Снимка: Reuters, архив
Европейска армия, за чието създаване копнее председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, в разгара на днешното напрежение с Русия, всъщност е 60-годишна химера, неуспяла до ден-днешен да добие плът, изтъкват аналитици.
"Армия, обща за всички европейци, би показала на Русия, че се отнасяме сериозно към защитата на ценностите на ЕС", обясни Юнкер пред германския в. "Велт ам зонтаг". Наличието на общи сили би дало и възможност да се рационализират военните разходи на 28-те страни от ЕС, да се насърчи военната интеграция между тях. Това "би спомогнало да разработим обща външна политика и политика за сигурност", при положение че "имиджът на Европа съществено е накърнен (. . .) Изглежда не ни приемат сериозно", добави той.
Осъществените икономии може да достигнат 120 милиарда евро годишно, твърди Еврокомисията и отпраща за подробности към срещата на държавните и правителствените глави през юни, която ще разгледа по-специално въпроси на отбраната, пише Франс прес в редакционен материал.
"За това се говори от 60 години насам", изтъква Джайлс Мерит, генерален секретар на мозъчния център "Приятели на Европа", по повод провала на замисляната през 1954 г. Европейска отбранителна общност заради френските депутати, които отхвърлят проекта. Европа се стреми тогава да сплоти редици пред лицето на комунистическата заплаха, ширеща се в Азия, като използва и бъдещи части от германската армия, но този вот обезсърчава за десетилетия напред всички инициативи в отбранителната сфера.
"Това е чиста илюзия", коментира Вивиен Пертюзо от Френския институт за международни отношения. "Една европейска армия няма нищо общо с Русия, само Юнкер си знае какви допълнителни предимства би донесла такава армия в контекста" на напрежението между Брюксел и Москва заради кризата в Украйна, добавя Маркус Каим от Политическия институт SWP в Берлин. Най-вече защото са твърде малко страните, готови да жертват било то и унция от националния суверенитет в полза на федерална европейска армия. А щом стане дума да се подготви мисия, каквато са например 600-те души, разположени днес в Централноафриканската република, често е трудно да се намерят доброволци.
