© снимка: Guliver/Getty Images
1765 г. Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на „История славянобългарска”. През 1762 г. Стойко Владиславов, каквото е светското му име, е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел.
Софроний Врачански среща Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска”, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.
„История славянобългарска” е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760-1762 г. До 1984 г. черновата се съхранявала в Зографския манастир в Света Гора, Атон.
1781 г. за пръв път е показана операта „Идоменей” на Моцарт. Всъщност пълното име на комичната опера е „Idomeneo, Re di Creta” („Идоменей, цар на Крит”). Творбата е композирана по поръчка на Мюнхенския двор и е била изпълнена по време на традиционния карнавал на 29 януари.
Любопитен факт е, че изпълнявайки тази поръчка, Моцарт е бил ограничен в избора на литературния първоизточник - заявката е била конкретна - да се композира опера по френската лирична трагедия „Идоменей” от Антоан Данше. Творбата обаче е посрещната хладно и чака цели 100 години следващото си изпълнение.
Сюжетът е организиран около мита за Идоменей, царя на Крит, който при завръщането си от Троянската война, е преследван от гнева на Посейдон (в операта римския вариант - Нептун). Идоменей в замяна на спасението си дава обет на морския бог да принесе в жертва първото живо същество, което срещне на сушата.
Това се оказва синът му Идамант, който от своя страна е дълбоко възрадван да открие баща си жив и същевременно поразен от студенината, с която той отвръща на радостта му. Друг елемент от сюжета е, че Идамант е свързан със споделена, но все още непризната любов с пленената троянска принцеса Илиа, и ревнуван от влюбената в него Електра, дъщерята на Агамемнон. Когато Идамант разбира за обета на баща си, той е готов да легне под жертвения нож за да спаси Крит от гнева на Нептун, а Илиа е готова да сподели съдбата му.
Преди жертвоприношението се чува глас свише, който освобождава Идоменей от обета му и го задължава единствено да отстъпи трона си на влюбената двойка. Преди тържествения хор, единствената нещастна е Електра, чийто гърди са разкъсвани от Евменидите и чиято мъчителна ария (и като изпълнение) представлява един от най-силните моменти в операта.
