13 май: Мехмед Али Агджа атакува папа Йоан Павел II в Рим
- Публикувана в Водещи
1501 г. Америко Веспучи започва своето плаване на запад и установява, че Христофор Колумб е открил новия континент Америка. Италианският търговец и картограф е участник в първата испанска (1499-1500) и първата португалска (1501-1502) експедиция край бреговете на Южна Америка. Той пръв изказва предположение, че тези земи са нов континент, а не част от Азия.
Никой не предполагал, че Америго ще стане известен мореплавател и картограф. Започнал работа в банката на Медичите, отначало като писар, а след това като счетоводител. Вече е на близо 40 години, когато през 1493 г. съдбата го изпратила в Севиля, където извършил ревизия на клона на банката на Медичите. През с.г. Веспучи се среща с Христофор Колумб и участва в подготовката на втората му експедиция.
През 1499-1500 г. Веспучи взима участие като щурман в експедицията на Алонсо де Охеда към Южна Америка или, както я наричат Нова Индия. Флотилията от два кораба минава през протоците между континента и остров Тринидад. Завива на югоизток, открива крайбрежието между устията на Ориноко и Амазонка, след което се връща обратно и са открити делтата на Ориноко и остров Кюрасао. Откритото крайбрежие Алонсо де Охеда нарича Венецуела и колкото и да е странно, вече възрастния банков служител се оказва превъзходен щурман, а към края на плаването и опитен моряк.
През 1501 г. португалския крал Мануел І решава да изпрати нова експедиция към току-що откритата нова земя Бразилия, сеща се за отлично справилия се щурман и го назначава за ръководител на новата експедиция. През 1501-1502 г. Веспучи открива брега на Бразилия, включително залива Гуанабара. Преди това в Атлантическия океан вторично открива остров Фернанду ди Нороня, а на обратния път открива остров Триндади.
През 1502 г. Америко Веспучи се връща в Лисабон като откривател на Новия свят. След това Веспучи извършва още едно плаване до Новия свят, или както той го нарича материк, по време на което не прави никакви открития, но краля остава доволен и го назначава за главен кормчия на Португалия.
Любопитен факт е, че въпреки, че Хpистофор Колумб открива Америка, континентът носи името на флорентинеца Америго Веспучи. През 1507 г. лотаринският учен Мартин Валдземюлер в своя труд „Въведение в космографията” предлага теорията, че Веспучи е открил четвъртия свят. Преди него древните познавали само Европа, Азия и Африка. Валдземюлер кръщава този континент Америка, на името на пътешественика.
През 1538 г. на картата на Меркатор това название обхваща и територията на Северна Америка. По това време откритите земи от Христофор Колумб били считани за Западна Индия.
1637 г. появява се съвременният кухненски нож. Според легендата, за да предотврати навика на своите гости да чоплят зъбите си с върха на камите си, с които се хранят, кардинал Ришельо издава заповед, с която постановява всички прибори за рязане по масата да са със закръглен връх. Ражда се съвременният кухненски нож.
Преди внезапното вдъхновение да удари кардинала, хранещите се по принцип са използвали ками, за да разрязват залците си. Впоследствие са поемали с ръка или чрез лъжица. Да, вилицата е съществувала още от библейски времена. Въпреки нейната практичност обаче, до 17 в. тя се е срещала сравнително рядко на запад дори и сред френските кралски особи, на които Ришельо е служил безусловно.
За отрицателно време всички полудяват по новите ножове и се сдобиват с тях.
Този тип острие става общоприето в цяла франция след като Луи XIV (който, подобно на повечето крале си е имал свои причини да не иска ножове с големи остриета да се размотават на масата край него) ги постановява с декрет като универсални.
Кардинал Ришельо е бил много повече от обикновен ножар. Той често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че е първият министър-председател в историята. Чрез ограничаване властта на благородниците, той трансформира Франция в силно централизирана държава. Той успява да укрепи кралската власт и да потуши местните фракции.
Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа гори Тридесетгодишната война. Негова главна външнополитическа цел е да ограничи мощта на Австро-Испанската Хабсбургска династия.
1787 г. 11 кораба със затворници напускат английското пристанище Портсмът и основат каторжническа колония в Австралия. Великобритания вече няма къде да изолира престъпниците си, след като САЩ обявяват независимостта си, и затова решава да изпраща осъдените в Тихия океан. Първият кораб с 1500 осъдени пристига в Австралия през 1788 г.
Оттогава започва изтласкването на местното население от плодородните земи към недружелюбните територии на страната. Свободни заселници и бивши затворници основали шест колонии - Нов Южен Уелс през 1786 г., Тасмания през 1825 г., Западна Австралия през 1829 г., Южна Австралия през 1834 г., Виктория през 1851 г. и Куинсланд през 1859 г.
Шестте колонии стават щати и през 1901 г. се обединяват в Австралийски съюз с конституция, която събира Британските парламентарни и Американските федеративни традиции. Затова Австралия получава либерално законодателство: свободно задължително образование, защитаване на търговския юнионизъм с индустриално помирение и арбитраж, тайно гласуване, право на жените да гласуват, отпуски по майчинство, пенсиониране по болест и по старост.
1846 г. САЩ обявява война на Мексико. Военният конфликт, който в Мексико наричат и „Северноамериканската интервенция”, завършва през 1848 г.
Войната е резултат от претенциите на Мексико към щата Тексас, след като САЩ присъединяват Тексас. Мексико отказват да признаят този щат и заявяват намерението си да си го върнат обратно, считайки го за своя законна провинция.