© снимка: Guliver/Getty Images
98 г. след смъртта на император Нерва Траян става император на Римската империя. Марк Кокцей Нерва е първият от поредицата на „Петимата добри императори”. Той условно се приема за основател на династията на Антонините, или адоптираните императори.
Предците на Нерва са били приближени на императорите, а самият той е политически съветник на Нерон и участва в разкриването на заговора срещу него през 65 г. След заговора за убийството на тираничния Домициан, Сенатът го избира за император. По това време той е един от най-възрастните и авторитетни сенатори. Но тъй като е цивилен (по професия адвокат) Нерва няма връзки и подкрепа сред военните кръгове, поради което скоро решава да осинови наместника на Горна Германия, популярният пълководец Марк Улпий Траян, обявен за наследник на властта.
През втората година, в която Нерва е император, той управлява заедно с Траян, а след неговата смърт Траян става император.
Марк Улпий Траян е вторият от т.нар. „Петима добри императори”. Управлението му от 98 до 117 г. е най-забележително с неговата строителна дейност и с грандиозните военни победи, които постига в Дакия и Месопотамия. През този период Римската империя достига своя най-голям териториален обхват.
Той възприема вътрешния курс на своя предходник и осиновител Нерва, демонстрира любезно отношение и приветливост към всички обществени слоеве, стреми се към приятелство и съгласие с нобилитета, съставен вече предимно от знатни провинциали и все по-малко староримски и италийски патриции. Възобновена е дейността на избирателните комиции, обявена е свобода на словото, Сената получава правото да назначава и контролира провинциални магистрати, разбира се, одобрени от принцепса.
Траян е популярен и сред народа на Рим, поддържайки еднакво добри отношения, както със Сената, така и с армията. Той допълва фонда на системата Алимента, създадена от предходника му за издръжка на сираци и бедни семейства.
Към края на 116 и началото на 117 г. Римската империя се намира в зенита на могъществото и славата си. Римските знамена се издигат по крайбрежието на Персийския залив, където новопостроената флота предприема показна експедиция в Индийския океан. Победоносният Траян получава от Сената титлите Parthicus („Партски”) и Optimus Maximus Princeps („Най-добър и най-велик първенец”).
Императорът започва да крои планове за още завоевания на Изток подобно на Александър Велики. Той обаче е изненадан от внезапни въстания в Египет, Кипър, Северна Юдея, а в самото Двуречие скоро се появяват нови партски армии. За умиротворяване на провинциите са отделени значителни контингенти, което отслабва римското присъствие по поречието на Тигър и Ефрат. Избухва голямо въстание на народа във Вавилония. Римляните губят контрола над важни крепости и скоро се виждат принудени да опразнят Месопотамия.
Това кара Траян да се оттегли в Сирия, откъдето се отправя към Рим, за да събере средства за възобновяване на войната. По време на пътуването императора умира от воднянка в Селинус (Киликия) на 8 август 117 г. Урната с праха му е положена в основата на триумфалната Траянова колона в Рим. Траян не оставя наследници, а властта в империята е поета от Адриан, негов далечен сродник.
След смъртта си великият император и пълководец е обожествен от Сената, който възприема обичая да приветства всеки следващ нов цезар с пожеланието „Да бъде по-щастлив от Август и по-добър от Траян”.
