8 януари: За първи път картината „Мона Лиза” е показана САЩ
- Публикувана в Водещи
1838 г. Алфред Вейл демонстрира телеграфа, като използва точки и чертички. За изобретател на телеграфа всъщност обикновено е сочен Самюел Морз, който прави демонстрация година по-рано. Вейл бил негов асистент.
Морз подхваща идеята за конструирането на телеграфа още през 1832 г., връщайки се от Европа, където прекарал няколко години на кораба „Съли”. На борда той присъствал на дискусия върху електромагнетизма, която разпалила любопитството му и го насочила към телеграфа. С практически съвети в работата му помогнал и физикът Джоузеф Хенри.
Морз представил своето изобретение на публична демонстрация в Нюйоркския университет. На 4 септември 1837 г. сътрудникът на Морз подавал знаци от разстояние половин километър, докато уредът в залата записвал върху хартията. Морз прочел числата и ги превърнал в букви: „Успешен опит с телеграф на 4.09.1837 г.”.
Същата година Морз патентовал откритието си и създал речник за телеграфисти - първо от числа, а после от думи. През 1839 г. разработил системата от точки и линии, наречена Морзова азбука, която се превръща в международен код за предаване на съобщения. Системата позволява текст, написан с букви, да се предаде чрез точки и тирета.
В следващите години Алфред Вейл усъвършенствал изобретението. През 1843 г. в САЩ била завършена първата телеграфна линия, свързваща Вашингтон с, намиращия се 60 км на север, Балтимор.
1900 г. президентът на САЩ Уилям Маккинли обявява военно положение в Аляска. Исторически свидетелства показват, че първите европейци, достигнали до Аляска, са дошли от Русия. Подбуден от държавния секретар Уилям Сюард, Американският сенат купува Аляска за 7,2 млн. долара. Флагът на САЩ е издигнат на 18 октомври с.г.
От 1867 до 1884 г. Аляска е преименувана на департамент Аляска, а в периода 1884-1912 г. носи името окръг Аляска. Първият американски администратор на Аляска е Владимир Кжижановски. На 8 януари 1900 г. американският президент Уилям Маккинли обявява военно положение в щата.
На 7 юли 1958 г. президентът Дуайт Айзенхауер подписва указ, чрез който американското законодателство влиза в сила за Аляска. Така се подготвя почвата за приемането на Аляска като 49-тия щат на САЩ, което става на 3 януари 1959 г.
1918 г. американският президент Удроу Уилсън излага своя мирен план за последиците от Първата световна война в 14 точки. Планът е обявен в специално послание до Конгреса на САЩ, отправено към воюващите през Първата световна война държави.
Външната политика на Уилсън се сблъсква с най-големите предизвикателства от времето на Линкълн насам. Решението дали да включи САЩ във войната тества до краен предел лидерските му качества. Той е за отстояване на традиционния американски неутралитет спрямо конфликтите в Европа, противопоставяки се на натиска на англо-френските привърженици в Конгреса.
Въпреки растящият натиск върху Америка да влезе във войната, Уилсън успява в периода от 1914 г. до началото на 1917 г. да запази относително неутрална позиция относно войната в Европа. Той предлага да бъде посредник между воюващите, но Антантата не приема това, защото за нея не е толкова важно да се постигне мир и общоприемливо урегулиране на конфрикта, а работи да включи САЩ на своя страна и с тяхна помощ да внесе обрат и да спечели войната. Централните сили също лекомислено подценяват предложението на единствената неутрална в момента Велика страна.
Но когато Германия възстановява производството на подводници, атакуващи англо-американските конвои в Атлантика и прави опит да привлече Мексико на своя страна във войната, Уилсън не удържа натиска на Конгреса и вкарва САЩ в Световната война като „асоцииран воюващ” с декларацията от 6 април 1917 г. за обявяване война на Германия, а на 7 декември и на Австро-Унгария.
След края на войната Уилсън работи със смесен успех за осигуряване на независимост на завладените държави и за постигане на справедлив мир. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки”. Сред тях той залага и идеята за създаване на Обществото на народите, организация, която да се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.
Уилсън се надява, че предложените „четиринадесет точки” означават край на войната и постигане на справедлив мир. Той отплува за Версай на 4 декември 1918 г., за да участва в Парижката мирна конференция (което го прави първият американски президент посетил Европа по време на мандата си).
Любопитен факт е, че именно той отстоява на мирните преговори в 1919 г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния лансиран в Ньой.
За опитите си за постигане на мир Уилсън е удостоен с Нобелова награда за мир през 1920 г.






