Бившият испански крал Хуан Карлос и настоящият Фелипе Шести. Снимка: архив, Reuters

Портретите на Фелипе Шести или на баща му Хуан Карлос не са по вкуса на някои нови испански кметове от левицата, които ги свалят от стените в кметствата си и с това съживяват обществения дебат за монархията, пишат Даниел Силва и Даниел Боске от Франс прес.

Кметицата на Барселона Ада Колау даде първия залп - тя отстрани бюста на крал Хуан Карлос от заседателната зала на общинския съвет в четвъртък под светкавиците на фотографите. Бронзовият бюст стоеше в залата от близо 40 години.

Кметството, което от 13 юни се ръководи от гражданска платформа, включваща граждански активисти и членове на антилибералната партия "Подемос", намира това за аномалия, тъй като Хуан Карлос вече не е държавен глава от юни 2014 г.

Заместник-кметът Херардо Писарело припомни, че монархията исторически се свързва с една Испания "на привилегии, които не са достойни за 21-и век".

Дебатът обаче не се ограничава до Барселона. В централния град Сарагоса кметството, ръководено от Педро Сантистеве от "Подемос", се опита да преименува общинската спортна зала "Фелипе Шести" с надеждата да я нарече на местен треньор по баскетбол.

Хосе Мария Гонсалес, новият кмет на Кадис в южната област Андалусия, също от "Подемос", пък смени снимката на Хуан Карлос в офиса си с тази на известен местен анархист.

Почти 80 години след гражданската война (1936-1939 г.), която завърши с поражение за републиканците и въвеждане на диктатурата на Франсиско Франко до 1975 г., някои виждат в това исторически реванш в страна, където раните от този конфликт така и не са изцяло излекувани.

"Това е историческият реванш на най-крайната левица, която не взе участие в прехода" към демокрация, смята историкът Абел Ернандес.

"Това е проява на нечувствителност към краля (Хуан Карлос), който е допринесъл за 40 години стабилност и демокрация", заявява Сесар де ла Лама, официалният биограф на краля.

Хуан Карлос бе посочен като приемник начело на испанската държава от диктатора и като такъв за поддръжниците си той е символ на успешен преход от диктатура към демокрация, позволявайки въвеждането на парламентарна монархия.

В този преход бивши франкисти, социалисти, комунисти и каталунски националисти заедно изготвиха конституцията от 1978 г., която е символ на помирението.

С атаката си срещу символите новите кметове целят да поставят под въпрос именно текста на основния закон.

От 2010 година монархията вече не е недосегаема, след като бе опетнена от корупционни скандали, засягащи втората дъщеря на краля, инфантата Кристина и съпруга й Иняки Ургандарин.

А ловните излети в Ботсвана на крал Хуан Карлос през 2012 г., тези любими негови авантюри насред кризата, само затвърдиха отрицателните впечатления.

След абдикацията му синът му Фелипе Шести се опитва да поправи накърнения облик на двореца, но тези нови атаки показват, че усилията му не са твърде ефективни.

В Испания е възможно да се критикува монархията - в сатирични списания или в изкуството, като изложената в Музея за съвременно изкуство в Барселона картина на содомизиран Хуан Карлос, който повръща цветя. Краят на табуто стигна и до политиката.

Последните събития "засега са само жестове, но зад тях стои идеята да се премахне парламентарната монархия и тя да бъде заменена с република", смята преподавателят по конституционно право в Националния университет за дистанционно обучение Антонио Торес дел Морал.

Така например "Подемос", която е третата политическа сила в страната, иска да се свика Велико народно събрание, което да изготви нова конституция и да дебатира по идентичността на държавния глава.

"В Испания републиканската идеология е доста разпространена, макар и да не се споделя от мнозинството граждани и тази тема ще трябва да се обсъди рано или късно", заяви Морал.
 

© снимка: Sofia Photo Agency, архив  

Между 40 и 50% от търсещите консултации за преживяно домашно насилие всеки месец в Пловдив са възрастни хора.

Снимка: архив, Reuters

Русия няма стратегия за борба с групировката "Ислямска държава" (ИД) и за опазване на интересите си в Близкия изток. Но от участието й в решаването на конфликта може да зависи съдбата на Донбас, пише Елена Земскова от Росбалт.

Борбата срещу ИД се споменава като необходимост в Русия едва от няколко месеца, въпреки че Върховният съд призна групировката за терористична организация и забрани дейността й в страната още през 2014 г.

До неотдавна обаче в руското ръководство преобладаваше официалната представа за ИД като единствено регионална заплаха в Близкия изток. Москва не желаеше да я признава за една от основните международни заплахи - поне защото самата Русия с действията си в Украйна в очите на Запада не струва повече от ИД. А според някои американски служители дори е далеч по-опасна.

И ето, в началото на юли руският външен министър Сергей Лавров призна на среща на БРИКС, че ИД заплашва и Русия, и Европа, и САЩ, което изисква съвместна борба с това зло. Преди това бе обсъдил проблема с шефа на Държавния департамент Джон Кери - после впрочем се смекчи и официалната американска риторика по адрес на Москва.

Русия бе принудена да преговаря от новината, че ИД е обявила севернокавказките й републики за свой "вилает". Руските власти със сигурност се тревожат и заради мащабната вербовка, водена в страната от джихадистите. По данни на тайните служби те са набрали в Русия вече над 2000 души, а най-скандален бе случаят с Варвара Караулова - студентка от Московския университет, избягала при ислямските радикали.

Според слухове тъкмо степента на руското участие в решаването на конфликта с ИД ще определи готовността на САЩ да правят отстъпки във връзка с Украйна и по-специално с Донбас.

За "глобална размяна" наистина се говори - това личи от все по-видимите усилия на руски официални лица, а и на различни експерти, започнали през юли оживени дискусии как да се действа срещу ИД.

Нищо чудно обаче властите просто да се насочват към смяна на външнополитическия дневен ред, опитвайки се да превключат вниманието на хората в Русия от втръсналата вече "западна" заплаха към "ислямската".

Тази седмица проблемът с ИД бе обсъден на няколко официални равнища - в Държавната дума, Обществената палата и т. н. А депутатът от "Справедлива Русия" Олег Нилов внесе при външния министър предложение Русия да поиска в Съвета за сигурност на ООН създаване на международен трибунал за "Ислямска държава".

Дебатите в Обществената палата засягаха най-вече механизмите за контрапропаганда и методите, с които да се възпрепятства вербуване на руски граждани от ислямски радикали, замислящи да ги пратят в Близкия изток или да създават свои клетки в Русия. Държавната дума организира във вторник експертно заседание на обществения съвет "Открита трибуна"; дискусията стигна до извода, че трябва да се разработи нова стратегия за борба с ИД.

Знаково бе изявлението на председателя на парламента Сергей Наришкин, нарекъл ИД "световната заплаха на 21-и век". А водачът на либералдемократите Владимир Жириновски, който според мнозина често е неофициален рупор на Кремъл, заяви, че ИД е била създадена точно с цел нанасяне на удар срещу "Русия, Китай и Европа".

"Ислямска държава" застрашава Русия с възможността чрез нея страната ни да бъде въвлечена във война на два фронта, смята лидерът на Либерално-демократическата партия. Той цитира някакви данни, според които до две години Германия и "въоръжени бойци от Украйна" щели да започнат "директна война" срещу Русия, "за да се откъснат и да получат право на самостоятелност от САЩ". "Планът "Барбароса" е подписан, а после ние, вече отслабени, ще изгубим Средна Азия заради ИД", каза Жириновски.

В прогнозата му впрочем се усъмниха други експерти, които за разлика от политиците смятат, че Русия безспорно не бива да се включва в "гореща война" с ислямските радикали. Още повече, че ядрото на ИД е "доста отслабнало" и са й останали едва към 30 000 бойци, както увери президентът на Института за Близкия изток Евгений Сатановски. А и в Закавказието може да има проблеми с ислямистите, само ако ги финансира някой отвън, примерно Катар, допълни експертът.

Слабо място в защитата на Русия от ИД обаче бяха наречени зле укрепените граници в Средна Азия - афганистанско-туркменистанската и таджикистанската. Ситуацията може да се влоши и заради влизането на Киргизстан в Евроазиатската икономическа общност. "Проблем за нас са все пак севернокавказкото направление, ислямската организация в Узбекистан и постъпките на ислямистите пред властите с оглед бъдещо системно приятелство", посочи Сатановски.

Други експерти са убедени, че Русия трябва да поднови връзките с иракските и сирийските кюрди, да продължи подкрепата за режима на Асад в Сирия или да заложи на умерените ислямистки организации от региона, както прави Израел. Но ще цитираме и Елена Супонина, съветник на директора на близкия до президентската администрация Руски институт за стратегически изследвания - по думите й Русия, а и никоя друга страна, нито цяла коалиция от държави, няма как да изгаси пожара в Близкия изток.

Русия може най-многото "да се огради от процесите, за да не се прехвърлят на наша територия". "Не бива да навлизаме дълбоко в проблеми и конфликти. Трябват ни ограничени контакти в рамките на дипломацията и социалното подпомагане", смята Супонина.

Според експертите именно действията на САЩ са били катализатор за негативните процеси в Близкия изток, които в близкото десетилетие ще доведат до прекрояване на границите в целия регион. Изглежда обаче руските власти нямат стратегия, с която да бранят интересите на Русия и да заздравят позициите си в Близкия изток - както нямат и ясен план за борба със самите радикални ислямисти. Неслучайно срещата в Думата мина без представители на външното министерство, длъжни по идея да дават отговор на подобни въпроси. Наришкин впрочем каза, че просто било решено да не се канят служители от тази структура.