ЦСКА маха българи, взема чужденци. Сериозна част от „червената“ общност протестира из социалните мрежи. Политиката на клуба трябва да е с българи като миналия сезон. Като времената, когато грандът биеше настоящи европейски шампиони.
Нека спрем дотук. В гена на ЦСКА и „Левски“, а в последните години и на „Лудогорец“, е заложено да се печелят трофеи и да оставят диря в Европа. Затова се иска класа. И когато един от царете на шахматната дъска – в случая „Лудогорец“, е препълнен с чужди звезди, то единственият шанс да му се противопоставиш, е да намериш нужното качество. Факт е, че ЦСКА спечели Купата на България и направи само едно реми във „В“ група миналия сезон само с българи. Но да отчетем и друго. „Червените“ бяха професионален отбор сред аматьори. Тренираха по два пъти, ходиха на скъпи лагери, плащаха им редовно заплати и премии почти като за елита. А съдбата бе благосклонна да ги размине с почти всички сили от тогавашната „А“ група в турнира за купата.Настоящият сезон досега показа, че звездите от „В“ група трудно печелят или дори губят мачове срещу тимове като „Верея“. Помните ли кой вкара гола за старозагорския дебютант? Амаду Сукуна – играч, родом от Франция. Дори „Верея“ залага на чуждото, за да блесне. За разлика от предишни години, когато бюджетът за трансферни суми на ЦСКА беше нула и се търсеха само свободни агенти надлъж и нашир, то сега има пари за нови. Затова и множеството португалци са със солидни визитки и без „дупки“ в кариерата си. А вой срещу Станислав Манолев и евентуално Николай Бодуров, минали през холандския и английския футбол, е меко казано не на място. Резултатите на ЦСКА от началото на годината демонстрираха, че романтиката от „В“ група вече не съществува. Реалността е сурова, а в джунглата хищници много и все гладни. Едва ли феновете на „червените“ ще се радват на битка за местата между 4-о и 8-о, но с освободените вече играчи – повечето от тях, стъпили за първи път на „Армията“ миналото лято. Много по-сладка би била първата победа в елита над „Лудогорец“ или първа титла след 2008-а.Нека да погледнем и при „Левски“. На „Герена“ има десет чужденци, включително от Кюрасао, Гана и Нигерия. Лидери и звезди на „сините“ са Боян Йоргачевич, Роман Прохазка, Антонио Аниете и Франсис Нар. И там романтично очакваха близнаците Цоневи да бъдат новите Сираков и Гибона. Не би. Жалко, но факт. Нито пък Венцислав Христов, доскорошен национал на България, има шанс дори да заприлича на Гунди. Тръгна си през задната врата. И в „Левски“, както и в ЦСКА, залагат на чужд треньор. Гладът за спешни успехи вече е непреодолим, а липсата на българска класа – крещяща.Истината е болезнена и ни връща към цикъла на Борислав Михайлов. От години футболът ни не произвежда кадри. И затова е виновен на първо място футболният съюз. Много е лесно оправданието, че клубовете са частни дружества и сами си движат политиката. Само че всички те имат обща шапка, която се казва БФС. И трябва да работят по правилата. В интервю за „Труд“ през пролетта световният шампион Лукас Подолски разказа как Германия се е стреснала след отпадането в групите на Евро 2004. И започнала структурна революция. Лесно – всички клубове до Трета лига включително трябва да имат 6-7 възрастови групи. Не само – да притежават хубави терени, хубави топки, хубави екипи. И най-важното – качествени треньори! Всяка година треньорската комисия на БФС бълва специалисти с лиценз „Про“, все едно в България има стотина професионални клуба. Днес те обикалят като хиени ложите на мачовете и се надяват някой да ги забележи.Циклите продължават ли, продължават. Никой от БФС не се сети да изпрати групи на дълго обучение на Запад. Не извика чуждестранни корифеи да развият футбола в традиционни центрове като София, Благоевград, Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Велико Търново… Не съа виновни юношите на ЦСКА и „Левски“, че не стават за голям футбол и след напускането на „Армията“ и „Герена“ в общия случай отиват в забрава. Виновни са ръководителите – от клубовете и БФС, че от ранна възраст не са ги научили на професионализъм. А няма как да ги научат на бетонни или прашни терени с парцаливи топки, невъзможни да се използват повече от първия отбор. Няма как да се гради футбол (разбирай, собствени кадри) в немотия.Изпълкомът хвърли прах в очите с правилото титуляр да бъде юноша на клуба миналия сезон. И вместо успешен маньовър то роди куп симулации на младите момчета между 5-ата и 10-ата минута, за да влезе чужденецът. Сори, но младият трябва да заслужи да е на терена. С етюди от театър „Сълза и смях“ само се съсипва психиката на юношата бледен.Пътят е дълъг, трънлив и… цикличен според новия диалект по нашите географски ширини. БФС трябва да наложи правилата за детския футбол, да изисква спешна помощ от държавата. Не за китни стадиони по села и паланки, а за реално правене на футбол. И след 5-6 години да искаме голобради юноши, които да приличат на вундеркинда Маркъс Рашфорд от „Манчестър Юнайтед“ или детето чудо Мартин Йодегаар от „Реал“.А дотогава нека не съдим клубовете с претенции за слава. Да не говорим, че в съвременния свят деленето на наши и „
Източник: "Онлайн Труд"...
Продължава...
