Menu
RSS

Тест модул

A+ A A-

Личните данни на лидерите от Г-20 изтекли случайно

Барак Обама, Владимир Путин и Си Цзинпин. Снимка: архив, Reuters

Личните данни на лидерите на Г-20, които миналата година имаха среща на върха в австралийския град Бризбейн, са били разгласени случайно от Австралийската имиграционна служба, пише британският в. "Гардиън".

Разпространените данни са включвали имената на лидерите, датата на раждането им, длъжността, гражданството, номера на паспорта, номера на визата им за Австралия.

Сред лидерите, засегнати от изтичането на информацията, са били Барак Обама, Владимир Путин, Ангела Меркел, Шиндзо Абе, Си Цзинпин, Нарендра Моди, Дейвид Камерън и др.

Разпространението на личните данни на лидерите е станало в резултат на грешка на служител на имиграционната служба на Австралия. Той пратили имейл с данните на лидерите до член на местния организационен комитет на Азиатската купа по футбол, която се състоя в Австралия през януари на настоящата година.

Служителят на организационния комитет изтрил писмото, когато служителят на имиграционната служба разбрал каква грешка е била допусната. Тъй като изтичането е било на "ниско ниво", световните лидери не били информирани за него.

Австралийските имиграционни власти смятали, че изтритият имейл с личните данни няма как да бъде възстановен и да стане обществено достояние.
 

Продължава...

Броят на личните лекари е под критичния минимум

© Thinkstock/Getty Images  

Броят на личните лекари у нас продължава да намалява, сочат данните на здравната каса, предоставени на в. „Сега”. През 2014 г. на договор с НЗОК са работили едва 4515 общопрактикуващи лекари. Същевременно според последната национална здравна карта, приета от Министерския съвет през 2011 г., у нас трябва да има минимум 5374 джипита, за да се осигурява адекватна първична доболнична помощ на населението.

Общопрактикуващите медици намаляват устойчиво. През 2005 г. те са били 5340, през 2007 - 5001, през 2011 са вече 4715, а през 2013 г. 4565. От сдружението на общопрактикуващите лекари от години обясняват, че условията за работа на джипитата стават все по-трудни, а доходите им не нарастват. Въпреки че здравната каса превежда повече пари, след като се извадят разходите за режийни, консумативи и медицински персонал, средният чист доход на един личен лекар е около 500 лв., са изчислили от сдружението.

„През последните години няма желаещи студенти да се профилират като общопрактикуващи лекари”, обясни пред „Фокус” д-р Красимир Кулински, председател на сдружението на общопрактикуващите лекари в област Пазарджик. Само там за последната година трима общопрактикуващи лекари са се отказали от договор със здравната каса и са заминали на работа в Германия, а един се е пенсионирал. Техните пациенти са пренасочени към други лични лекари.

„Като цяло остава нерешен и проблемът с липсата на лични лекари в малките населени места, тъй като малкият брой на жителите не може да покрие разходите на лекарите от престоя и упражняването на дейността им там”, уточни Кулински. Основният приход на джипитата е т.нар. капитация - ежемесечно плащане от касата за всеки записан пациент. Когато пациентите на лекаря са по-малко, тъй като той обслужва по-малки села, парите не стигат за издържане на практиката.

Районите, където липсата на общопрактикуващи е най-остра, са Видин, Кърджали, Разград, Силистра, Смолян и Ямбол, сочат данните на НЗОК. В Кърджали например работят едва 64 джипита, а според националната здравна карта минимумът за осигуряване на адекватен достъп до лечение там е 123.

В тези райони голяма част от практиките са разпокъсани, отговарят за села на голямо разстояние едно от друго. Това са т.нар. неблагоприятни практики, за които НЗОК плаща допълнително, като сумите варират от 100 до над 900 лв. месечно в зависимост от отдалечеността на мястото. Според лекарите обаче и тези пари не са достатъчни, за да може да се издържат. Общо неблагоприятните практики са 1088.

Цялата новина в Dariknews.bg: Броят на личните лекари е под критичния минимум

Продължава...

Личните имена в България са над 68 000, а най-разпространените са...

© Sofia Photo Agency, архив  

В края на 2014 г. личните имена на постоянно живеещите в България хора са повече от 68 хил. вида, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Разнообразието на имената при жените е по-голямо от това при мъжете. Близо 30 хил. са личните имена на мъжете, докато при жените те са над 38 хиляди.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Новини

Медии