СССР изстрелва космическия кораб „Спутник-2” с кучето Лайка на борда - първото живо същество от Земята, което излиза в орбита.
© снимка: Guliver/Getty Images
1493 г. по време на второто си плаване до Америка Христофор Колумб открива остров Доминика. Любопитен факт е, че островът бил наречен Доминика (неделя), тъй като корабите на Колумб достигнали до земята именно в неделя.
След завръщането си от първото плаване Колумб е произведен в пълен адмирал, вицекрал и управител на всички открити острови. Незабавно започва организация за втора експедиция от 17 кораба. В експедицията се включват за да търсят щастието си малка група придворни и около 200 рицари, останали без работа след приключване на войната с арабите, десетки чиновници, шест монаси и множество бедняци, надяващи се на бързо забогатяване в новите земи.
На 25 септември 1493 г. експедицията потегля от Кадис. На Канарските острови натоварват захарна тръстика и по примера на португалците, огромни кучета, специално приучени за лов на хора. От Канарските острови Колумб взема курс на югозапад, защото индианците на Испаньола го уверяват, че на югоизток от тях са земите на карибите, „островите на неомъжените жени” и има много злато. Флотилията хваща попътен вятър и за 20 дни пресича океана.
На 3 ноември 1493 г. се показва покрит с гори планински остров, който Колумб назовава Доминика, а малко по-на север, малкия нисък остров Мари Галант, на който слиза. Наблизо се виждат и други острови и на 4 ноември Колумб открива големия остров Гваделупа, където испанците прекарват осем дни, като слизат на брега и посещават селата на индианците и влизат в техните домове. После флотилията продължава на северозапад, откривайки един след друг множество острови - Монтсерат, Антигуа и Невис, където пускат котва за кратко; Сейнт Китс, Синт Еустатиус и Саба.
На 13 ноември експедицията открива остров Санта Крус. С надеждата да намери хора, които да го упътят до Еспаньола, Колумб изпраща на следващия ден лодка до острова с въоръжени войници, които хващат в крайбрежното село няколко жени и деца, а на връщане към корабите се провежда първата схватка с местните кариби. На 15 ноември на север виждат земя, състояща се от 40 и повече островчета, които Колумб назовава Вирджински острови. За три дни малките кораби от флотилията обикалят северните острови от архипелага, а големите - южните. Съединяват се при остров Виекес и на 19 ноември Колумб открива остров Пуерто Рико.
През 1627 г. Англия, а през 1635 г. Франция направили неуспешни опити да завладеят Доминика, защото местните племена давали сериозен отпор. Едва през 1805 г. Великобритания установила управление над острова. Африканските роби в Британската империя добили права през 1834 г. и от 1838 г. Доминика станала първата британска карибска колония, където негрите имали статут на самоуправление.
1839 г. в Цариград е провъзгласен Гюлханският хатишериф. Султанският указ е издаден от султан Абдул Меджид.
През 1838 г. в Османската империя е назначена комисия начело с реформатора Мустафа Решид паша, която трябвало да подготви проект за реформи с цел европеизацията на Османската империя. Подготвеният указ е обявен тържествено в т.нар. Павилион на розите (Гюлхане) на султанския дворец.
Хатишерифът провъзгласява равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание; свобода на религията; гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им; право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда;справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама - системата на откупуване на данъците; нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола.
1911 г. основана е фирмата „Шевролет”. Швейцарският емигрант и автомобилен пилот Луи Шевроле и американският индустриалец Били Дюрант основават фирмата в Детройт.
Ключова година за компанията обаче е 1918 г., когато се появяват първите пикапи, с които „Шевролет” става световноизвестна. През 1935 г. пък е представен първият SUV в света - Suburban. 80 години по-късно автомобил с това име още е в производство, което го прави най-стария непрекъснато произвеждан модел с едно и също име в историята на автомобилната индустрия.
През 1953 г. се ражда легендарният спортен автомобил „Шевролет Корвет”. През първата година са произведени само 300 екземпляра от спортния модел със стъклопластова каросерия, но те са напълно достатъчни, за да създадат славата на една американска спортна икона.
Името на „Шевролет” се свързва и превръщането на мощните автомобили в достъпно удоволствие. Това става след лансирането през 1955 г. на т.нар. small block V8 мотор.
Сериозната офанзива на „Шевролет” в Европа започва през 2005 г., след като „Дженерал мотърс” купува закъсалия корейски производител „Деу”. Обогатявайки гамата си с малки и достъпни модели, през 2008 г. компанията достига до рекордните 510 800 продажби на Стария континент.
1957 г. СССР изстрелва космическия кораб „Спутник-2”. На борда се намира кучето Лайка, първото живо същество от Земята, което излиза в орбита. Мисията е без завръщане, така че Лайка може да се счита и за първата известна жертва на космическите полети.
Спътниците са изстреляни от космодрума Байконур с ракета-носител „Спутник”. Сателитът съдържа няколко отделения за радиопредаватели, телеметрична система, програмиращо устройство, система за регенерация и температурен контрол на кабината, и ред научни инструменти.
Техническите и биологични данни се предават посредством телеметричната система, която изпраща данни на Земята посредством 15-минутни сеанси за всяка орбита. Два фотометъра на борда на спътника измерват слънчевата радиация (ултравиолет и рентген), както и космическите лъчи.
След достигане на орбита връхният конус се отделя успешно, но Блок А на апарата не успява да се отдели както е планирано. Това възпрепятства нормалното функциониране на системата за термичен контрол. Освен това част от изолацията се откъсва и температурата във вътрешността на апарата достига до 40 градуса Целзий. Счита се, че поради това Лайка оцелява само няколко часа след старта, вместо 10 дни както е планирано.
Любопитен факт е, че истинската причина и време на смъртта на Лайка не са оповестени чак до 2002 г. Вместо това се твърди, че кучето загива в резултат на привършване на кислорода или (както СССР настоява) тя е подложена на евтаназия преди да привърши кислородът. Въпреки че Лайка не оцелява, експериментът доказва, че жив пътник може да бъде изстрелян в орбита около Земята и да издържи на безтегловността. Това проправя и пътя за полет на човек и осигурява на учените първите данни за това как живите организми понасят полет в Космоса.
За да се адаптира кучето към ограниченото пространство на малката кабина на „Спутник-2”, то било държано за периоди от 15 до 20 дни в прогресивно намаляващи клетки. Освен това кучета били поставени в центрофуга, която симулирала ускоряването на ракетата, както и в симулатори, в които те трябвало да свикнат с шумовете на кораба.
Според документи на НАСА Лайка е била поставена в сателита на 31 октомври 1957 г. - четири дни преди старта на мисията. Температурата на площадката за излитане била необичайно ниска за това време на годината и се наложило контейнерът да бъде свързан чрез маркучи с климатик, който да поддържа контейнера на Лайка топъл. Двама асистенти непрекъснато наблюдавали Лайка преди полета.
Малко преди изстрелването козината на Лайка била намазана със слаб алкохолен разтвор и след това внимателно пригладена. Местата за прикачване на електрическите сензори (електроди) били намазани с йод. Лайка била привързана с каишки, имала прикачени торбичка за изпражненията и жизнените ѝ показатели се наблюдавали с прикачените електроди.
Тясната кабина на „Спутник-2” позволявала на кучето да лежи или да стои и била с мека облицовка. Въздушната система осигурявала кислород, а охлаждащият вентилатор бил настроен да се включи, когато температурата в кабината превиши 15°C.
Сензорите показват, че по време на изстрелването, стойностите на пулса й били три пъти по-високи от тези в спокойно състояние. След достигането на безтегловност, те намалели, но това отнело три пъти повече време, отколкото при тестовете на земята, явен показател за стрес. Данни, че Лайка е жива, са получавани приблизително от 5 до 7 часа от полета. По план Лайка е трябвало да бъде умъртвена с храна след 10 дни.
Постепенно орбитата на „Спутник-2” се снижава, той навлиза обратно в плътните слоеве на земната атмосфера и прекратява съществуването си на 14 април 1958 г., 162 дни след изстрелването му.
1961 г. бирманецът У Тан е избран за изпълняващ длъжността генерален секретар на ООН. Изборът му се налага след трагичната смърт на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд.
