© снимки: Guliver/Getty Images
1649 г. кралят на Англия Чарлз I е обезглавен. Чарлз І Стюарт, втори син на Джеймс I и Анна Датска, станал крал (1625 г.) по случайност, тъй като брат му неочаквано се простудил и умрял. Вероятно заради това той вярвал, че властта му е дадена от Бога и бил готов да отстоява кралския абсолютизъм с цената на живота си.
В периода от 1625 до 1629 г. Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, но след това не е свикван 11 години и кралят управлява самостоятелно. Чарлз финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища. Той разпуснал парламента за 11 години и управлявал самовластно.
Проблемите в Шотландия слагат край на 11-годишното лично управление на Чарлз и открива пътя за Гражданска война. Чарлз се опитва да наложи Общия молитвеник на шотландците, които въстават. Войските на Чарлз са слабо подготвени и екипирани поради липса на пари. Това кара Чарлз да свика Парламента отново през 1640 г.
Още на първото заседание обаче стават ясни непримиримите разногласия между членовете на парламента и краля и Чарлз отново разпуска парламента. Това заседание остава в историята като „Късия парламент”. Няколко месеца по-късно кралят е принуден отново да свика парламента, но този път парламентът успява да се наложи. Този парламент продължава да заседава до 1660 г. и е наречен… „Дългия парламент”.
Чарлз не приема предложените от парламента решения и конфликтът се изостря. През януари 1642 г. кралят се опитва да арестува някои членове на парламента, но не успява. В резултат на конфронтацията избухва Английската революция (известна и като Английска гражданска война).
Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя срещу селяните и дребната аристокрация, които подкрепят бързо издигащата се средна класа и търговците, предимно пуритани. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, докато по-гъсто населените и икономически развити южни и източни графства подпомагат Парламентарните сили. Именно по-големият демографски и финансов ресурс предопределя победата на войските на Парламента.
Първата голяма битка е през 1642 г. при Еджхил - и двете страни твърдят че са победили. Две години по-късно се провежда битка при Марстън мур, където кралските сили са разбити от парламентарните. След тази битка Оливър Кромуел създава т.нар. New model army (организирана е първата тилова служба, чрез която се повишава боеспособността, по-бързо се снабдяват войските с боеприпаси и се оказва по-бърза помощ на ранените). В резултат от това през 1645 г. кралските сили са окончателно разбити в битката при Нейзби.
Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, но те го предават на Парламента за 400 000 фунта стерлинги. През 1649 г. Чарлз е съден за държавна измяна и е признат за виновен с подписите на 58 от съдиите (специалният трибунал се е състоял от 135 съдии, от които само 68 са участвали в заседанията). На 30 януари 1649 г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.
1661 г. тялото на Оливър Кромуел, лорд-протектор на Англия, е ексхумнирано и е извършена формална екзекуция. Кромуел бил изваден от гроба си и тленните му останки били „обесени” на градската порта.
Оливър Кромуел се намесва в трайно в историята с избухването на Английска гражданска война, резултат от политическите конфликти между привържениците на краля (тогава Чарлз I) и Парламента, подкрепен от новосъздадена армия. Революцията завършва с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал Чарлз I е екзекутиран, а синът му Чарлз II е изпратен в изгнание.
В началото на войната парламентарната войска има големи недостатъци. Болшинството войници никога не са воювали и при нападенията на кавалерията на принц Рупърт те често бягат от бойното поле. Командирите пък нямат сериозни намерения да победят краля, защото преценяват конфликта като „конституционен спор” и поради това не са в състояние да внесат прелом в хода на военните действия. Това обаче успява да направи един от офицерите на парламентарната армия - Оливър Кромуел.
Той е член на парламента, без военно образование, но като небогат земевладелец от Кеймбридж разбира от коне и обръща внимание на добрата организация на противника. Кромуел принадлежи към фанатичните пуритани и е убеден, че с една добре дисциплинирана армия, победата над кралската кавалерия е възможна. Той събира около себе си отряд от съмишленици и налага желязна дисциплина в поведението и подготовката им.
На 2 юли 1644 г. неговият отряд успява да нанесе поражение на краля в битката при Марстън Мур в Йоркшир. В резултат на тази победа цяла Северна Англия се оказва във властта на парламента.
След екзекуцията на Чарлз на 17 март парламентът обявява отмяната на английската монархия като „ненужна, обременителна и опасна за благото на народа“. Известно време преди това е разпусната също и Камарата на лордовете. На 19 май 1649 г. парламентът тържествено приема закон за обявяването на Англия за република, в който се постановява, че страната се управлява от парламента и назначени от него длъжностни лица. Формално като висш орган на властта е обявен Държавен съвет от 41 члена, ежегодно избираем от парламента.
