636 г. приключва битката при Ярмук между войските на Византия и Арабския халифат за контрол над Сирия. Сраженията започват още на 15 август.

През 635 г. арабите завземат Дамаск. През пролетта на следващата година, ромейският император Ираклий събира огромна за времето си 80 000 армия, която се концентрира в Едеса, за да отвоюва Сирия. Голяма част от нея, близо 20 000 души, са разпределени и настанени по сирийските гарнизони. Императорът не е в състояние да ръководи лично войските си, затова изпраща свой представител.

Арабските войски са командвани от Абу Убайда ас-Джара, който в последствие предава началството на Халид ибн ал-Уалид, а ромейските войски са командвани от арменския военачалник и династ Вахан, избран след дълги спорове за главнокомандващ и подкрепен от Теодор Сакеларий - представител на императора.

Първите схватки са още край Емеса. Основните арабски сили са леката и тежката пехота, подкрепяни от над 8000 души лека кавалерия. Голямата многонационална ромейска армия е блокирана в долината на река Ярмук - приток на Йордан. Под знамената на императора били свикани, освен гърци и славяни от Европа, още войници от почти всички гръкоговорящи народи на Мала Азия, също така много арменци и араби-християни.

Липсата на координиране сред командването на ромеите довеждат до невиждана катастрофа. През последния шести ден на битката, в самия й край, арменците предават императора, а арабите-християни дезертират при своите сънародници. Почти цялата ромейска армия е обградена от два пъти по-малката армия на арабите-мюсюлмани, които избиват близо 30 000 души и удържат голяма победа.

По-късно през деня, както и на следващия ден, голяма част от спасилите се от погрома при Ярмук ромеи са застигнати и унищожени от арабската конница. Империята остава без полева армия. Болнавият, състарен и вече душевно съсипан след загубата на толкова много войници император Ираклий е принуден да отстъпи към Антиохия.

917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в битката при Ахелой. Битката е провокирана от Византия, чиято основна цел е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 г. Именно тогава на княз Симеон била призната титлата „цар на българите”.

Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух се опитва да подтикне против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него - маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от всички страни.

Захълмският княз Михаил Вишневич предупреждава Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той успява не само да предотврати ромейско-маджарския съюз, но и да направи от доскорошния си северен враг съюзник. Дипломатическата битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар, който далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г.

1741 г. руският мореплавател от датски произход Витус Беринг открива Аляска. При плаването си в тези води той оглавява руска експедиция и става първият европеец, видял най-северозападните краища на Америка.

Беринг, който е роден в Хорсенс (Дания), минава на руска служба още през 1703 г. и постепенно се издига в йерархията. Става известен сред руските моряци като Иван Иванич. В периода 1710-1712 г. служи в азовската флота и участва в Руско-турската война.

През 20-те и 30-те години на 18 в. Беринг предприема няколко изследователски плавания край северните брегове на Азия, за да реализира плановете на цар Петър I и неговите наследници за проучване и овладяване на Сибир и околните земи. През 1725 г. той стига по суша до Охотск, построява кораба „Св. Гавраил” и с него поема на север от полуостров Камчатка.

Беринг преминава покрай Диомедовите острови, разположени в центъра на протока, отделящ Сибир от Аляска и продължава на запад край азиатските брегове. По-късно протокът е наречен Берингов.

В края на 30-те години мореплавателят отново е в Охотск, а през 1740 г. основава град Петропавловск Камчатский. Същата година той поема на север с два кораба и по време на тази експедиция достига бреговете на Аляска и много от прилежащите й острови. Мореплавателят умира от скорбут през декември 1741 г., докато се опитва да оцелее с част от членовете на експедицията на един от тези острови. В негова чест морето, разделящо Сибир и Аляска, носи името му.

Любопитен факт е, че плаванията на Беринг дават възможност на Русия да сложи ръка на Аляска, но руските колонии там не са печеливши и през 1867 г. територията е продадена на САЩ. 30 години по-късно в Клондайк е открито злато.

1925 г. открита е първата линия на Римското метро. Любопитен факт е, че метрото не преминава през центъра заради античните останки и разкопки, а обикаля около него.

1945 г. в СССР е създаден свръхсекретен комитет за разработване на атомна бомба.
Според историци и атомни физици до 1945 г. в надпреваратта по създаването на атомна бомба има двама основни противници - САЩ и Англия и германския Райх.