Позицията на Европа и САЩ за Украйна не е свързана със защита интересите на тази страна, а с опит да попречат на възраждането на СССР, и никой не иска да повярва, че Руската федерация няма такава цел.

Това заяви президентът Владимир Путин в интервю, което е част от документалния филм "Световен ред", излъчен по държавната телевизия "Россия 1". За европейската част премиерата е в 20:30 българско време, но жителите на Далечния изток на Русия вече го гледаха.

В него Путин...

СССР изстрелва космическия кораб „Спутник-2” с кучето Лайка на борда - първото живо същество от Земята, което излиза в орбита. © снимка: Guliver/Getty Images  

1493 г. по време на второто си плаване до Америка Христофор Колумб открива остров Доминика. Любопитен факт е, че островът бил наречен Доминика (неделя), тъй като корабите на Колумб достигнали до земята именно в неделя.

След завръщането си от първото плаване Колумб е произведен в пълен адмирал, вицекрал и управител на всички открити острови. Незабавно започва организация за втора експедиция от 17 кораба. В експедицията се включват за да търсят щастието си малка група придворни и около 200 рицари, останали без работа след приключване на войната с арабите, десетки чиновници, шест монаси и множество бедняци, надяващи се на бързо забогатяване в новите земи.

На 25 септември 1493 г. експедицията потегля от Кадис. На Канарските острови натоварват захарна тръстика и по примера на португалците, огромни кучета, специално приучени за лов на хора. От Канарските острови Колумб взема курс на югозапад, защото индианците на Испаньола го уверяват, че на югоизток от тях са земите на карибите, „островите на неомъжените жени” и има много злато. Флотилията хваща попътен вятър и за 20 дни пресича океана.

На 3 ноември 1493 г. се показва покрит с гори планински остров, който Колумб назовава Доминика, а малко по-на север, малкия нисък остров Мари Галант, на който слиза. Наблизо се виждат и други острови и на 4 ноември Колумб открива големия остров Гваделупа, където испанците прекарват осем дни, като слизат на брега и посещават селата на индианците и влизат в техните домове. После флотилията продължава на северозапад, откривайки един след друг множество острови - Монтсерат, Антигуа и Невис, където пускат котва за кратко; Сейнт Китс, Синт Еустатиус и Саба.

На 13 ноември експедицията открива остров Санта Крус. С надеждата да намери хора, които да го упътят до Еспаньола, Колумб изпраща на следващия ден лодка до острова с въоръжени войници, които хващат в крайбрежното село няколко жени и деца, а на връщане към корабите се провежда първата схватка с местните кариби. На 15 ноември на север виждат земя, състояща се от 40 и повече островчета, които Колумб назовава Вирджински острови. За три дни малките кораби от флотилията обикалят северните острови от архипелага, а големите - южните. Съединяват се при остров Виекес и на 19 ноември Колумб открива остров Пуерто Рико.

През 1627 г. Англия, а през 1635 г. Франция направили неуспешни опити да завладеят Доминика, защото местните племена давали сериозен отпор. Едва през 1805 г. Великобритания установила управление над острова. Африканските роби в Британската империя добили права през 1834 г. и от 1838 г. Доминика станала първата британска карибска колония, където негрите имали статут на самоуправление.

1839 г. в Цариград е провъзгласен Гюлханският хатишериф. Султанският указ  е издаден от султан Абдул Меджид.

През 1838 г. в Османската империя е назначена комисия начело с реформатора Мустафа Решид паша, която трябвало да подготви проект за реформи с цел европеизацията на Османската империя. Подготвеният указ е обявен тържествено в т.нар. Павилион на розите (Гюлхане) на султанския дворец.

Хатишерифът провъзгласява равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание; свобода на религията; гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им; право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда;справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама - системата на откупуване на данъците; нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола.

1911 г. основана е фирмата „Шевролет”. Швейцарският емигрант и автомобилен пилот Луи Шевроле и американският индустриалец Били Дюрант основават фирмата в Детройт.

Ключова година за компанията обаче е 1918 г., когато се появяват първите пикапи, с които „Шевролет” става световноизвестна. През 1935 г. пък е представен първият SUV в света - Suburban. 80 години по-късно автомобил с това име още е в производство, което го прави най-стария непрекъснато произвеждан модел с едно и също име в историята на автомобилната индустрия.

През 1953 г. се ражда легендарният спортен автомобил „Шевролет Корвет”. През първата година са произведени само 300 екземпляра от спортния модел със стъклопластова каросерия, но те са напълно достатъчни, за да създадат славата на една американска спортна икона.

Името на „Шевролет” се свързва и превръщането на мощните автомобили в достъпно удоволствие. Това става след лансирането през 1955 г. на т.нар. small block V8 мотор.

Сериозната офанзива на „Шевролет” в Европа започва през 2005 г., след като „Дженерал мотърс” купува закъсалия корейски производител „Деу”. Обогатявайки гамата си с малки и достъпни модели, през 2008 г. компанията достига до рекордните 510 800 продажби на Стария континент.

1957 г. СССР изстрелва космическия кораб „Спутник-2”. На борда се намира кучето Лайка, първото живо същество от Земята, което излиза в орбита. Мисията е без завръщане, така че Лайка може да се счита и за първата известна жертва на космическите полети.

Спътниците са изстреляни от космодрума Байконур с ракета-носител „Спутник”. Сателитът съдържа няколко отделения за радиопредаватели, телеметрична система, програмиращо устройство, система за регенерация и температурен контрол на кабината, и ред научни инструменти.

Техническите и биологични данни се предават посредством телеметричната система, която изпраща данни на Земята посредством 15-минутни сеанси за всяка орбита. Два фотометъра на борда на спътника измерват слънчевата радиация (ултравиолет и рентген), както и космическите лъчи.

След достигане на орбита връхният конус се отделя успешно, но Блок А на апарата не успява да се отдели както е планирано. Това възпрепятства нормалното функциониране на системата за термичен контрол. Освен това част от изолацията се откъсва и температурата във вътрешността на апарата достига до 40 градуса Целзий. Счита се, че поради това Лайка оцелява само няколко часа след старта, вместо 10 дни както е планирано.

Любопитен факт е, че истинската причина и време на смъртта на Лайка не са оповестени чак до 2002 г. Вместо това се твърди, че кучето загива в резултат на привършване на кислорода или (както СССР настоява) тя е подложена на евтаназия преди да привърши кислородът. Въпреки че Лайка не оцелява, експериментът доказва, че жив пътник може да бъде изстрелян в орбита около Земята и да издържи на безтегловността. Това проправя и пътя за полет на човек и осигурява на учените първите данни за това как живите организми понасят полет в Космоса.

За да се адаптира кучето към ограниченото пространство на малката кабина на „Спутник-2”, то било държано за периоди от 15 до 20 дни в прогресивно намаляващи клетки. Освен това кучета били поставени в центрофуга, която симулирала ускоряването на ракетата, както и в симулатори, в които те трябвало да свикнат с шумовете на кораба.

Според документи на НАСА Лайка е била поставена в сателита на 31 октомври 1957 г. - четири дни преди старта на мисията. Температурата на площадката за излитане била необичайно ниска за това време на годината и се наложило контейнерът да бъде свързан чрез маркучи с климатик, който да поддържа контейнера на Лайка топъл. Двама асистенти непрекъснато наблюдавали Лайка преди полета.

Малко преди изстрелването козината на Лайка била намазана със слаб алкохолен разтвор и след това внимателно пригладена. Местата за прикачване на електрическите сензори (електроди) били намазани с йод. Лайка била привързана с каишки, имала прикачени торбичка за изпражненията и жизнените ѝ показатели се наблюдавали с прикачените електроди.

Тясната кабина на „Спутник-2” позволявала на кучето да лежи или да стои и била с мека облицовка. Въздушната система осигурявала кислород, а охлаждащият вентилатор бил настроен да се включи, когато температурата в кабината превиши 15°C.

Сензорите показват, че по време на изстрелването, стойностите на пулса й били три пъти по-високи от тези в спокойно състояние. След достигането на безтегловност, те намалели, но това отнело три пъти повече време, отколкото при тестовете на земята, явен показател за стрес. Данни, че Лайка е жива, са получавани приблизително от 5 до 7 часа от полета. По план Лайка е трябвало да бъде умъртвена с храна след 10 дни.

Постепенно орбитата на „Спутник-2” се снижава, той навлиза обратно в плътните слоеве на земната атмосфера и прекратява съществуването си на 14 април 1958 г., 162 дни след изстрелването му.

1961 г. бирманецът У Тан е избран за изпълняващ длъжността генерален секретар на ООН. Изборът му се налага след трагичната смърт на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд.

Снимка: GettyImages

Едно военно учение на НАТО през ноември 1983 година изправя на нокти лидерите на Съветския съюз. Тогава ръководството на Москва се тревожи, че всъщност учението е само параван за изненадваща ядрена атака от страна на САЩ, пише вестник "Washington Post".

Това поне става ясно от разсекретен доклад на разузнаването на САЩ. "През 1983 г. може би несъзнателно поставихме отношенията си със Съветския съюз на кантар", заключава доклада. 

Есента на 1983 е един от най-напрегнатите периоди на Студената Война. Първо Съветската армия сваля южнокорейски цивилен самолет в Септември. Западът пък се готви да разположи ракети със среден обсег "Пършинг II" и крилати ракети в Европа през Ноември.

Дълго време се води спор дали в периода, още известен като "военен страх", се усеща истинско напрежение в СССР, или там се вдига просто "бял шум" с пропагандна цел. Докладът е категоричен - в ръководството на СССР военният страх е бил реален, а разузнаването на САЩ е пренебрегнало този факт.

Какво всъщност тревожи лидерите на СССР?

Учението "Опитен стрелец" е проведено през ноември 1983 и се простира от Турция до Великобритания. Било е просто тренировка за силите на Алианса, които разиграват отреагирането при реална заплаха от ядрен конфликт. Онзи ноември обаче НАТО вкарва нови елементи в учението. Например самолети, които излизат от хамбарите с бутафорни, но доста реално изглеждащи бойни глави.

Докладът, изготвен пред 1990 година за нуждите на Белия дом, е със звучното заглавие "Съветският военен страх". Изследването на авторите показва, че по времето на "Опитен стрелец" КГБ и военното разузнаване на СССР са действали като при реална заплаха от война. Това включва разполагане на ВВС в Източна Германия и Полша, които са поставени в най-висока степен на готовност.

"Съветските военни ръководители са били сериозно разтревожени, че САЩ биха използвали "Опитен стрелец" като параван за провеждане на реална атака“, заключава докладът. В документа се твърди, че действията на СССР "определено сочат, че страхът от война е бил реален, най-малкото в съзнанията на някои съветски лидери".

Тревогите на Андропов и един специален компютър в СССР

За параноята на СССР става ясно не за първи път. Детайли от тревогите на съветските лидери и преди са излизали наяве, благодарение на Олег Гордиевски, служител на КГБ, и агент на британското разузнаване. Гордиевски разкрива на британците, че КГБ зорко следи и събира индикации дали Западът не подготвя ядрена война.

Юрий Андропов, шефът на КГБ, който по-късно става и лидер на СССР, е сериозно притеснен от изненадващо нападение. През 1981 той съобщава, че администрацията на Рейгън активно се подготвя за война. Според доклада той е поставил "стратегическото военно разузнаване" като основен приоритет на КГБ.

Безпокойството му се засилва от един "странен метод за разузнавателен анализ". А именно - компютър на КГБ, който измерва конкретни променливи за да прецени "съотношение на силите" между суперсилите. Компютърът заработва през 1979, за да алармира съветските лидери кога "разклащане на съветската мощ" може да подтикне САЩ към първи удар. Компютърът е захранван с хиляди променливи от сферата на сигурността и икономиката.

Компютърът е приемал условна стойност 100 за САЩ. Ако СССР е имал стойност поне 60% спрямо индекса на САЩ съветските лидери са смятали, че страната им е в безопасност. Идеалният вариант пък е бил индексът на СССР да е на 70%. Критичното ниво е било застопорено на 40%. Един ден обаче компютърът алармира - мощта на Съветския съюз е спаднала до 45%. Твърде близо до критичното ниво.

Може да звучи абсурдно да се мисли, че Съветските лидери биха заложили на подобен компютърен модел, смятат авторите на доклада. "Но може би този подход е допадал на лидерите по онова време, защото те са се нуждаели от някакво научно доказателство за този стратегически баланс".

Към 1983 година, Андропов вече е съветски лидер, наследявайки Леонид Брежнев, а напрежението между суперсилите се увеличава. Според доклада, през януари 1983-та съветските въоръжени сили добавят пета степен на готовност към съществуващите четири: "Начало на изненадващо неприятелско нападение с употреба на оръжия за масово унищожение". Тази пета степен е можело да бъде обявена по всяко време, без преди това да са обявени по-ниските степени на тревога.

Тогава на 8 март 1983 година президентът Рейгън нарича Съветския съюз "империя на злото". В края на същото лято лидерите на СССР сякаш подготвят населението за "най-лошото". Поставени са указателни табели за бомбоубежищата, радио и телевизионните програми по няколко пъти на ден припомнят за опасността от американска атака, разкрива докладът.

Съветски говорител обвинява Рейгън и съветниците му в "лудост", "екстремизъм" и "престъпност". Отношенията между двете суперсили се обтягат след като е свален корейският самолет. Към края на 1983 година, Четвърта армия от съветските ВВС, разположена в Полша, е получила заповед да забърза трансферът на ядрени оръжия от складовете. Максималното време за пренасянето е било снижено на 25 минути за една бойна глава и 40 минути за две.

Нови процедури през 1983 г.

Учението "Опитен стрелец" е провеждано всяка година и редовно следено от Съветското разузнаване. Но през ноември 1983 г. има нови процедури, които "подклаждат съветските тревоги". НАТО тества нови комуникационни методи, както и реално разполагане на войски от Америка в Европа. Всичко това е изглеждало доста реалистично за съветските шпиони. И КГБ, и военното разузнаване на СССР са получили заповеди на 8 и 9 ноември да докладват за готовността на американските бази в Европа и да следят за други индикации за ядрена атака.

Подобна е обстановката и в целия Варшавски договор, където се предприемат "безпрецедентни" мерки, включително 36 разузнавателни полета - "значително повече от предни години", подчертава доклада. Варшавският пакт налага и забрана за всички военни полети, освен за разузнавателни цели, "вероятно за да има колкото се може повече летателни средства налице, ако се стигне до конфронтация".

Докладът разкрива, че в рамките на СССР е било широко разпространено вярването, че евентуална атака от страна на НАТО би почнала под прикритието на учение. "Почти няма съмнение, че съветските лидери са били истински разтревожени заради "Опитен стрелец", но все пак е трудно да се прецени колко точно са били притеснени", пише още в доклада. Действията на Кремъл са показателни за несигурността има ли реална опасност - някои военни единици са се подготвяли за превантивна контраатака, но пък не е имало цялостна и широкомащабна мобилизация.

"Тази ситуация би могла да бъде изключително опасна, ако по време на ученията - или поради поредица съвпадения в най-лошия момент, или поради грешки на разузнаването - СССР бяха разтълкували действията на САЩ като подготовка за реална атака", заключава се в доклада.

Докладът критикува разузнаването и на двете страни. Години по-късно разузнаването на САЩ не е придало достатъчна тежест на възможността "страхът от война" да е бил напълно реален. Според военното разузнаване на САЩ през 1984 г. действията на Съветския съюз са били просто перчене, а не реални подготовки за война. Докладът смята, че през 80-те в САЩ е имало твърде малко разбиране за начина на взимане на решения в Кремъл.

Пробуждането на Рейгън

По съвсем друга линия директорът на ЦРУ Уилям Кейси е пратил меморандум до президента Роналд Рейгън през юни 1984 г. В документа също се тълкува периода на "военен страх". Според Кейси събраната информация показвала "впечатляваща поредица от индикатори" за "нарастваща агресия в политиката и действията на Съветския съюз". Рейгън се изненадал от прочетеното и описал събитията като "наистина плашещи".

Това било повратна точка за Рейгън. Той осъзнал, че Съветските лидери може би наистина са се страхували от реална атака.

В дневника си на 18 ноември 1983 Рейгън пише: "Усещам, че в Съветския съюз са толкова отбранително настроени, толкова параноични да не би да бъдат атакувани, и без да бъда мек с тях, смятам че би трябвало да им кажем - никой няма никакво намерение да прави нещо такова".

Според Рейгън е било ясно за всички, че американците са морални хора, които след основаването на нацията, "винаги са използвали силата си само за да въдворят доброто в света".