256 г. пр.н.е. храмът на Артемида в Ефес - едно от седемте чудеса на света - е разрушен от палеж. Храмът на Артемида е най-големият храм през древността и e едно от Седемте чудеса на света.

Първият храм на богинята Артемида вероятно е бил построен около 800 пр.н.е. на калния терен близо до реката в Ефес. Ефеската Артемида, понякога наричана и Диана, не е била същата богиня, която е почитана в Гърция. Докато гръцката е богиня на лова, тази е богиня на плодородието и често е изобразявана с няколко гърди - символ на плодовитостта.

Ефес бил от най-големите градове в Мала Азия по това време и никакви разходи не били спестени за построяването на новия храм. И този храм бил построен на същото блатисто място, както и предходните. Сградата е била една от първите, направени изцяло от мрамор. Храмът е издигнат от бял пароски мрамор. Изправял се е сред огромно храмово пространство върху издигната платформа.

Плиний отбелязва, че дължината на храма е 425 стъпки, а ширината - 225 (около 148 на 79 метра). Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 м. За сравнение може да се каже, че Партенона е бил само 230 на 100 стъпки и е имал 58 колони.

Този най-ранен храм е имал свещен камък, вероятно метеорит, който „паднал от Юпитер”. Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 пр.н.е. град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон от Кносос бил ангажиран да построи голям нов храм.

Днес мястото на храма е кално поле. Самотна колона стои да напомня на посетителите, че се намират на мястото на едно от най-големите чудеса на древния свят.

1774 г. Русия и Османската империя подписват Договора от Кючук Кайнарджа, с който се слага край на войната. Това е петата поредна война между старите врагове, водена от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III.Войната започва, след като отряд руски казаци преследва полски въстаници и навлиза в град Балта на територията на Османската империя. Султанът използва инцидента и обявява война на 25 септември 1768 г.

През 1773 и 1774 г. руските войски са предвождани от Александър Суворов, който печели всички важни битки с турците. Споразумението е подписано в българското село Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, на югоизток от Силистра.

С договора Русия придобива Южна Украйна и Северен Кавказ. Турция отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Турция изплаща на Русия военни контрибуции в размер на 4,5 млн. рубли.

Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води. Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.

В отделен последващ договор (1775 г.) Турция отстъпва Буковина на Австрия.
Договорът от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия (1783 г.) и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос.

1831 г. състои се коронацията на първия крал на Белгия - Леополд I. Леополд I е най-малък син на Франц Фридрих Сакс-Кобург-Заалфелд и Аугуста Ройс-Еберсдорф. През 1795 г. е назначен за полковник в руския Измайловски имперски полк, а седем години по-късно е произведен в генерал.