Снимка: архив, Reuters
Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) в понеделник реши да запази спешната помощ за ликвидност ELA (Emergency Liquidity Assistance) за гръцките банки на равнището от 26 юни 2015 г., съобщи европейският орган в свое изявление.
„Финансовото положение на Република Гърция се отразява върху гръцките банки, тъй като обезпечението, което използват за ELA, разчита в значителна степен на свързани с правителството активи“, се казва в съобщението. В този контекст Управителният съвет е решил да запази равнището на спешното финансиране без промяна.
Гръцките банки бързо остават без пари, въпреки че от месеци получават спешна помощ от гръцката централна банка чрез програмата ELA на ЕЦБ. По тази програма гръцката централна банка предоставя кредити на търговските банки при по-високи лихви от стандартните кредити на ЕЦБ. Рискът, свързан с кредитите, се поема от Гърция.
Миналия месец ЕЦБ замрази обема на средствата по програмата ЕЛА за гръцката централна банка на 89 млрд. евро. Сега институцията трябваше да реши дали да отговори на молбата на гръцката централна банка да влее повече пари във финансовия сектор на страната, като повиши тавана на програмата, за да предотврати колапса на гръцките банки.
Ако източникът на евро на Гърция пресъхне, Атина вероятно ще бъде принудена да въведе паралелна валута, за да плаща сметките си, посочват анализатори.
ЕЦБ е сред основните кредитори на Гърция заедно с Международния валутен фонд и партньорите на страната от еврозоната. На 20 юли Гърция трябва да изплати кредит от 3,5 млрд. евро към ЕЦБ.
Според анализатори, ако Атина не направи това плащане, почти със сигурност ще се стигне до спиране на програмата ЕЛА и последващ фалит на гръцкия банков сектор, което вероятно ще доведе до отказ от еврото.
По-рано днес членът на Изпълнителния съвет (ИС) на институцията Кристиан Ноайе заяви, че гръцкият държавен дълг, притежаван от Европейската централна банка (ЕЦБ), не може да бъде отписан. "Гръцкият дълг, притежаван от Евросистемата, е дълг, който не може по самото си естество да бъде преструктуриран, защото това би било равносилно на парично финансиране на държава", заяви Нойер, който също така оглавява и Френската централна банка.
В неделя друг от членовете на ИС – Беноа Кьоре, отбеляза, че предвид високата несигурност за европейските пазари вследствие на кризата в Гърция ЕЦБ е готова в случай на нужда да предприеме нови мерки.
"ЕЦБ винаги досега има еднозначна позиция – ако трябва да направим повече, правим повече", отбеляза той, цитиран от Ройтерс. "Ние ще приложим, ако се наложи, нужните инструменти".
През юни Кьоре заяви, че не изключва излизане на Гърция от валутния съюз. "Това било нещо възможно, макар и не онова, което желае ЕЦБ".
Икономически новини четете в Investor.bg
