© снимка: Guliver/Getty Images
1775 г. за първи път е използван израза „Свобода или смърт”. Произнася го Патрик Хенри, политик и губернатор на Вирджиния, по време на Американската война за независимост. Буквално думите, които произнесъл Хенри са: „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!”.
Любопитен факт е, че самата реч е публикувана чак през 1816 г. от юриста Уилям Уърт - 17 години след смъртта на Хенри. Поради това има немалко съмнения дали наистина Хенри е произнесъл тази фраза, или е добавена като ефектен финал от самия Уърт.
От друга страна, през 1775 г. фразата „Свобода или смърт” се появява за първи път и върху знаме - това на минитмъните от Кулпепър, Вирджиния, през 1775 г. Някои учени предполагат, че изразът от речта на Хенри може да е парафраза на реплика от пиесата „Катон” на английския писател и политик Джоузеф Адисън, създадена през 1713 г.: „Не е време да се говори за каквото и да е друго освен за окови и завоевания, свобода или смърт”. Тази пиеса е била популярна тогава и е била позната на дейците от американската война за независимост. А само година след появата й - през 1714 г., Барселона е обсадена от испанския крал Филип V. Защитниците на града издигат черно знаме с надписа Viurem lliures o morirem („Ще живеем свободни, или ще умрем”).
Съществува обаче и друга версия за появата на прочутия израз. Възможно е да идва от вестника на френския революционер и публицист Камий Демулен. Първият брой на Le Vieux Cordelier („Старият кордилиер”) от 5 декември 1793 г. носи заглавието „Vivre Libre ou Mourir” („Живей свободен или умри”). По това време и прословутият лозунг, приписван на Антоан Франсоа Моморо, „Свобода, равенство, братство” е четирисъставен - „Свобода, равенство, братство или смърт”. По-късно обаче думата „смърт” отпада.
„Свобода или смърт” е революционен девиз, използван по-късно и в национално-освободителните борби на Балканите. По време на Гръцката война за независимост през 1820 г. гръцките революционери използват девиза за боен повик. След освобождението си гръцката държава го приема дори за държавен девиз, а 9-те бели и сини ивици на националното знаме на Гърция символизират всяка една от деветте срички на националния девиз.
Българските въстаници също използват девиза „Свобода или смърт” на знамената си в Априлското въстание. Създадената през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация също приема „Свобода или смърт” за основен девиз, който е използван за печатите, знамената и двата вестника на ВМОРО и ВМРО - „Свобода или смърт”, издаван от Пейо Яворов през 1903 г., и „Свобода или смърт”, издаван от 1924 до 1934 г.
Любопитен факт е, че подобен е бил и девизът на тези, срещу които са се бунтували българите - по време на войната за независимост 1919-1923 г. турското съпротивително движение издига лозунга Ya istiklal ya olum („Независимост или смърт”).
1839 г. в бостънския вестник „Морнинг Пост” за първи път се появява изразът OK. Днес това е най-популярната дума и знак на петте континента, своеобразен международен паспорт.
Според мнението на лингвисти ОК има европейски произход. Той може да е например началните букви на немското Oberst Kommandant, или според мнението на французите произхожда от името на градчето Aux Cayes на Хаити, където се произвежда най-качественият ром. Британски учен пък издига версията, че този израз се е появил в английския език в епохата на Уилям Шекспир.
Американецът от Минесота, Ален Волкер Рид, професор в Колумбийския университет, може би един от най-задълбочените изследователи на появата на израза. Търсейки първоизточника на знаменития слог, той е проверил 12 различни версии. Една от тях е свързана със солетите Orrin Kendall, с които снабдявали войниците по време на Гражданската война в Америка. Според друга версия обаче, тази дума е терминът Open Key, използван в телеграфния език.
В действителност, Рид доказал, че за първи път тази дума се е появила в сатирична статия за лошата фотография, публикувана на втора страница във вестник „Бостън Морнинг Пост” през 1839 г. Новата дума се намирала в средата на един дълъг параграф като акроним на „Oll Korrect” (бел.ред. не Аll Сorrect), означаващо „всичко правилно”. Как това съкращение е оцеляло, вероятно е въпрос на щастливо стечение на обстоятелствата, свързано с президентски избори в САЩ през 1840 г.
Един от кандидатите бил Мартин Ван Бурен - осмия президент на САЩ с мандат 1837-1841 г., получил прякора Оулд Киндърхук. Правописът не бил измежду силните страни на Бурен (неговият майчин език бил холандския) и той одобрявал документите с „OK”, мислейки, че това е съкращение на „Аll Сorrect”. В призивите си, привържениците на неговото така и несъстояло се преизбиране, пишели: „Гласувайте за ОК”.
Американският президент Удроу Уилсън, в началото на 20-ти век му придава престиж като маркира с „okeh” документите, които одобрява. Скоро ОК намира място в много езици като напомня на позната дума или съкращение.
Жестът „Всичко е наред” (ОК) според някои обаче... означава точно обратното - „КО” (бел.ред. от „knock-out”, „ти се издъни”). И макар да популярен по цял свят, този жест в някои страни има съвсем друго послание. Във Франция например означава „нула”, „нищо”; в Япония - „пари”; в някои средиземноморски страни е нецензурен жест, от който би се обидил всеки „истински мъж”.
Други изследователи на американската история пък отбелязват, че ОК може би много по-древен произход от появяването му в „Морнинг Пост”. Възможно е той да принадлежи и на американските индианци, които използват термина „okeh” като утвърдителен отговор на въпрос.
