Menu
RSS

Тест модул

A+ A A-

Ще открие ли Ислямска държава втори фронт в Централна Азия?

Снимка: архив, Reuters

Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев обсъди проблемите на тероризма и екстремизма с Нуртай Абикаев, шефа на Комитета за национална сигурност, съобщи вчера пресслужбата на казахстанският държавния глава. Назарбаев разпореди нови мерки за укрепване на държавната граница - главно защото радикалното движение Ислямска държава (ИД) действа все по-активно в Централна Азия.

Съобщено бе, че ръководството на ИД отпуска 70 милиона долара за дестабилизиране на региона, пише Виктория Панфилова в "Независимая газета".

ИД цели най-вече да дестабилизира ситуацията във Ферганската долина - в южните части на Киргизстан и Узбекистан. Това съобщи вчера на пресконференция в Бишкек Кадир Маликов, директор на аналитичния център "Религия, право и политика".

В ИД е формирана бойна група "Мавераннахр", включваща представители и доброволци от Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Тъкмо този централноазиатски отряд ще получи парите, за да организира с тях терористични атентати в региона, разказа експертът.

"Сведенията не са потвърдени засега, но получаваме сигнали. По наши данни ИД се кани да дестабилизира ситуацията в Узбекистан чрез Южен Киргизстан, което поставя Киргизстан в застрашената зона", каза Маликов.

Още на 26 септември 2014 г. впрочем лидерът на екстремисткото "Ислямско движение на Узбекистан" (ИДУ) Усмон Гозии заяви, че се обединява с ИД - в този контекст намерението Узбекистан да бъде "взривен" не изглежда неправдоподобно. И това само по себе си е очевиден риск за Централноазиатския регион.

Шефът на службата за стратегическо планиране към Асоциацията за крайгранично сътрудничество Александър Собянин напомни, че ИД е проект на американските тайни служби, формално контролиран от уахабитите. А всички уахабитски монархии от Персийския залив са икономически самостоятелни страни, но без самостоятелна военна политика. В Саудитска Арабия, Катар и Кувейт са разположени десетки мощни американски военни бази, включително едни от най-големите в цялата система от бази на САЩ по света.

Тъй че ИД си поставя по-мащабни цели от дестабилизация на Узбекистан. Вече бе заявено, че движението разглежда като крайни точки татарско-башкирските региони на Русия и Казахстан.

"В Казахстан имаше бурни дискусии по повод излъчен през декември видеоклип, в който казахски деца се занимават с бойна подготовка. И на 11-годишна възраст тези "ислямистки полпотовци" вече са твърдо убедени, че имат за задача да ликвидират врагове. Много сериозна заявка. Разпространен беше и друг клип, демонстриращ бойната подготовка на казахи средна и старша възраст. Показано бе също как ги подкрепят жените на тези бойци, пристигнали от различни градове в Казахстан: Уралск, Актюбинск, Кзълорда", разказа Собянин.

"По-рано въоръжените бойци, базирани в Афганистан и Пакистан, бяха избрали за обект две страни, Таджикистан и Киргизстан - като плацдарм за удар срещу Узбекистан. Но се разбра, че тази държави са само част от общата цел. Вече става дума за страни като Казахстан, Туркменистан и Русия. Каквото и да говорят днес казахстанските политици за курса на държавата, САЩ и уахабитските им съюзници вече не виждат в Казахстан страна, която не бива да закачат. В очите им Казахстан е станал член на Евразийския икономически съюз, съответно светският режим там трябва да бъде премахнат. Естествено това е практически невъзможно, но в случая говорим за цели и задачи", добави Александър Собянин.

Туркменистан също е публично провъзгласен обект на военна атака за северноафганистанските бойни отряди. Според експерта дестабилизацията на Централна Азия цели по-специално да възпрепятства развитието на Евразийския икономически съюз.

На друго мнение обаче е Александър Князев, специалист по Централна Азия и Близкия изток. "Според мен слуховете за триумфално настъпление на ИД в Централна Азия са силно преувеличени", заяви той.

"Първо, след като успя да вземе под контрол територии в Ирак и отчасти в Сирия, днес движението гледа да се закрепи в извоюваното вече пространство. Второ, основните вектори в по-нататъшното му движение минават все пак през Близкия изток, както сочат косвено и скорошните битки в гранични райони от Саудитска Арабия. Където впрочем за разлика от Централна Азия, дори от Афганистан, ИД може да получи безпрецедентна масова подкрепа - според някои, към 80 процента от младежите в саудитското кралство споделят идеите на групировката. Адепти на този вид джихадизъм безспорно има и в нашия регион, но тук изобщо няма шанс за подобна масова подкрепа", казва Князев. Твърде се надценяват според него и възможностите ИД да сътрудничи с афганистанските талибани или с ИДУ.

"Всички организации от нейния тип развиват мощна конкуренция помежду си. ИДУ в Афганистан например има нужда от текущи доходи: бойците му припечелват с примитивен рекет, придружаване на контрабандни пратки, въоръжени обири. И получат ли поръчка (преки възложители са главно арабските страни, напоследък изпъква Катар), действащите вече организации едва ли ще склонят да делят с пришълци от Близкия изток", обясни експертът.

Той отхвърля мненията, че в групировките цари единство, солидарност и сплотеност. Крайно изострената конкуренция, борбата за влияние между тях често прераства и във въоръжени сблъсъци - тук не помага никаква идеология.

"Във Ферганската долина, особено в киргизстанската и таджикистанската й част, действат твърде активно редица други екстремистки и терористични групировки. Киргизстан например назначава дори в силовите си структури хора от "Таблиги Джамаат", забранена в Казахстан, Русия, Узбекистан и Таджикистан. ИД може би ще се опита да дестабилизира ситуацията и тук-таме в Централна Азия, но не и с преки действия, нито ще използва само бойците, които се връщат у дома от Ирак или Сирия", посочи Александър Князев.

Експертът е убеден, че рискът се дължи на протестния потенциал в самите страни от региона - той ще улесни вербовката на нови последователи и за ИД, и за всяка друга подобна организация.
 

Продължава...

От втори опит "Икономедиа" внесе жалбите срещу глобите на КФН


"Икономедиа" обжалва наказателните постановления от 100 хил. и 50 хил. лева, наложени й от Комисията за финансов надзор (КФН) за две публикации във вестник "Капитал", с които, според финансовия регулатор, са извършени "пазарни манипулации".

Подаването на жалбите стана възможно едва от втория опит. Законът изисква те да бъдат внесени през комисията, която да ги препрати към Софийския районен съд, който е компетентен да ги разгледа.

Отишлият до комисията, за да внесе жалбите...
Продължава...
Абонамент чрез RSS

Новини

Медии