Тест модул
1413 г. Хенри V става крал на Англия. Официалната коронация е проведена на 9 април, а първата задача пред новия крал била да се справи с вътрешната несигурност в страната. След коронацията си той възстановил някои от изпадналите в немилост благородници и успял да умиротвори броженията сред своите поданици.
Хенри въвел английския като основен език на администрацията. Любопитен факт е, че той е първият крал на Англия, който води личната си кореспонденция на английски език.
Възползвайки се от благоприятната обстановка у дома, Хенри обвинил французите, че финансирали уелските бунтовници и нахлул във Франция. Още в първото голямо сражение, Хенри и неговата малка армия, успели да разбият противника при Азинкур.
Императорът на Германия Сигизмунд се опитал да сдобри французи и англичани, като го посъветвал да смекчи претенциите си към Франция. Хенри обаче бил твърдо решен да продължи войната, докато не получи желаната победа - короната на Франция. И в крайна сметка, императорът признал неговите претенции.
През 1417 г. започва поредната кампания на Хенри, която довела през 1420 г. до договора от Троа. Той предлага брак на Катрин дьо Валоа, искайки като зестра старите владения на Плантагенетите - Нормандия и Анжу. Шарл VI обаче отказва и Хенри възобновява Стогодишната война.
В крайна сметка с договора в Троа през 1420 г. Шарл VI дава ръката на Катрин на Хенри и кара дофина Шарл да признае Хенри за наследник на френската корона. Така, ако Хенри бе надживял Шарл VI, щеше да е крал на Англия и Франция. Хенри обаче остарява преждевременно.
Последната му кампания започва през 1421 г. когато отново нахлува във Франция. По време на обсадата на Мо, заболява от дизентерия и умира на 31 август 1422 г.
1792 г. законодателното събрание на Франция официално одобрява използването на гилотината за екзекутиране. Устройството се състои от висока отвесна рамка, на която е окачено дълго и тежко острие. Любопитен факт е, че, когато е инсталирана на Гревския площад в Париж, тя носи поетичното название „луизетка”.
Преди да бъде създадена гилотината има сведения за използване на други подобни устройства за изпълнение на смъртни присъди. Такива се „Бесилото от Халифакс”, за което най-ранните споменавания са от 1286 г. и т.нар. „Шотландска девица”, чието първо документирано използване е от 1307 г. в Ирландия. Данни за подобни средства има също и в Италия и Швейцария, датиращи от 15 в. Но въпреки това, французите са смятани за създатели на гилотината и те са първата нация, която я използва като стандартно средство за екзекуции.
През 1791 г., когато Френската революция напредва, Националната Асамблея, по предложение на нейния член Жозеф-Игнаций Гилотин, приема нов метод, който да бъде използван върху всички осъдени хора, без оглед на социалното им положение.
Интересите на асамблеята довели до идеята, че главната цел на наказанието се свързва и състои в това да се отнеме живот, а не да се причини физическа болка.
Формирана била комисия, ръководена от Антоан Луи, лекар на краля и на секретаря на Хирургическата академия. Жозеф-Игнаций Гилотин, професор по анатомия, също бил член на комитета.
При създаването на гилотината, този комитет се повлиял от съществуващите вече подобни приспособления. Различното при новото „изобретение” било, че при него се използва сърповидно острие и шина, която да придържа неподвижен врата на осъдения.
Любопитен факт е, че на практика не Гилотен е изобретател на… гилотината. Дизайнер на планираното устройство е офицер от Страсбург, чието име не е известно. Изработката пък е възложена на немския инженер и производител на клавесини Тобиас Шмидт. Упътван от Гилотен, Шмидт изготвил прототип на апарата. Негова идея било закрепването на острието да бъде под наклон от 45 градуса. Първите опити с новото устройство са направени с овце.
Първият публично екзекутиран човек пък бил разбойникът Никола Жак Пелет. Година по-късно чрез гилотината бил отнет омъртвен и сваленият от власт монарх на Франция Людовик VI.
Любопитен факт е, че основната причина за успеха на гилотината е убеждението, че тя... е хуманна форма на екзекуция, противопоставяща се на методите, използвани в предреволюционна Франция. Съгласно тях членове на аристокрацията са обезглавявани с меч или брадва - смърт, която можело да отнеме минути или повече.
След това гилотината става единственото легално средство за екзекуции във Франция, до отменянето на смъртното наказание на 9 октомври 1981 г. За последен път гилотината е използвана във Франция на 10 септември 1977 г., по време на президента Жискар д'Естен.
