© снимка: Guliver/Getty Images
1698 г. голям пожар разрушава резиденцията на английската корона - Двореца Уайтхол. По това време дворецът бил най-големият в Европа с над 1500 стаи.
През 13 в. дворецът Уестминстър вече бил станал седалище на правителството в Англия и главна лондонска резиденция на кралете от 1049 г. Околностите му станали престижно и скъпо място. Уолтър де Грей, архиепископ на Йорк, купил имот в областта малко след 1240 г., и го нарекъл Йорк плейс.
Едуард I отсядал в имота на няколко пъти и разширил сградата, за да побере цялата му свита. Йорк плейс е построен отново през 15 в. и разширен толкова много от кардинал Улси, че с него можел да се сравнява единствено дворецът Ламбът. Впоследствие, когато Хенри VIII премахнал кардинала от власт през 1530 г., той избрал Йорк плейс вместо Уестминстър за своя главна лондонска резиденция. Той се наслаждавал на богатствата му в компанията на младата си годеница лейди Ан Болейн.
Хенри VIII преустройва Йорк плейс и продължава да го разширява и преустройва през целия си живот. Вдъхновен от двореца Ричмънд, той включил възстановителен център с боулинг, тенис кортове, арена за бой с петли и арена за турнири. Освен това през 1611 г. дворецът станал място за първото известно представление на пиесата на Шекспир „Бурята”.
Впоследствие Джеймс I прави някои значими промени на сградите на двореца, най-вече изграждането през 1622 г. на новата Банкетна зала, построена по проект на Иниго Джоунс, за да замени множеството други банкетни зали, датиращи още от времето на Елизабет I. Украсата му приключва през 1634 г. по времето на Чарлз I, който е екзекутиран пред сградата през 1649 г.
До 1650 г. дворецът е бил най-големият комплекс от този вид в Англия, с над 1500 стаи. Приличал по-скоро на малко градче, отколкото на една сграда. Чарлз II не променя много неща. Джеймс II поръчва различни промени, включително нов параклис, завършен през 1687, преустройство на покоите на кралицата (1688) и др.
През 1691 г., когато дворецът е най-големият и най-сложният в Европа, пожар унищожава повечето от старите дворцови сгради. Втори пожар през 1698 г. разрушава повечето от другите жилищни и правителствени сгради, оцелява единствено Банкетната зала. И въпреки няколкото опита да бъде построен отново, финансовите ограничения не позволили грандиозно преустройство. Така през втората половина на 18 в. местността била отпусната за строежа на градски къщи.