хора останаха потресени. Но и хиляди младежи вероятно са били спечелени за каузата на джихадистите. ИД показа, че е способна да удари в самото сърце на Европа. Още повече в момент, когато губи терен в Сирия и Ирак, бомбардирана от западните сили и Русия. ИД обаче започва да пуска корени и да печели привърженици на други места - Либия, Сомалия, Афганистан...
Атентатите бяха поредно доказателство колко страшни и трудни за решаване са асиметричните конфликти. Дори пълното превъзходство във военно отношение не гарантира сигурност. Врагът, който няма лице, е най-страшен, защото може да дебне зад всеки ъгъл. И в епохата на новите технологии може да изпрати своето послание и да удари в целия свят, без да са му необходими кой знае какви ресурси.
Париж обаче не е единственият център на западната цивилизация. Такива са и Лондон, Рим и много други. Дали отговорът не се крие в слабостта на социалистическото правителство и недостатъчно ефективната работа на разузнавателните служби във Франция?
Джихадистите обаче удариха още Русия и Съединените щати - страни, които по принцип действат много по-твърдо срещу тероризма. Всъщност френските тайни служби далеч не стоят със скръстени ръце и полицията често задържа хора, свързани с джихадистите. През последните години те са предотвратили десетки планирани атаки.
Зрелищните нападения на френски джихадисти в Тулуза и в Еврейския музей в Брюксел обаче заеха челно място в новините. Извършители на атентатите на 13 ноември са били в полезрението на властите. В една западна демокрация, където правата на човека са основна ценност, обаче няма как да има полицаи на всеки ъгъл и хора да бъдат държани постоянно в затвора, само защото са екстремисти. А и Гуантанамо не предотврати Сан Бернардино. . .
След атентатите от фаталния петък 13-и мнозина изрекоха на висок глас една азбучна истина в съвременната епоха на глобализация и асиметрични конфликти: пълна безопасност няма никъде за никого.
Друго обяснение е активното участие на Франция във въздушните удари срещу "Ислямска държава" в Сирия. Извършителите на касапницата в "Батаклан" са казвали според разказите на оцелели, че атаката е именно в отмъщение за бомбардировките. За мнозина на Запад Сирия изглеждаше много далече. Терористичните атаки на 13 ноември обаче бяха зловещо напомняне, че в съвременния глобализиран свят всичко е взаимосвързано и ако бомбардираш "безопасно" от въздуха на няколко хиляди километра разстояние, трябва да очакваш ответен удар и у дома. Впрочем много хора в Париж признаха, че са очаквали атентатите. Особено след "Шарли ебдо". Но са се надявали опасенията им да се окажат просто кошмар.
На малцина обаче като че ли направи впечатление, че много от извършителите на терористичните атаки във Франция бяха нейни граждани. И тримата нападатели в "Батаклан" бяха французи. . . Какво кара тези хора да мразят собствената си родина и да избиват свои сънародници?
Проблемът с т. нар. лоши квартали и предградия във Франция, населени предимно с хора от имигрантски произход, включително много мюсюлмани, тлее от десетилетия. Дядовците и бащите на тези хора са били благодарни, че са намерили във Франция сигурност и препитание.
За техните деца и внуци обаче това не е достатъчно и чувството, че са хора втора ръка и са отхвърлени от мнозинството, неминуемо ги е радикализирало. Корените на много от тези младежи освен това са от страни като Алжир, където раните от френското колониално управление още не са зараснали.
Бунтовете във френските предградия през есента на 2005 г. бяха повече от тревожен симптом. Но политическата класа като че ли реагира, водена от принципа "Всяко чудо за три дни". А през изминалото десетилетие проблемите може само да са се трупали и задълбочавали. . .
Както отчетоха някои експерти, парижките терористи първо са се радикализирали, след което са станали благодатен обект за ислямистката пропаганда. Ситуацията е станала още по-сериозна, предвид факта, че "Ислямска държава" разполага с териториална база в Сирия и Ирак. Така както Ал Кайда в Афганистан преди атентатите от 11 септември 2001 г.
Интеграцията обаче е двустранен процес. И когато тя липсва, вината очевидно не е само на мнозинството, което отказва да асимилира дадено малцинство. Материалните условия в печално известните предградия във Франция, Белгия и на много други места са по-добри от тези в голяма част от света и мнозина техни жители получават социални помощи, които са по-високи от трудовите доходи на милиарди жители на планетата.
Мултикултурното общество се провали, обяви германският канцлер Ангела Меркел още през 2010 г. Илюзиите на мнозина политици и мислители в САЩ и ЕС за "края на историята" и универсалността на западните ценности, които бяха популярни след края на Студената война и рухването на комунистическия блок на изток, като че ли бяха разбити от възхода на Китай, надигането на Путинова Русия и жените с бурки по улиците на западните столици.
Впрочем, според Суфан груп, броят на джихадистите от Западна Европа в Сирия и Ирак се е удвоил през последната година до общо 5000 души. Най-много сред тях, 1700, са французите. . .
След атентатите в Париж социалистическото правителство във Франция най-накрая предприе отдавна закъснели мерки, които доскоро изглеждаха политически некоректни в либералните западни общества, дори след касапницата в "Шарли ебдо" през януари, като затваряне на радикални джамии. На практика властите направиха стъпки, за които настояваше не кой да е, а Националният фронт на Марин льо Пен.
Френската крайнодясна партия неслучайно затвърди на първия тур на регионалните избори на 6 декември статута си на първа политическа сила в страната, който придоби на изборите за Европейски парламент миналата година. През 21-и век Националният фронт надали е отговорът на проблемите. Мнозина французи, гласували преди за консерваторите и дори за социалистите, обаче подкрепиха този път крайнодясната партия.
Протестен вот, с който тези хора, повечето от които едва ли са с екстремистки възгледи, казаха: "Нещо във Франция не е наред. Не може повече да се правим, че това не е така." Констатация на един народ, дал на света концепцията за свобода, демокрация и човешки права, в която неговият политически елит трябва да се вслуша.
Какви мерки трябва да се предприемат? Войната срещу "Ислямска държава" трябва да се води на всички фронтове, както призова авторитетното британско списание "Икономист".
На първо място, в краткосрочен план, да бъдат неутрализирани хората, които вече се борят с оръжие в ръка за каузата на "Ислямска държава". Джихадистката групировка да бъде лишена от териториална база и да бъде прекъснат потокът на джихадисти от Близкия изток към Европа и обратно - нещо, което не изглежда чак толкова невъзможно.
За това е нужна и реформа на Шенгенската система - свободата на движение е неотменима ценност за Европейския съюз, но сигурността на границите на ЕС трябва да бъде укрепена, като признание, че живеем в един по-опасен свят.
Военната победа срещу "Ислямска държава" в Сирия и Ирак и неутрализирането на нейните последователи в Европа обаче съвсем не биха били достатъчни. От ключово значение в по-дългосрочен план ще е да бъде спечелена борбата за сърцата и умовете на хората и най-вече на младежите от рисковите групи. Тя трябва да се води от училищата през социалните мрежи в интернет до осигуряването на икономически перспективи.
"Бомбардирането на Сирия няма да направи Париж по-сигурен", предупреди американското списание "Атлантик" и изреди няколко необходими мерки за спечелване на този асиметричен конфликт: съсредоточаване върху създаването на работни места, асимилация на чужденците в западните общества, даване на положителни примери, ограничаване на подстрекателствата в социалните мрежи.
"Нито една отделна култура или религия не отменя задължението ни да бъдем част от едно интегрирано Обединено кралство", подчерта бившият британски премиер лейбърист Тони Блеър. Констатация, която важи с пълна сила и за Франция.
