7 юни: Имението на Елвис „Грейсленд” отваря врати за посетители
- Публикувана в Водещи
1494 г. Испания и Португалия си поделят Новия свят с Договора от Тордесиляс. Те уточняват разделителната линия, определена година по-рано с була на папа Александър VІ „Inter caetera”, между Стария и Новия свят, открит от Колумб.
Договорът представлява споразумение между двете страни за разпределението на сферите на влияние в света. Споразумението е ратифицирано от Испания на 2 юли, а от Португалия - на 5 септември. Одобрено е с була на папа Юлий II от 1506 г.
На 3 май 1493 г. роденият в Испания папа Александър VІ Борджия (Родриго Борха) обявява, че всички земи, които Кастилия е открила или ще открие западно от меридиана, преминаващ на 100 лиги (470 км) западно от Островите Зелени нос, трябва да й принадлежат, а новите земи, които ще бъдат открити в райони източно от нея ще са на Португалия.
Естествено това не се харесва на португалския крал Жоан ІІ, който започва преговори с испанския крал Фердинанд ІІ Арагонски и кралица Изабела І Кастилска линията да бъде преместена по на запад до 370 лиги (1770 км) от островите в Азорския архипелаг и архипелага Зелени нос.
Любопитен факт е, че поради неточните представи за света по онова време меридианът не преминава само по водите на Атлантическия океан, а засяга и източната част от днешна Бразилия и затова там сега се говори на португалски.
В момента на подписване на Тордесиляския договор Колумб извършва втората си експедиция, затова Испания прави уговорка, че до 20 юни демаркационната линия се премества на 120 лиги и ако в този район бъдат открити нови земи, те ще са за Испания. Мислената разделителна линия е условна, но прокарването й има значение за неутрализиране на възникващите конфликти между страните по отношение на последвалите я Велики географски открития.
Когато през 1500 г. Педру Кабрал открива Бразилия, става ясно, че тя е подарена от Испания, тъй като „папският меридиан” е изместил на запад бъдещите владения на Испания. Изпълнението на договора се усложнява неимоверно, когато Фернандо Магелан открива необятното пространство на Тихия океан след завръщането на оцелелите членове на експедицията му от първото околосветско пътешествие през 1519-1522 г.
Откритието на Магелан поставя страните пред необходимостта да определят и „източния папски меридиан” за разграничение на владенията им. Това става със Сарагоския договор от 1529 г., като новата демаркационна линия в Източното полукълбо е установена на 257,5 лиги източно от Молуските острови.
Трите „ощетени” и останали без придобити нови земи европейски сили - Холандия, Англия и Франция отказват да признаят споразумението и пристъпват към насърчение на пиратството като държавна политика. Договорът от Тордесиляс е денонсиран от страните през 1777 г. по силата на договора от Сан Инделфонсо.






