Антон Велков е един от словоохотливите треньори в България, които умеят да правят сполучливи коментари и да говорят интересно. През миналия месец той бе на стаж при своя приятел Илия Груев, който води германския третодивизионен "Дуисбург". "24 часа" използва посещението на специалиста в Германия, за да направи интервю с него.         - Г-н Велков, как се стигна до идеята за тази визита в "Дуисбург" и как се осъществи?         - С Илия се познаваме от доста години и много пъти сме говорили в последно време какво се случва в "Дуисбург". Проявявал съм инициатива да го подкрепям през миналия сезон, защото се зае с ужасно трудна задача и като че ли всичките негативи, които той завари там, се изсипаха в баража. Знаете, че "Дуисбург" не се справи с "Вюрцбургер Кикерс" и изпадна в III лига. Самото достигане на бараж бе чудо, а явно битката за него бе изцедила тотално футболистите на Илия. Нямаше обаче драми с изпадането. Работата му явно бе оценена по същество. Поета беше стратегия за връщане във Втора бундеслига. Та поканата дойде още лятото, когато бях в "Локо" (Сф). Дадох си сметка, че имам възможност да отида в клуб в Германия, в който да бъда допуснат много навътре в работата благодарение на Илия - да бъда в треньорската стая, да участвам във всички дискусии със скаутското звено и в тренировъчния процес. Аз мога да отида и в други германски клубове на такъв стаж, но няма да бъда допуснат до такава степен навътре в нещата. В тази връзка за мен най-полезна бе работата по организацията в треньорската стая. Например как се подхожда към конкретен мач и противник, разговорите с хората, които са го наблюдавали, и т.н. Защото иначе наистина самият тренировъчен процес е интересен. Повечето футболни упражнения използваме и у нас, но при всички положения участието и заангажираността на футболистите е на много високо ниво. Затова и познатите упражнения изглеждат по различен начин там. Тъй че подобни практики са изключително полезни и съм доволен, че се стигна до това посещение.         Вече споменахте за една от разликите с тренировките у нас. Какво друго ви направи впечатление?       - В Германия никой не се притеснява, че ще се умори или ще умори някого. Прагът е много различен. У нас постоянно се говори за възстановяване. Там никой не се щади. Естествено, голяма грижа на треньора е да прецени какво да подава като натоварвания. Но се знае, че футболистите винаги дават всичко от себе си. Друго нещо - у нас винаги се говори за немския ред и дисциплина като даденост. Разговорите на тази тема са неизменна част от всекидневната треньорска работа. Особено се набляга на това, когато отборът ти върви. И в Германия се прокрадва моментът с подценяването. Ефекта от тези разговори го видях още на тренировките. Откакто съм се прибрал, се опитвам да си отговоря на един въпрос - къде при нас се къса нишката. Къса се, защото младите футболисти не идват готови за мъжкия футбол Тук е една от големите разлики с Германия. Там момчетата отиват в мъжкия футбол развити физически. Във футбола вече има толкова много атлетизъм, че този компонент е изключително важен. Големите таланти отиват в големи отбори. В другите обаче момчета, които са добре подготвени физически, успяват да вървят напред благодарение на това. Това липсва в България. Постоянно се говори да не натоварваме много децата, да не ги преуморяваме от тренировки. Не трябва да има такова нещо - работата е от първостепенно значение. Давам веднага и един конкретен пример. Илия Груев-младши е в една от най-добрите школи в Германия - тази на "Вердер". От него разбрах, че сумата от часовете за тренировка, които той има седмично, се равнява на тези, които нашите деца имат месечно. За 1 г. Илия, който кара 17-а година, е качил 10 кг мускулна маса. Да добавя, че от "Вердер" стимулират момчетата си да учат добре, като за определен успех им дават стипендии.           - Тук веднага някой ще каже, че едни са условията във "Вердер", а съвсем други у нас. - Ще го кажа така - ние сме световни шампиони по създаване на омагьосани кръгове Винаги се намира някой да намери причината да не се свърши някаква работа, да се прехвърли вината другаде, а накрая резултатите се виждат на терена. За мен нещата не са толкова трудни за постигане. Тук обаче трябва да споменем фактора родители, който имаме в България. Има го и в Германия, но там нещата са отрязвани на момента. Винаги има родители, които смятат, че децата им са недооценени. В Дуисбург първо бях на мача срещу "Вердер II". В него са предимно млади играчи. Явно нямаха опита на тези от тима на Илия. Те обаче 3 пъти смениха схемата, за да се опитат да противодействат. За тази грамотност говоря, това е една солидна база. Велков е в средата на щаба на “Дуисбург”. Вляво от него е Груев, а вдясно - Арсов. Сега се сещам и нещо друго, което ми направи впечатление. На тренировката след мача с асистента Йончо Арсов се занимавахме с момчетата, които са били резерви или извън групата. Е, нямаше и помен от намръщени физиономии.           - Какво е отношението към Груев и Арсов в "Дуисбург"?           - Илийката има такъв характер, че всички в клуба са изключително приятелски настроени към него. Където и да се появи, всички се усмихват. Поздравяват го, а той не подминава никого. Същото е и отношението на феновете. Той познава много от тях по имена. Според мен Илия е създал атмосфера, която помага стресът да не се усеща толкова и трудните моменти да се преодоляват по-лесно. Йончо също е приет много добре.         - Като футболист сте играли в Германия. Може ли този стаж да е стъпка към това да се сдобиете и с треньорски ангажимент там?         - При всички положения използвах тази своя визита в Германия да се обогатя и да си направя тест докъде съм с езика и комуникацията. Все пак 16 г. минаха от времето, когато играх там. Всеки ден се чувствах по-добре и по-добре, дори съм изненадан от себе си. Да, минават ми такива мисли да се пробвам в Германия, но с абсолютната яснота, че стартът трябва да е на място, където ме познават, а това е "Падерборн", за който ритах. Да започна от ниско ниво - работа в школата, за да мога да се докажа. В Германия всичко е доказване и гладът за треньорска работа е огромен Да не споменавам колко световни шампиони са без ангажимент. Така че не съм човек, който си подхранва някакви илюзии. Бих могъл да се опитам да направя някаква крачка в посока Германия, а там да започна от ниско ниво и да гледам да се развивам. Престоят ми помогна да си възстановя стари контакти, които при всички случаи биха ми били от полза при такъв мой ход. Та в отговор на въпроса - да, визитата в "Дуисбург" може да се нарече първа крачка към това.           - Докъм 2010 г. в германския футбол България бе свързвана главно с играчите си, без да забравяме героизма на Георги Василев начело на "Унион" (Берлин). Сега наши футболисти там почти няма. За сметка на това се наблюдава значително треньорско присъствие. Павел Дочев е утвърдено име, Краси Балъков стана първият българин, водил отбор в Бундеслигата, Груев и Арсов, Георги Донков, Петър Костурков май миналата година взе най-високия немски лиценз. На какво се дължи тази промяна?           - Имам едно-единствено обяснение. В Германия никой не може да забрави, че си българин, докато не покажеш какво умееш. Там трябва да доказваш постоянно, че си по-добър от тях. Направиш ли го, се оценява. Ако обаче някъде се огънеш, моментално те поставят на място. Затова признанието наши специалисти да са старши треньори в Германия е оценка на немците за тях. У нас лесно се дава висока оценка и също толкова лесно тя отива до другата крайност. На Илия и Павел са били дадени шансове да се докажат и те са се уловили за тях. При Дочев името вече наистина е утвърдено. Той поема 2 отбора почти от нулата и ги вкарва във Втора бундеслига. За футболистите ни как да го дефинирам. Български топиграчи от нашето първенство биха могли да играят в III лига и при късмет във II, какъвто е случаят с Мартин Тошев, който е при Павел в Ауе. Но манталитетът им не им позволява да се замислят какво означава III лига в Германия. Има голямо разминаване между амбициите на футболиста и реалността. Никъде не биха се отказали добри играчи. Оценката на немския футбол за българските обаче явно е категорична           -Радващо е, че за треньорите е положителна. Немски възпитаници в лицето на Петър Хубчев, Георги Донков и Левон Апкарян се заеха с националния отбор. Как ще му се отрази това? -         Със сигурност Хубчев има изключителни познания в това как да бъде воден един отбор от нулата до топсъстояние. Друг е въпросът, че националният селекционер трябва да разчита много на работата, свършена в клубовете. Затова той трябва да проявява далновидността да събере футболистите в най-добро моментно състояние, независимо дали те са били отписвани от националния, или не. Смятам, че Хубчев може да го направи, за дисциплината при него няма какво да говорим. Макар че се сещам за една германска футболна поговорка. Интересното е, че именно немците са я измислили и си я повтарят: "Дисциплината води до успех, а успехът до разваляне на дисциплината". Трябва да стои на стената във всяка една наша съблекалня. При нас бързо се излита извън реалността и завръщането е болезнено. В характера на Хубчев е да държи една твърда и права линия, умее да е постоянен и може да го пренесе като манталитет в отбора. Именно това ни трябва.           - С германеца Лотар Матеус начело националният нямаше успех. Ще може ли с немски възпитаници това да се случи?         - Този германец дойде само с немското си мислене. Докато нашите хора са се преборили, за да се докажат в Германия, но на тях им е ясен какъв е манталитетът на българския футболист. Убеден съм, че това може да е ключът.       Източник: "24 часа"...

Верен на идеята да насърчава четенето сред децата ,"Детски Дневник" и тази година е медиен партньор на гласуването за любима детска книжка "Бисерче вълшебно".

До 17 април редакцията ще публикува откъси от книгите, които се състезават в категорията "Мечтатели (9-11 години)", за да могат и читателите на сайта да се запознаят с тях. Пълен списък на всички номинирани в надпреварата книги можете да разгледате на сайта на "Бисерче вълшебно".

Днес ви предлагаме откъс от книгата...

Преди 15 години едно момче от обикновено се­мейство в Ловеч решава да тръгне по пътя на футбо­ла. Той се явява на кастинг в школата на Литекс и е ха­ресан от Стефан Яръмов, който вижда, че младокът притежава футболни за­ложби. Така започва исто­рията на Антон Недялков. Защитникът преминава през всички формации на клуба и стига до първия от­бор, а след продажбата на Страхил Попов в Касъмпаша взема и капитанската лента. 22-годишният краен бранител говори пред "Те­ма Спорт" за новата ситуа­ция около клуба.   Антоне, бяхте извадени от елита заради мача с Левски и сега играете в Б група за Ли­текс II. Как се отразява цяла­та ситуация на тима?- Как мислите, че може да се отрази един такъв ход на нас, футболистите? На всеки му е трудно. До последно не знаехме какво се случва, бяхме объркани. Никой нищо не казваше и разбирахме какво става само чрез медиите. Но един ден беше та­ка, а на другия коренно различ­но. Накрая шефовете седнаха и ни обясниха каква е ситуацията и се примирихме засега. Подчер­тавам, че е само за момента. Литекс ще продължи да се бори да е в елита. Където и да е на­шият тим обаче, ще бъде фак­тор! В момента всички сме наясно, че играем първо за емблемата и името на клуба, а след това и за нас самите. Иска­ме да се развиваме. Правим всичко, доколкото е възможно, да запазим нивото си от А гру­па.   В контролите през зимна­та подготовка имахте два ла­гера в Испания, където играх­те все със силни съперници ка­то Динамо Киев и Спартак Москва. Там показахте силен футбол, но в Б група резулта­тите ви не са толкова убеди­телни срещу далеч по-слаби съ­перници - Пирин Рз (0:0), Верея (1:0), Спартак Пл (2:1). Защо се получава така?- Отдавам трудното начало на леко подценяване от наша страна, на лошите терени, на които трябва да играем в Б гру­па. Това не може да ни служи ка­то оправдание. Ако ще на ас­фалт да се провеждат мачове­те ни, сме длъжни да бием. Но истината е, че не може да покажем истинското си лице което се видя в подготвител­ния период. Със сигурност не ни липсва мотивация, бъдете си­гурни. Искаме да се развиваме както казах, но нашият приори­тет са мачовете с Монтана през април и достигането на финал. Погледнете само, че преди два месеца играхме с осминафиналиста в Шампионска­та лига Динамо Киев и руския гранд Спартак Москва, а тук трябва да се борим с Верея и Спартак Плевен, разликата е огромна. Затова малко трудно ни протичат срещите. Имам предвид, че много по-сложно е да покажеш максималните си възможности, когато си излязъл с нагласата, че може да поб­едиш лесно. Реално в тези мачове създадохме доста ситуации за гол. Всички, които играят срещу нас, се затварят и от тази гледна точка ни е малко по-трудно да ги преодолеем. Не сме колебливи или разконцентрирани, просто ни липсва шанс. Нека хората, които си мислят, че се мъчим или сме сла­би, да дойдат да видят как играем. Срещу Верея поч­ти през целия мач играхте пред тяхната врата... Това доказва, че ние мачка­ме съперниците си, но изпитва­ме затруднения да материали­зираме положенията си. Спе­циално в този мач нацелихме греди, изпуснахме дузпа и имах­ме редица възможности.   Б група не е ли загубено вре­ме за вас и за клуба?- Определено участието ни във втория ешелон е крачка назад и за нас, фут­болистите, и за клуба. Преди няколко месеца се борехме да станем шампиони на България и изведнъж бяхме извадени и обре­чени на няколко месеца, в кои­то да чакаме единствено купа­та. Нормално е самочувствие­то ни да падне. Но шефовете са плътно зад нас и се надяваме скоро нещата да се върнат на мястото си. На Литекс не му е тук мястото. Просто ние сме много далеч от останалите отбори в Б група като класа. Смея да твърдя, че още сме в Топ 3 на най-добрите в България този сезон.   Въпреки че сте в Б група, Литекс има общо 15 играчи в националните гарнитури...- Това може да ви подскаже как се работи в Ли­текс. Нашият клуб е един от най-добрите примери в българския футбол как трябва да се процедира и как­во трябва да бъде отношение­то към младите футболисти. Но политиката не стига само дотам да се развива някаква дейност в ДЮШ, а и да се нала­гат тези момчета в първия отбор. Нещо, което много малко от останалите правят. В момента обаче се забелязва леко подобрение от тази гле­дна точка. Това, че имаме 15 играчи в националния, само до­казва колко голямо значение има Литекс за българския фут­бол. Въпросът е, че на някои хо­ра не сме им удобни и затова ни изхвърлиха.   Как се държи и какво изис­ква Любослав Пенев от вас в тренировките и мачовете? Има ли разлика в работата му в Б и А група?- Любослав Пенев е голяма фигура в българския футбол и е оставил сериозна следа нався­къде, където е играл. Може да научим много от него. Държи се напълно нормално с нас. Обяснява ни всеки детайл от играта, който иска да променим. Дисциплината и колективът са на висо­ко ниво. Не мисля, че ме­тодите му на работа са се променили. Независи­мо дали е А, Б или В група, тук се  стремим да сме на най-ви­сокото възможно ниво. Така че компромиси няма. Господин Пе­нев ни казва, че въпреки че те­зи отбори не са от нашата класа, сме длъжни да се отна­сяме професионално. Как­то той, така и ние иска­ме всеки мач да по­беждаваме.  На­пълно нормално е в тази група Пенев да изисква повече от нас, за да може по-бързо да се махнем от тази каша. В четвъртък би предстои мач с Лудогорец II. Ще има ли този двубой по-специален за­ряд, както бе в А група?- Това е напълно нормален мач. Няма Лудогорец, няма Спар­так Плевен, трябва да победим всеки. Те реално не могат да се мерят като ниво с нас. Затова не смятам, че има от какво да се притесняваме. За нас всяка среща в Б група е подготовка за полуфиналите с Монтана.   Монтана ли бе най-удоб­ният съперник с оглед остана­лите отбори, достигнали до тази фаза?-Да. Мисля, че жребият бе до­бър. Чакаме с нетърпение тези мачове. Целта е да спечелим купата. Само това осмисля сезона ни оттук насетне. Виждам, че Монтана са горе-долу стабилни. Според мен трябва да имаме ед­но наум, защото в момента не играем с отбори от А група и това може да окаже влияние. Не бива да се изхвърляме. Но се на­дявам през май да вдигнем купа­та.   Как гледаш на идеята за съ­здаване на Висша лига, в която да се завърнат ЦСКА и Литекс, както и Локомотив София?- Малко изглежда нереално, но дано се случи. Искам Литекс да е в елита. В момента ниво­то без нас и ЦСКА е ниско, лип­сват силни мачове , няма ин­трига, хора по стадионите. Това е голяма загуба за футбола. Честно да ви кажа, аз в момен­та не гледам А група, въобще не ми е интересна. В момента Лу­догорец няма кой да ги спре, бият си наред и както е тръг­нало, сигурно ще финишират с 20 точки разлика....