“Развитието на изкуствен интелект може да значи края на човешката раса”, предупреди Стивън Хокинг. Илон Мъск също се страхува, че изкуственият интелект е най-голямата заплаха, пред която се е изправяло човечеството. Бил Гейтс призова за повишено внимание, припомня сп. “Икономист”.

Опасенията, че творенията на човека може да се обърнат срещу господаря си и да се превърнат в негови екзекутори, съществуват отдавна (както почитателите на поредицата “Терминатор” много добре знаят). Но когато притеснения се изкажат на висок глас от всепризнат учен, иноватор от Силициевата долина и самият създател на “Майкрософт”, тези опасения вече са на друго ниво.

Почти всеки човек вече разполага със суперкомпютър в джоба си, а роботи участват в почти всеки военен конфликт. Въпросът е доколко това трябва да ни притеснява?

Първата стъпка е да разберем какво могат да правят компютрите и какво биха могли да правят в бъдеще.

Благодарение на ръста в изчислителната мощ и огромното изобилие от дигитализирана информация, изкуственият интелект става все по-съвършен.

В наши дни машини могат да симулират човешката мозъчна дейност и да се обучават сами, така както правят и хората. Преди интерпретирането на снимки и играенето на видео игри изискваше човешка мисъл – сега това е постижимо и за компютърните програми.

“DeepFace” е алгоритъм, който Facebook представи само преди година – той е способен да разпознае конкретни човешки лица на снимки с абсолютна точност в 97% от случаите.

Разбира се, към момента компютрите разчитат на изчислителна мощ, но не и на способността да взимат решения, базирани на усет, интуиция, предпочитания.

И все пак машините вече са достатъчно мощни, за да предизвикат драматична разлика в човешкия живот. Могат да усъвършенстват човешките способности.

Например, в шаха. Най-добрите играчи в света не са компютри, но гросмайсторите разчитат изключително много на машините в подготовката за битките на дъската.

Така, да речем, докторите ще могат да откриват ракови образувания в много по-ранен стадий. Възможността за гласови команди ще помогне на десетки милиони необразовани хора по света да се докоснат до необятността на интернет, а дигитални асистенти ще дават обосновани предложения за научни изследвания. Списъкът може да продължи много дълго време.

Но не всички последствия от възхода на машините са положителни. Най-елементарен пример – до какво може да доведе използването на мощните компютри от страна на тайните служби? Постоянно следене на милиарди хора, липса на всякаква защита на личното пространство, загуба на основни права и свободи?

Дори очевидните предимства за обществото, могат да се окажат нож с две остриета. Изкуственият интелект може да коства работните места на милиона хора в краткосрочен план. Естествено с натрупването на богатства по-бързо и лесно, най-вероятно повече пари ще се влагат за образование и преквалификация на работната ръка. Но дали в някои отдалечено селце ще има такава работа или ще се налагат преселения за препитание?

Но не държавния “Биг Брадър” и преселването са основните проблеми, които тревожат господата Хокинг, Мъск и Гейтс. Техните притеснения са свързани с по-далечното бъдеще, когато интересите на автономни машини със свръхчовешки познавателни способности биха са оказали в разрез с тези на Хомо сапиенс.

Подобни машини изглеждат много, много далечна перспектива, като е по-вероятно никога да не се стигне до изобретяването им. Векове наред учените не могат да разгадаят тайните на човешкия мозък, камо ли да намерят начин за неговото изкуствено възпроизвеждане.

При все, че перспективата за “завършен” изкуствен интелект е достатъчно далечна, може би не е лоша идея обществото да има план как да се справи при възникването на подобна ситуация.

Според “Икономист” обаче човечеството вече е показало, че може да се справи добре с подобни предизвикателства. Правителства, пазари, армии – все единици, които могат да правят неща непосилни за индивидуалния човек и които могат да нанесат непоправими щети. Но ето че в голяма степен хората налагат контрол.

Така може да се подходи и с разработването на системите за създаване на изкуствен интелект – граждански контрол чрез изискване за прозрачност, ясни законови норми и... наличие на копче за изключване.

На търгове в Ню Йорк ще бъдат предложени и две редки американски монети с предварителна оценка не по-малко от 10 милиона всяка. Това съобщи в неделя Ройтерс.

Златната петдоларова монета, отсечена през 1822 г., както и сребърният долар от 1804 г., са от колекцията на тексаския разработчик Мейк Пога и синът му Ди Брента. Тази колекция, събирана повече от 30 години, се смята за най-скъпата частна колекция от американски монети, сечени от 1790 г. до края на 1830 г., пише ТАСС.

Колекцията ще бъде разделена на няколко части, които ще бъдат пускани от май тази година. Търговете ще продължат до 2017 г. Организаторите са от Stack`s Bowers Galleries и Сотбис (Sotheby`s).

До момента рекордът за най-скъпа американска монета, продавана някога на търг, държи сребърен долар от 1794 г. Той бе продаден през 2013 г. за днешни 10 милиона щатски долара.

Миналата година общите приходи от продажбата на редки монети в САЩ достигнаха рекордните 536 млн. долара. Това е с 36% повече, отколкото година по-рано. Повече от 10 монети са били продадени през 2014 г. за суми над 1 милион долара, а първата отсечена в САЩ златна монета бе продадена за 4,5 млн. долара.

През януари тази година медна монета от 1 цент, отсечена в Съединените щати през 1793 г., бе продадена на търг в Орландо (щата Флорида) за 2,35 млн. долара. Толкова много за едно пени, както традиционно в САЩ се наричат монетите с такава стойност, са дадени, защото исторически факт е, че именно през 1793 г. САЩ за първи път пускат собствени пари.