© снимка: bg.wikipedia.org
1527 г. войската на император Карл V превзема и разграбва Рим. На 6 май 1527 г. многонационалната войска на Карл V превзема, разграбва и опустошава Рим, а папа Климент VII по същество е пленен.
По това време Карл V е император на Свещената римска империя, а едновременно с това е испански крал под името Карлос I Испански и носител общо на 27 владетелски корони.Превземането на Рим става ключов епизод по времето на третата Италианска война (от всичките шест), водени от Франция през първата половина на ХVІ век срещу обединените Испания и Австрия. Затова е разбираемо, че в състава на 20-хилядната армия пред стените на Рим доминират испанците.
Конкретният повод е, че папа Климент VII е влязъл в конфликт с император Карл V. Последвалите събития са едни от най-драматичните събития във вековната история на папската институция.
След кървавите боеве, единствено 42 швейцарски гвардейци от всичките 189, защитаващи папата, успяват да се спасят, скривайки се заедно с него в крепостта „Сан Анджело”. Останалите загиват в последната неравна битка пред стълбите на базиликата „Свети Петър”. Следва разграбването и разоряването на Рим, а в кланетата загиват 12 000 души.
Ограбването на Рим на 6 май 1527 г. се превръща в повратен момент в историята на папството. Позициите на папата са сериозно разклатени в Италия и са необходими няколко десетилетия, през които той да възстанови загубеното. В Европа обаче политическият авторитет на Ватикана е бeзвъзвратно подкопан.
Непосредствено след ограбването на Рим, Англиканската църква се отделя от католицизма, а в Северна Европа се създават национални църкви.
Рим е превземан и разграбван пет пъти в историята си преди Карл V (гали, вестготи, вандали, остготи, нормани), като за последен път се случва 450 г. по-рано. През това време Рим, след падането на Константинопол, си присвоява ролята на културен център в Европа и в света. Особено ценен в това отношение е Ватиканският архив - Ватиканската библиотека, най-големият съхранител и приносител на източници за историята на Стария свят. (Следващото ограбване е от Наполеон.)
Завладелите града войски се отопляват три месеца с ръкописни и старопечатни книги, както и с папки с документи. Варварството нанася невъзвратими загуби за историята не само на Европа.
Ограбването на Рим е тежък удар и за българската историография, тъй като Ватиканските книгохранилища са основен източник за историята на България поради завладяването на страната от турците. Годината 1527 г. попада в преломен исторически период между средновековната и новата българска история.
