Снимка: БТА, архив

Белгийските полицаи са получили заплахи от терористичната групировка "Ислямска държава", която призовава да бъдат избити заедно с техните семейства, съобщават местните медии, цитирани от БТА.

Париж, "въоръжен" с писалки, казва "не" на тероризма 11 яну 2015 16:38 598 Заплашителният призив е бил отправен в социалните мрежи и за съществуването му има потвърждение от белгийските антитерористични служби.

По тази причина от вчера насам белгийските полицаи масово са започнали да заличават профилите си в социалните мрежи или да ги обновяват, като изтриват лични данни.

Белгийски джихадист използва също социалните мрежи след атентатите миналата седмица в Париж, за да попита "защо спят братята в Белгия".

В Туитър той заяви, цитиран от местните медии вчера, че макар да е следен от дълги години от белгийските
служби, е успял да мине "като нож в масло" през летището в Брюксел наскоро.

Междувременно белгийските министри на вътрешните работи и на правосъдието в последните дни направиха взаимно отричащи се изявления по повод терористичната заплаха за страната.

След като министърът на вътрешните работи Ян Ямбон заяви, че "напоследък" в Белгия не е бил предотвратяван никакъв терористичен акт, тази сутрин министърът на правосъдието Коен Генс твърди, че все по-често се случва подобни намерения да бъдат пресичани. Генс отбелязва, че "огромна част" от 350-те белгийски джихадисти, заминали на фронта в Сирия, вече са се завърнали.

По повод информацията за бомбената заплаха снощи в един от най-големите белгийски всекидневници "Соар" медиите съобщават, че има един задържан. Това е бивш печатар на 53 години, който пояснил, че е от крайната левица и настоява изданието да прекрати отразяването на събитията покрай атентата в редакцията на вестник "Шарли ебдо" в Париж, защото така се дават сили на крайната десница. Медиите уточняват, че през 1999 г. задържаният печатар е взривил телефонна кабина пред офисите на крайно дясната белгийска партия Влаамс блок (днешната Влаамс беланг).

През 1996 г. той е бил обвинен в терористични действия заради пукането на гумите на автомобил.

Главният редактор на "Соар" коментира, че подобни заплахи до онзи ден са били приемани с насмешка, но днес всичко е различно.

Снощи редакцията на вестника бе евакуирана за няколко часа.

Журналистите продължиха работата си от съседен хотел и получиха покана от офисите на други всекидневници да се нанесат при тях, докато е необходимо. Късно снощи бе решено, че помещенията на "Соар" са безопасни и журналистите се върнаха на работните си места.

Снимка: Архив Reuters

Турският премиер Ахмет Давутоглу заяви, че днешното шествие срещу тероризма в Париж е силно послание към света и добави, че би искал подобни реакции да последват в случай на нападения срещу джамии или на ислямофобия, предаде Франс прес.

"Това е силно послание към целия свят, че всеки трябва да се изправи срещу заплахата на тероризма", каза турският премиер пред журналисти в турското посолство в Париж. "Очакваме същата чувствителност да бъде проявена при атаки срещу джамии или ислямофобия", добави той.

Давутоглу се възхити от изявлението на френския президент Франсоа Оланд от петък, че "тези фанатици (извършили атентатите) нямат нищо общо с мюсюлманската религия".Турският премиер уточни, че убийците не са израсли в мюсюлмански страни, а в Париж, и че въпросът за средата им трябва да бъде разгледан.

Давутоглу участва в шествието в Париж в памет на 17-те жертви, избити от трима джихадисти. Присъствието му предизвика спорове в социалните мрежи, където някои изтъкнаха посегателствата срещу свободата на словото в Турция, посочва АФП.

Участието в шествието на турския премиер - един от най-важните мюсюлмански лидери, бе възприето в Турция като силно символичен жест заради карикатурите на пророка Мохамед в сатиричния седмичник "Шарли ебдо", който стана мишена на джихадистите.

Външният министър на Мароко Салахедин Мезуар реши да не участва в шествието в Париж срещу тероризма заради "богохулните карикатури на пророка", носени от участници в дефилето, съобщи мароканското посолство в Париж.

"Мароканската делегация изказа днес на Франция в Елисейския дворец искрените съболезнования на кралство Мароко, но не участва в шествието в Париж заради наличието на богохулни карикатури на пророка", се казва в съобщението на посолството, цитирано от АФП.

/БТА/

Джордж Сорос. Снимка: архив, Reuters

Милиардерът инвеститор Джордж Сорос обвини западните лидери, че опасно грешат със своята стратегия спрямо Русия и Украйна, с аргумента, че тамошната криза представлява смъртоносен риск за еврозоната, пише Крисчън Оливър във в. "Файненшъл таймс".

В интервю за "Файненшъл таймс" филантропът от унгарски произход се оплака, че европейските лидери третират Украйна като "просто поредната страна", нуждаеща се от финансова помощ, вместо да осъзнаят, че кризата край източната граница на ЕС представлява по-голяма опасност за икономиката на Европа и дори за оцеляването на ЕС, отколкото изборите в Гърция.

Сорос каза, че санкциите срещу Москва имат далеч по-дълбок ефект, отколкото западните лидери някога са си представяли, заради колапса в цените на петрола, и добави, че руски дефолт по дълговете "не би бил изненадващ".

"Санкциите срещу Русия засилват дефлационния и рецесионния натиск, който вече беше налице (в Европа), но сега вече е реалност. Евентуален дефолт би бил тежък удар за европейските банки с експозиция към Русия", каза Сорос.

Той добави, че финансовият срив на Русия представлява и стратегическа, а не само икономическа заплаха за Европа, тъй като политиката на Москва вероятно ще стане дори по-агресивно националистическа при влошаване на икономиката.

Въпреки тези опасности Сорос подчерта, че не призовава за смекчаване на санкциите, които са "необходимо зло", за да бъдат изтласкани руските сили от Украйна.

Вместо това той каза, че САЩ и ЕС правят голяма грешка, като не са съчетали тези санкции с програма за масирана финансова подкрепа за Украйна, която по негова оценка би трябвало да достигне 50 млрд. долара и да бъде одобрена още през първото тримесечие на 2015 г.

Според 84-годишния финансист по хеджфондове Европа трябва "да се събуди" и да приеме, че е подложена на атака от Русия.

"Подпомагането на Украйна трябва да се разглежда като отбранителна мярка от европейските страни. САЩ и европейците са решени да избегнат войната, но ако не балансират санкциите с подкрепа за Украйна, напълно е възможно да се сдобият с една", заяви той.

Сорос каза това преди публикуването на своето есе в "Ню Йорк ривю ъв букс", където излага подробни предложения как може да бъде събран 50-милиардния план за подкрепа на Украйна от международните институции, включително ЕС и МВФ.

Тази масирана разширена финансова офанзива според него е единственият начин Европа да контрира националистическия експанзионизъм на Москва и да спаси Украйна от банкрут, който би укрепил позициите на хардлайнерите в Русия. "Има надежда, че трудностите на Русия и успехите на Украйна ще убедят президента Владимир Путин, че плановете му за дестабилизация на Украйна са загубена кауза, за да се откаже от тях", писа Сорос в статията си.

Лидерите на ЕС обаче неохотно се отнасят към идеята да заделят повече средства и дори трудно събраха 1 млрд. евро за борбата с еболата. По същия начин западните страни се въздържат да наливат свежи пари в Украйна, докато не видят доказателства за реформи в Киев. Европейските чиновници се възпротивиха миналия месец срещу идеята за допълнителна подкрепа за Украйна, когато МВФ съобщи за недостиг на 15 млрд. долара.

За Сорос това е доказателство, че западните лидери не са схванали амбициите на Русия да подкопае самия Евросъюз, като подкрепя евроскептични (анти-ЕС) политици и използва газовия експорт, за да настройва едни страни срещу други. "Самият Евросъюз се разпада. Русия предлага алтернативен възглед за света - сила вместо върховенство на закона", писа Сорос.

Сорос каза, че икономическото спасяване на Украйна би променило руската политика. Докато един украински банкрут би циментирал властта на хардлайнерите, то икономическо регенериране на страната, оглавено от ЕС и САЩ, би стимулирало една по-прозападна опозиция в Русия, смята той.

Сорос не направи опит да скрие своето пристрастие към Украйна, където основа фондация през 1990 г., и каза, че страната е узряла за инвестиции.

По думите му западните компании, търсещи зони за растеж в Украйна, трябва да се насочат към нейните енергийни мрежи и селскостопанския сектор в бившата "житница" на Съветския съюз.

Най-печелившата област според него би било подобряването на ефективността на електроснабдителните и отоплителни мрежи на страната, които са 10 пъти по-енергоинтензивни от средното за страните от Организацията за икономическо развитие и растеж (ОИСР) - базираната в Париж организация, чиято цел е да насърчава устойчив растеж.

"Що се отнася до инвестициите, енергийната ефективност е приоритет, а селското стопанство има голям потенциал като номер две", каза Сорос.