Снимка: Reuters, архив

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск съобщи, че държавните и правителствените ръководители на ЕС са отхвърлили късно снощи идеята за схеми за задължително разселване на 40 хиляди имигранти, пристигнали в Европа. Туск и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер поясниха, че разселването ще става на доброволна основа.

Има две изключения - Унгария и донякъде България, защото тези две държави са засегнати от силни мигрантски потоци и мисля, че те ще получат от нас специално отношение, когато дойде времето за разпределението на молбите за убежище, заяви Туск. Но всички държави в ЕС изразиха солидарност с целта за разселването.

Обсъдихме методите и принципите, а не целта да предоставим помощ на Италия и Гърция в преразпределението на тези 40 000 души, добави той.

Юнкер отбеляза, че въпросът не е дали схемата ще бъде задължителна или доброволна, а да бъде оказана подкрепа на Италия и Гърция. Преговорите в Европейския съвет продължиха почти до 4.00 ч. тази сутрин българско време.

Първоначално ЕК предложи схеми за задължително разселване на 40 хиляди имигранти от Сирия и Еритрея, приети в Гърция и Италия, както и за още 20 хиляди, пристигнали в други държави по света. Великобритания, Ирландия и Дания имаха правото да не участват в схемата. Съобразно думите на Туск, Унгария и "частично" България ще бъдат изключени от доброволната схема, чието окончателно договаряне предстои следващия месец.

(БТА)
 

„Борбата със сивата икономика не може да е еднократен акт и явление, тя трябва да е процес и целенасочено налагане на възприятия във всички икономически субекти, че държавата няма да толерира подобно поведение“ – това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на кръгла маса на тема „За икономика на светло“, организирана от АИКБ и Националния център „Икономика на светло“.

Снимка: Reuters, архив

Гръцкият премиер Алексис Ципрас представи днес в телефонни разговори с германската канцлерка Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер гръцките предложения за постигане на взаимноизгодно споразумение за дълговата криза.

Това предаде Франс прес, като цитира комюнике на гръцкото правителство.

Такова споразумение трябва да доведе до окончателно, а не временно решение на гръцката дългова криза, гласи комюникето. Не се уточнява дали предложенията са нови, както поискаха кредиторите - Европейският съюз, Европейската централна банка и Международният валутен фонд - преди срещата на лидерите на еврозоната в понеделник вечер, добавя АФП.

Гърция не се нуждае повече от помощ от МВФ, заяви гръцкият държавен министър Никос Папас на 21 юни в навечерието на среща на върха, която може да определи дали страната ще излезе от еврозоната, съобщава вестник "Хюриет".

Аз съм един от тези, които мислят, че МВФ не трябва да бъде в Европа. Надявам се да намерим решение без неговото участие, заяви Папас, който е близък на премиера Алексис Ципрас, пред гръцкия вестник "Етнос". Той твърди, че Европа няма нужда от базираната във Вашингтон институция, чийто дневен ред, според него, изобщо не е европейски, и може да продължи без фонда и неговите пари.

МВФ бе призован да спаси Гърция в края на 2009г. , когато затъналата в дългове страна не можеше повече да взима заеми от международните пазари. Участието на ЕС в огромния спасителен план, който трябваше да осигури 240 милиарда евро в заеми срещу драстични мерки за икономии и реформи, приключва в края на този месец, но подкрепата на МВФ трябваше да продължи до март 2016г.

Гръцки опозиционни партии призоваха правителството и премиера Алексис Ципрас за компромис в момент, когато страховете от възможно излизане на Гърция от еврозоната нарастват, съобщава в. "Катимерини".