Русия отсъства миналата седмица от срещата на високо равнище на Групата на седемте най-развити държави, тъй като не беше поканена заради завземането на Крим през март 2014 г. При това положение не беше изненада, че в общата декларация на лидерите от Г-7 в понеделник имаше едно изречение на осъждане на "незаконната анексия".

А по въпроса за облекчаване на санкциите, които наложиха на Русия, в декларацията на Г-7 се говори само за прилагане на споразумението от Минск за спиране на огъня в Украйна. Крим не беше споменат и от държавния секретар на САЩ Джон Кери след срещата му с Владимир Путин в Сочи миналия месец. Темата явно е отишла в дъното на дневния ред, пише сп. "Икономист".

Също и в Крим хората започват да усещат, че са на последно място в плановете на всички. Проруските жители трудно си спомнят радостта от кампанията преди референдума за анексиране през март 2014 г. Западните санкции, спънките пред търговията с Украйна, разочароващата финансова подкрепа от Москва и униженията от нескопосния процес на интеграция (като руските паспорти, които жителите получиха, но европейските правителства отказват да признаят заради печата "Крим") дадоха своя отпечатък.

Днес настроението е най-добре изразено в триумфалния, но мрачен лозунг върху един от билбордовете тук: "Какво следва?Дори камъни да падат от небето, ние сме в нашето отечество".

Доскорошни привърженици на анексията сега звучат печално. Бюрокрацията и корупцията се увеличиха непоносимо, оплаква се Наташа Фьодоровна (не е истинското й име), която подкрепила реинтеграцията с Русия. После се оживява: "Няма място за тревога. Саша не е емигрирал завинаги, ще се върне." Като много други образовани жители на Крим и нейният син, компютърен специалист, разбрал, че заради комбинацията от санкции и цензура в интернет е невъзможно да си намери работа. И заминал за Черна гора.

Голяма част от разочарованието се крие в икономиката. Средната заплата в Крим се равнява горе-долу на две трети от тази в Русия. Първоначално руското правителство обеща да повиши лекарските и учителските заплати след анексията, но тези повишения бяха отрязани през април. От януари цените на хранителните продукти скочиха с 19 процента, почти два пъти повече отколкото в Русия.

Санкциите рязко намалиха бизнес инвестициите и Киев периодично заплашва да спре електричеството за полуострова. От онези, които се противопоставиха на анексията, някои искат Украйна да наложи пълна блокада. "Нека Путин да се оправя сам", казва пенсиониран бизнесмен от татарското етническо малцинство, по-голямата част от което бойкотира референдума.

Главната индустрия на полуострова, туризмът, очаква втори слаб сезон това лято. Фериботите, пристигащи от Русия, карат туристи, които са недостатъчни да компенсират отсъствието на украинците и европейците, чиито круизни кораби акостираха някога на пристанището в Ялта. Западните кредитни карти не се приемат. Много фирми бяха отнети от "опълченци" – паравоенни, контролирани от назначения от Москва премиер на полуострова Сергей Аксьонов.

Междувременно властите стесняват политическото и културното пространство на кримските татари и етническите украинци. През март група украинци, които поставиха цветя на паметника на Тарас Шевченко, техен национален поет, бяха глобени по 200 долара всеки за "използване на украински атрибути". Миналия месец властите задържаха седем украинци, които си правеха селфита, облечени във вишиванки - традиционни бродирани блузи. Полицията задържа десетина татари, събрали се на 18 май на площад "Ленин" в Симферопол да отбележат годишнината от деня през 1944 г., когато Сталин депортира всичките 180 хиляди кримски татари в
Централна Азия.

Все още се е запазила и част от победоносното настроение на т. нар. "кримняши" (както са известни най-ентусиазираните привърженици на анексията). На полуостров, където една трета от населението са пенсионери, е силна носталгията по съветските времена. Билборд със снимка на Сталин краси входа към Севастопол - трън в очите на татарите, които той някога депортира.

Но първоначалният ентусиазъм от анексията е спаднал, след като се разбра каква е цената за нея. Около 85 процента от бюджета на Крим сега се отпускат от федералното правителство в Русия, според Наталия Зубаревич, професор по икономика в Московския държавен университет. През април Дмитрий Медведев, министър-председателят на Русия, оцени общите разходи по анексията (включително цената от санкциите) на 27 милиарда долара само за 2014 г.

С течение на времето руските граждани вероятно няма да са доволни от подобни разходи. Социологическо проучване през май показа, че 16 процента от руснаците биха подкрепили съкращения в бюджета на самата Русия в полза на развитието на Крим. Но след пропагандното обещание, поето от Путин, е политически немислимо отстъпление от анексията.

Америка и Европа дадоха ясно да се разбере на срещата на Г-7, че никога няма да я признаят. Европейската комисия очаква да обнови санкциите срещу Крим до две седмици. Кримската безизходица се превърна в поредния "замразен конфликт" за Русия и явно никой не разполага с приемлив сценарий да го размрази.

Какво следва? Жителите на полуострова е най-добре да покрият главите си и да внимават за падащи камъни.
 

Руският печат коментира политическите и икономическите последици от анексията на Крим. Точно преди година местните жители казаха решително "да" на връщането в Русия, напомня "Росийская газета".

Официозът нарича този референдум исторически за Крим и за цялата страна. "Доста проблеми връхлетяха полуострова, но въпреки всичко нито обикновените хора, нито първите лица в републиката не съжалиха за стореното", пише вестникът и цитира мнението на Сергей Аксьонов, лидера на Крим, който казва от името на кримското ръководство: "Никой от нас не се колеба нито секунда и никога не съжали за направеното от него. Това бе единствено верният път".

Връщането на полуострова в Русия бе неизбежно - твърде много стратегически пропуски и непоправими грешки допусна украинската власт през последните години, коментира председателят на местния парламент Владимир Константинов.

"Сега никакви чуждестранни санкции, заплахи и шантаж няма да накарат кримчани да се откажат от своя избор. Тези дни, за разлика от украинските региони, хората в Крим не броят жертвите от братоубийствената война, а се веселят на празнични прояви по случай обединението си с Русия", твърди "Росийская газета".

За "шумни тържества" във връзка с годишнината пише и "Новая газета", но изтъква, че "на самия полуостров нещата, меко казано, не вървят съвсем добре". Заради бавене на заплатите започнаха стачки, цените тръгнаха нагоре, а под предлог за борба с местните украински националисти масово започна да се иззема имущество от бизнесмените.

По данни на правозащитници, от май 2014 г. 500 кримски фирми вече имали нови собственици, близки до
ръководството на Крим. А правоохранителните органи не се намесват, понякога дори действат на страната на грабителите, пише опозиционният вестник.

"РБК Дейли" изчислява колко плаща Русия за новите си територии. Цитирани са данни на руското финансово министерство, според които заедно с дотациите за балансиране на бюджета финансовата подкрепа за Крим и Севастопол е достигнала 90,8 милиарда рубли, целевите трансфери от федералния бюджет - още 33,9 милиарда, или общо 124,7 милиарда рубли (1,906 милиарда евро, б. р.).

Повечето пари са отишли за текущи разходи - заплати в бюджетния сектор, социални плащания, издръжка на учрежденията, покриване на дефицита в кримския пенсионен бюджет. Това обаче не е пълната сума - разходи са правели също министерства и ведомства, пише изданието. Според негов източник - федерален служител, "никой няма да ви каже колко излезе това".

Всекидневникът споменава и за директна помощ, получавана от други области на Русия, "освен финансовата (...) - храни, медикаменти, техника, дори руски знамена, портрети на президента и гербове на Русия". "Някои региони помогнаха на Крим доброволно", уточнява той.

Преките бюджетни разходи, тези на отделните региони и данъците, неполучени от федералния център, възлизат на общо около 140 милиарда рубли (2,14 милиарда евро), без да смятаме изхарченото по тайни пера. Това обаче не е най-разточителният случай - дотациите за Чечения и Ингушетия са малко по високи, добавя "РБК дейли", цитиран от Би Би Си.

До 2020 г. се предвижда Русия да инвестира в Крим 681 милиарда рубли (10,41 милиарда евро), информира "Комсомолская правда".

Парите ще отидат за социални нужди, пътища, ремонт на жилища и най-вече за изграждането на мост през Керченския проток. Заплатите в бюджетния сектор междувременно нараснаха тройно, увеличиха се пенсиите. Обучението в кримските училища вече е по руски стандарти. За държавни езици са признати руският, украинският и кримско-татарският, официална валута е рублата. Освен това в региона с пълна пара се създават и екипират военноморски сили, допълва вестникът.

Твърде много неща, свързани с Украйна, няма как да се прогнозират днес, предупреждава "Московский комсомолец". Как ще се развие ситуацията в Донбас? Ще излезе ли траен вторият "мински" мир или всичко пак ще тръгне към война? Как ще върви руската икономика? Едногодишното "автономно плаване" на Крим съвсем не е меродавен показател, тревожи се изданието.

"Какво ще става във вътрешната ни политика? Всичко сочи, че властта на Путин в страната е много здрава. Но високото равнище на омразата, което виждаме в Русия, със сигурност няма как да не прерасне в нещо много лошо", подчертава всекидневникът. "Крим, разбира се, е наш. Но колко време Русия ще трябва все да плаща сметките за това и колко ще са нулите отдолу в последната "касова бележка", това дори Путин не го знае", заключава "Московский комсомолец".

/БТА/