Снимка: архив Reuters
Либия е в хаос, откакто подкрепяни от НАТО сили свалиха от власт дългогодишния диктатор Муамар Кадафи в края на 2011-та година. След години на кръвопролития беше подписан договор за мир за край на гражданския конфликт, който застрашава стабилността на съседни държави и е фактор в бежанската криза в Европа, отбелязва БиБиСи.
Според британската медия обаче ООН е поела голям риск с натиска за сключване на това споразумение, тъй като редица либийски ключови политически фигури и въоръжени групировки се обявиха против съдържанието на договора. Крехката надежда на международната организация е мирното споразумение да бъде уважено от всички с течение на времето. Но вероятността това да не се случи не е никак малка.
В основата на споразумението стои формирането на служебно правителство, което да обедини водещите политици от настоящите два парламента – единият е установен в столицата Триполи, другият в пристанищния център Тобрук. ООН и Западът се надяват, че подобен кабинет ще донесе стабилност, ще спечели борбата с джихадистките групи и ще овладее бежанския поток през Средиземно море към Европа.
Международната общност насочи още по-сериозно вниманието си към Либия, след като “Ислямска държава” се установи в африканската страна миналата година. Италия планира изпращането на над 6 хиляди войници, за да се възпре завземането на нови територии от страна на екстремистите.
Към момента обаче продължава да не е ясно къде ще е централата на новото правителство, как то ще бъде избрано и кой ще го оглави. А без отговори на тези въпроси самото мирно споразумение се превръща в пожелание без реално приложение.
През 2014-та година в Либия бяха проведени избори, но те приключиха с разделение на държавата. Тези, които имаха властта, отказаха да я предадат и запазиха политическата уредба в столицата Триполи. Тези, които считат, че народният вот им дава правото да управляват, съставиха алтернативен парламент в Тобрук. Важно уточнение е, че вторите имат подкрепата на ООН и големите световни сили.
В тази връзка едва ли изненадва реакцията на правителството в Триполи по отношение на инициативата на ООН в лицето на председателя на парламента Нури Абусахмен: “Ние няма да приемем чуждестранна намеса срещу волята на либийския народ”.
Свалянето на Кадафи от власт до голяма степен превърна Либия в оръжеен базар, защото почти целият арсенал на армията беше разграбен от бунтовниците. Неслучайно част от тези оръжия се озоваха в ръцете на радикални групировки в Алжир, Мали, Газа, дори Сирия и Ирак.
С времето в Либия се формираха множество влиятелни паравоенни организации, които следват различни идеологии и обединяването им в една обща национална армия изглежда все по-трудна задача.
Единственото общо помежду им беше омразата към Муамар Кадафи. Но всяка групировка водеше своя битка в различните точки на страната по време на преврата. Нямаше централизирано управление, което да консолидира силите на всички бойци.
Така, след края на гражданската война и след повече от 40 години авторитарно управление, компросите изглеждаха и все още са непостижими. А немалко радикални групировки всяват страх и ужас.
“Зората на Либия” контролира по-голямата част от западната част на страната. Организацията е оглавявана от бойците от Мисрата – градът, който носи славата на бастион на съпротивата срещу Кадафи.
През лятото на миналата година “Зората на Либия”, с подкрепата на най-влиятелния ислямски духовник шейх Садик ал-Гариани, взе контрола върху столицата Триполи. Оттогава насам обаче се появиха разногласия в организацията и разцеплението води до насилие.
“Ансар ал-Шария” контролира части от втория по големина град Бенгази. До появата на “Ислямска държава” именно тази групировка беше считана за най-опасната радикална организация в Либия. Екстремистите бяха обвинени за убийството на американския посланик Кристофър Стивънс през 2012-та година, както и за изпращане на бойци в Сирия.
Базата на “Ислямска държава” е родният град на Кадафи. В Сирт са събрани дезертьори от местни джихадистки групи, както и чуждестранни бойци. В края на миналата година Дерна (на 720 километра от Триполи) стана първият либийски град, който се провъзгласи за част от халифата, основан от “Ислямска държава”.
Още един по-голям играч на либийската паравоенна сцена е Либийската национална армия, оглавена от генерал Халифа Хафтар. Той се обяви за основен противник на всички ислямистки групировки, ползва се с подкрепата на правителството в Тобрук и е в близки отношения с властта в Египет.
Вътрешните борби в Либия неизбежно засягат и чужденците, които се превръщат във все по-примамлива мишени за екстремистите. Атакуват се и петролните кладенци, които се поддържат от западни фирми. В резултат производството спада драстично, но засега това не се отразява на глобалния пазар.
Безспорно обаче се отразява на либийския народ...
