Звездата на ЦСКА Фернандо Каранга коментира случващото се в ЦСКА и престоя си в България пред камерата на „Блиц”.   -Фернандо, усети ли какво е напрежението да си в ЦСКА? Публиката иска всеки мач победа и не се радва особено много на равния резултат? -Разбира се, знаем какво е да се играе с такава публика като на ЦСКА. Напрежение ли?! Това ми харесва. Когато виждам, че феновете са зад нас и ни подкрепят, се опитвам да давам не 100%, а 120% от себе си. -Има и друго обичайно за българските агитки – с няколко гола може да се превърнеш в герой, но няма да ти простят, ако не играеш добре? -Да, много си прав. Има моменти, в които не играем особено добре, в други мачове пък се получава. Но това за привържениците – навсякъде е така. Аз вече натрупах доста опит и знам, че навсякъде публиката иска победи. -Знаеше ли нещо, преди да дойдеш в ЦСКА? Чувал ли си за Христо Стоичков или за други легенди, които са играли в този отбор? -Да, разбрах за него. Чувал съм само добри неща. -Кой те привлече в ЦСКА, лесно ли прие офертата да дойдеш в България? -ЦСКА ме следи отдавна. През 2012 година Стойчо Стоилов беше в Бразилия и още тогава имахме контакти. Но трансфер не се получи, тогава играх в друг отбор. Бях много млад, не успяхме да се разберем. От ЦСКА обаче ме потърсиха тази година. Мисля, че всичко се получи както трябва. Приех офертата на ЦСКА и съм много доволен, че съм тук. -Записахте три поредни равенства в първенството. Това може ли да ви откаже да преследвате шампионската титла? -Разбира се, че не. Ние ще работим още по-здраво. Преди тези три равенства бяхме свикнали само да побеждаваме. Тези колебливи резултати трябва да ни дадат още увереност, трябва да се върнем на победния и верен път, киойто ще ни доведе до първото място в първенството. -Предстои ви мач със Славия, а след това гостуване на Лудогорец. Феновете очакват мача в Разград, защото той може да реши много неща. -Очакваме с нетърпение гостуването ни на Лудогорец. Но преди това също имаме важен двубой, който не бива да забравяме и подценяавме. И в Лудогорец, и в ЦСКА играят футболисти с големи качества. Когато такива отбори се срещнат на терена, феновете трябва да се радват. Със сигурност ще се получи хубаво дерби. -Бил си на 11 години, когато през 2002 година Бразилия стана световен шампион. Спомняш ли си нещо от триумфа, имаше ли идол от онзи отбор? -Не помня много добре имената на футболистите. Спомням си единствено, че Бразилия, когато имаше мач, всеки излизаше по улиците. Хората се опитваха да правят уникална фиеста. В момента нашият отбор малко куца и мисля, че на световното в Русия няма да бъдем сред водещите отбори. -Суеверен ли си, какво правиш преди мач или преди да стъпиш на терена? -Не съм суеверен. Просто, когато идвам от хотела към стадиона, слагам слушалките си и слушам музика. Това ме кара да се концентрирам. Мисля си какво трябва да направя на мача. Опитвам се само да бъда концентриран на сто процента. -Имаше ли моменти в детството ти, когато е било трудно на теб и родителите ти? Имало ли е моменти, в които не е имало с какво да се храните, например? -Не мога да кажа, че ми е било много трудно като малък. Но естествено, че имаше и трудни моменти, каквито изпитват голяма част от бразилците. Сега съм благодарен на Господ, че ми даде футбола, за да мога да живея по-спокойно – моето семейство също. Както и родителите ми. Благодарен съм, че животът ми се промени така, че да мога да помагам на всички около мен. На майка ми и на баща ми – също. -Имаш ли братя и сестри? -Не. Нямам. -Това е малко странно, защото бразилците сте известни с големите си семейства. -(смее се) Да, бразилците обичат децата, но моето семейство е по-малко. -Какво щеше да правиш, ако не бе избрал футбола? -Когато бях малък, помагах на баща ми – той беше строител. Сто процента, ако не бях футболист, щях да съм по някой места с баща ми и да му помагам в строителството. -Можеше ли да си в някоя банда в Бразилия и да тръгнеш по лош път, ако не беше футболът? -Бразилия е голяма страна и всичко може да се случи. Слава на Бога зад мен имах баща ми и майка ми, които ми посочиха правилния път. Това ми помогна да мисля правилно и заради тях успях в живота. -Къде се запозна със съпругата си? -Тя е от един град, в който играех футбол – Варжиня, от щата Мшинажераиш. Там се запознахме. Градът беше малък, видяхме се, влюбихме се и така сме заедно и до днес. -Кой направи първата крачка, за да се стигне до брак? Ти ли беше по-настоятелен? -(смее се) Тя успя. Карла направи една крачка и ме убеди, че ще станем семейство. После прие предложението ми. -Знаеш ли коя е Дилма Русеф? -Да, бившият президент на Бразилия. О, булгаро, булгаро (б.р. - изрича го на развален български). Знам, че е от българско семейство. -Докъде се простират мечтите ти, какво искаш да постигнеш във футбола и живота? -Мечтите ми стигат до там, докъдето каже Бог. Щом той ми дава сила, ще отида там, където той ме отведе. -Името ти е много дълго. Какво означава Каранга? -Не си спомням много добре, но когато бях малък, мой братовчед започна да ми казва Каранга, Каранга, докато ритахме по улиците. В Бразилия така се казва на някоя бърза кола. И до днес това ми остана, всички ми казват Фернандо Каранга...  ...

Бойко Борисов не го кара през просото и няма кой да го замени начело на партиятаОтношенията между управляващи и опозиция винаги изиска дебати. Но при нас обаче те истеризират в дребни детайли.

<br />