Вече четвърти сезон седемкратният шампион на България на 400 метра през препятствия Пламен Нягин се грижи за физическата подготовка на футболистите във Витоша (Бистрица). Доцентът от Национална спортна академия „Васил Левски“ от десет години е във футболните среди, където е работил с юношите от 14 до 19 години в Левски, националите на България до 17 години и с мъжете в Локомотив (Мездра), Локомотив (Пловдив) и Локомотив (София). От 2014-а бившият лекоатлет е в редиците на бистричани, които по това време се подвизават в шампионата на Югозападната „В“ група. Със здрава, упорита и най-вече екипна работа треньорският щаб на Витоша успя за кратко време да направи и немислимото – не само да върне тима в професионалния футбол, но и да го класира за исторически първи път в елита на България. Пред официалния сайт на клуба Пламен Нягин говори за предизвикателството „Витоша“, за работата си с играчите в аматьорските групи преди година и половина и днес – в Първа лига, както и за тънкостите при физическата подготовка на един футболен отбор.         – Г-н Нягин, вие сте седемкратен републикански шампион на България по лека атлетика на 400 метра през препятствия, а впоследствие треньор и доцент в НСА. Как се насочихте към футбола?– В интерес на истината в треньорската си кариера съм се занимавал не само с лека атлетика. Бил съм кондиционен треньор в отбори по баскетбол и хокей на трева. Може и учудващо да звучи, но хокеят на трева се доближава изключително много до футбола – имаме по 11 състезатели в отбор, теренът е с размерите на футболен такъв, а оттам съответно и натоварванията в някои аспекти. През 2007 година на „Герена“ имаха нужда от специалист по физическата подготовка в ДЮШ. Отидох, представих се и ме поканиха да работя в Левски. Впоследствие прекарах четири хубави и полезни години в тима. След като приключих със „сините“, реших да остана във футбола, но този път се насочих към мъжете. Приех поканата на Викторио Павлов да бъда част от щаба му в Локомотив (Мездра). Две години прекарах в Локомотив (Пловдив), където работих с Емил Велев, с когото успяхме да класираме отбора за Лига Европа, а след това бях и в столичния Локомотив, преди да започна работа тук, във Витоша, където ме покани Борислав Георгиев.         За тези юбилейни вече десет години във футбола колко общи неща открихте с леката атлетика?– Аз и днес откривам, тъй като продължавам да се занимавам активно и с лека атлетика. Съчетавам работата си като доцент в НСА и кондиционен треньор във Витоша (Бистрица), като същевременно работя и с група от десет лекоатлети, които се подготвят за републикански състезания. За мен лично, като човек, тясно свързан с двата спорта, е много интересно да виждам сходствата и различията. От гледна точка на бивш лекоатлет мога да кажа, че натоварването при 400 метра бягане през препятствия е много по-голямо и по-тежко, отколкото това във футбола. В тази дисциплина капацитетът на един състезател е много по-голям, а режимът на работа – по-различен. От друга страна обаче, във футбола играчът трябва да бъде бърз като спринтьор, издръжлив като бегачите на дълги разстояния и отскоклив като скачачите. Неведнъж съм споделял и пред момчетата в отбора, както и пред студенти и колеги в катедрата, че за мен футболът е лека атлетика с топка. Ще си позволя и още нещо да добавя – категоричното ми мнение, на база натрупания в баскетбола, хокея и футбола опит, е, че кондиционен треньор в който и да е да спорт трябва да е минал през леката атлетика. Примери за това има достатъчно.       – Какво от това, което прилагате като методи и което искате да постигнете като резултати в леката атлетика, желаете да видите и във Витоша (Бистрица)?– Това, което искам да направя в отбора, е да подобря всички качества на футболистите, което обаче е едно голямо предизвикателство. Защото в атлетиката всеки има определена характеристика – един е бърз, друг издръжлив, трети – отскоклив, докато във футбола трябва да съберем и трите в едно. Това е тънкостта в работата на един кондиционен треньор. Има си определени етапи, в които да се развие всеки един от тези компоненти, за да може, когато сезонът настъпи, играчът да бъде в топ форма.         – Колко по-различна е работата ви сега в сравнение с периода, в който отборът бе във „В“ група?– Не кой знае колко. И тогава, и сега използвам една и съща програма. Въпросът е в интензивността. Едно и също упражнение се прави с по-висока интензивност, защото изискванията са по-различни. В момента не изпълняваме това, което искам, на 100%, защото може да има обратен ефект. Кондиционният треньор в един отбор е точно толкова важен, колкото и останалите членове на спортно-техническия щаб. Поради тази причина, ако искаме да постигаме успехи, е важно да работим в екип. Аз съм изключително радостен, че това във Витоша се случва с лекота и резултатите се виждат повече от добре. В настоящия случай най-хубавото е, че голяма част от състава е тази, с която работих и във „В“ група. Познавам в детайли физическите възможности на момчетата и знам кога и колко точно да ги натоваря. Много важно обаче е, за да има максимален ефект, да има обратна връзка – играчът да споделя с треньора в случай, че има проблеми. Само така мога и знам как да го предпазя от сериозни контузии....

Вратарят на Ботев Пловдив Иван Чворович заяви след първия мач срещу Бейтар Йерусалим, че на реванша „канарчетата“ трябва да вкарат бърз гол. „Получи се хубав мач. Трябва да сме доволни от това равенство. Бейтар е много класен отбор“, коментира Чворович. „Ще ни бъде много трудно и на рева...

Наставникът на Лудогорец даде официалната си пресконференция преди плейофния сблъсък с Виктория Пилзен за влизане в груповата фаза на Шампионска Лига.   „Това е плейоф от два мача. Нас ни интересуват и двата мача. Важно е и да не получим гол, и да вкараме такива, но и в двата мача. Важно е отборът да изиграе силен мач утре и евентуално да бъде победител. Наистина има разлика от предишното ни участие в плейоф. Разликата е, че тогава бе за първи път и отборът успя да влезе. Смятам, че сега отборът има много по-голяма рутина и футболистите знаят как да изиграят един такъв двубой.   На базата на това, което постигнахме, нормално е очакванията да са по-големи и отговорностите са по-големи. Футболистите напълно осъзнават това нещо. Отборът стъпаловидно върви напред. Имаме достатъчно футболисти, имаме на поста на Анисе достатъчно хора. Този, който утре ще влезе, ще припокрие всичко и ще се представи на ниво. Вие видяхте кои футболисти получиха травми. Медицинският ни екип прави всичко възможно, за да бъдат контузените в добро състояние. Утре ще се реши да ли ще вземат участие или не.   Разликата между това да играем в Разград и София е в това, че в Разград е нашият стадион. Тук обаче е Националният стадион и искаме да се представим пред България. Знаете размерите на нашия стадион и на Националния стадион какви са.   Изобщо не ме интересува какви запитвания се отправят към нас (визира атаките на Левски – б.р.). Това е мач за България, вие ми говорите за неща, които не са съвместими с тази пресконференция. Този отбор се гради от 6 години, съответно и школата му е нова. Колко време е необходимо на една нова школа, за да произведе футболисти? Този въпрос показва, че не сте много в час с футбола“, завърши Дерменджиев.  ...