Снимка: Pixabay
Публикуваните от МФ данни за финансовото състояние на общините през 2016 г. показват известно подобрение спрямо предходната 2015 г. Броят на общините, които отговарят на условията за включване в механизма за финансово оздравяване, спада от 36 на 32, като движения се наблюдават и в двете посоки. От механизма отпадат 15 общини, които са подобрили поне част от показателите си, а се включват 11 други, при които наблюдаваните от МФ индикатори са се влошили. Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ) разглежда въпросите около подобен механизъм, начинът на неговото функциониране и дали изобщо има смисъл от тази система.
Малко за самия механизъм
Още при предлагането си механизмът беше обект на сериозна критика (включително от страна на ИПИ). Структурата му подсказва, че вместо да адресира причините за тежкото състояние на някои от българските общини, той е изработен с цел прикриване на последствията от тяхната финансова немощ. Някъде в края на 2015 г. набралият скорост дебат за финансова децентрализация (с цел повишаване на собствените приходи на общините) отстъпи място на обратния процес на по-нататъшно централизиране на контрола и управлението на общинските финанси и то в период, в който общините правеха сериозни разходи за съфинансиране на европейски проекти. Да, механизмът предвижда да изисква от общините мерки за повишаване на приходите чрез подобряване на събираемостта, но само в рамките на вече съществуващите, крайно недостатъчни данъчни правомощия
