587 г. пр.н.е. вавилонският цар Навуходоносор II разрушава Соломоновия храм. Този храм, известен още като Първия храм, е първият еврейски храм в Йерусалим. Той представлявал главната фокусна точка на юдаизма и място за извършване на жертвоприношения.

Соломоновият храм бил завършен през 10 в. пр.Хр. и разрушен от вавилонците през 586 г.пр.Хр. Преди смъртта си цар Давид, баща на Соломон, бил събрал голямо количество материали за построяването на Храма на хълма Мория, където бил закупил земя и бил извършил жертвоприношения.

В Библията се разказва за това как Соломон, цар на тогава единственото Израелско царство, в началото на царуването си подготвил материали за строежа на храма, с цел да изпълни идеите на баща си. Накарал да се извадят големи каменни блокове от една кариера в Йерусалим, които трябвало да послужат за основите и стените на Храма. Тези каменни блокове били подготвени и занесени до мястото под надзора на опитните строители от град Тир.

Соломон сключил дори договор с тирския цар Хирам I за доставката на необходимите материали, и в частност на кедров дървен материал от ливанските гори, който бил доставен по море до Яфо, откъдето бил транспортиран до Йерусалим.

Следвайки традицията, Соломон се погрижил и за постояването на подходяща водоснабдителна система, чрез издълбаване в скалите на големи цистерни, където се стичала вода, идваща по канали от „резервоарите”, разположени близо до Витлеем.

Според библейския разказ, подготовката за строежа продължила три години; след изтичането им, през четвъртата година от царуването на Соломон, започнало и самото строителство под ръководството на финикийците.

Строежът се извършвал по финикийски модел. Давид оставил на Соломон достатъчно злато и сребро, с които да бъде построен Храмът. Огромни камъни, доставяни от кариерите под града били постепенно поставени върху масивните стени, един върху друг, без помежду им да бъде поставян хоросан, и така докато цялата конструкция не била завършена.

На 11 година от царуването на Соломон, седем години и половина след започване на строителството, Храмът бил завършен. 11 месеца по-късно, през месец Тишри, се състояла церемонията за освещаване и така Храмът бил осветен по време на празниците за настъпването на новата година.

Ковчегът на завета (Арон хаКодеш) бил преместен тържествено от завесите, в които Давид го бил поставил (известни като Завесите на завета), на специално предназначено място в Храма - в Светая Светих. Разказва се как Соломон се качил на специално създадена за него платформа и вдигнал ръце към небето и сърцето си към Господ.

Продължилият седем дни празник за освещаване, заедно с последвалият го празник на шатрите, отбелязва началото на нова ера в историята на Израел. На осмия ден от празника на шатрите, Соломон позволил на събралите се там хора да си тръгнат.