© снимка: Guliver/Getty Images
1658 г. провежда се битката при дюните - последното значимо сражение в хода на Френско-испанската война. Предходната година Англия и Франция сключват съюз против Испания, като си поставят за главна цел да превземат пристанището Дюнкерк.
Обсадата на Дюнкерк започва през май 1658 г. по суша и море. Обсадните войски включват 26 000 души. От Ипр тръгва 15-хилядна спасителна армия, която се надява да изненада обсадителите. Вместо това обаче тя е забелязана от френските разузнавачи. С около половината от силите си командирът на френската армия маршал дьо Тюрен открива испанците на североизток от града сред огромни дюни и решава да се възползва от благоприятните обстоятелства.
На 14 юни сутринта Тюрен вече е построил линиите си. По време на отлива той се приближава бавно до изненаданите испанци. Испанската армия е готова за битка.
Сражението започва с испанска атака по десния фланг, посрещната яростно от англичаните на сър Уилям Локхарт, които издържат благодарение на помощта от френската конница и намесата на корабните оръдия. Натискът на французите в центъра води до известно разкъсване на испанските редици и Тюрен вижда възможност да обгради центъра и лявото испанско крило.
В този момент френския херцог Дьо Конде, начело на испанската кавалерия, вихрено атакува френския десен фланг, но не успява да го пробие. Едва тогава испанците се принуждават да отстъпят, оставяйки 2000 ранени и убити и 4000 пленници.
Малко след това Дюнкерк капитулира, а Тюрен с освободени сили навлиза в Испанска Нидерландия, превземайки Ипр и заплашвайки пряко сърцето на областта - Брюксел и Гент. Дюнкерк остава в английски ръце, но през 1662 г. е продаден на Франция. Испания се принуждава да се признае за победена, приемайки Пиренейския мирен договор на 7 ноември 1659 г.
