© снимка: Guliver/Getty Images
1302 г. след държавен преврат във Флоренция „черните гвелфи” осъждат на смърт Данте Алигиери. Те всъщност задочно осъждат на смърт 15 водачи на „белите”, сред които е и поетът. Той е набеден в присвояване на държавни пари, изнудване и непокорност към папата. Присъдата постановява да бъде горен с огън, докато умре.
Предисторията на станалото във Флоренция е доста дълга. Флорентинската република възниква като независима комуна в град Флоренция, но скоро подчинява голяма част от Северна и Централна Тоскана и започва да играе една от най-важните роли в политическата система в Средновековна Италия.
Във Флорентинската република през 12 и 13 в. възникват двете противоположни политически течения, обхванали Централна и Северна Италия - гвелфи и гибелини, поддържащи съответно папата и Свещената римска империя. Конфликтът между тях е резултат от борбата им през 11 в. за инвеститура при въвеждане в сан епископ (инвеститур е символичният предмет, който утвърждава въвеждането в сан).
През 12-13 в. в Италия започва да се развива занаятчийството, а феодалните отношения постепенно замират. Гибелините са поддръжници на светските ценности и на идеята обединението на разпокъсана Италия да се извърши под ръководството на немския крал, който е начело на Свещената римска империя. Гвелфите пък клонят към църковните ценности и възможността за обединение на Италия около папската власт.
Повечето гвелфи произхождат от богати търговски фамилии, докато гибелините са се замогнали предимно от селско стопанство. Градовете на гвелфите са в райони, където има заплаха от увеличаване на влиянието на императора, докато градовете на гибелините са там, където има непосредствена заплаха от налагане на властта на папата. Гибелинските градове са по-малки, за разлика от доминираната от гвелфи Флоренция. Двата града се сблъскват в битката при Монтаперти през 1260 г.
След като гибелините идват на власт през 1260 г., флорентинските гвелфи са изгонени от републиката, имуществото им е конфискувано, а къщите им са разрушени. Обаче през 1288 г. започва война с гибелинската Пиза, която се оказва несполучлива за Флоренция. Това възражда влиянието на гвелфите.
След като гвелфите окончателно побеждават гибелините през 1289 г. в битката при Кампалдино и Капрона, нараства напрежението между умерените и радикалните крила.
През 1300 г. гвелфите във Флоренция окончателно се разделят на черни и бели. Черните продължават да поддържат папската институция, докато белите се насочват към монархията и се противопоставят на папа Бонифаций VIII.
Борбата им продължава с променлив успех до края на 12 в., докато през 1301 г. Флоренция е завладяна от войски на Карл Валуа, поканен от папа Бонифация VІІІ за подкрепа на „черните гвелфи”.
Данте Алигиери е не само съвременник на тези политически борби, но е и сред поддръжниците на белите гвелфи (автор е на произведението „За монархията”). Така, когато черните гвелфи вземат контрола над града през 1302 г., той е принуден да напусне Флоренция. В годините на изгнание създава своята „Божествена комедия”, полагайки основите на италианския литературен език. По-късно пребивава в Париж и накрая умира в Равена през 1321 г.
Сега градските власти на Флоренция правят всичко възможно да върнат праха на Данте в родината му и да му устроят пищно погребение в църквата „Санта Кроче”. Равена обаче отказва да ги предаде, тъй като флорентинците сами са го изгонили от града си.
