© снимка: Guliver/Getty Images
1230 г. в битката при Клокотница българският цар Иван Асен II разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин.
Теодор Комнин нарушава мирния договор с България от 1218 г. и нахлува с войските си в нейните предели. Като възможна причина за този поход се посочва подготвяният съюз на българите с Латинската империя, застрашаващ намеренията на Теодор Комнин да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на възкресена Византия.
Надявайки се на изненадата и без какъвто и да е повод, Теодор Комнин навлиза по р.Марица в българските територии, „търсейки да завърже сражение с българите”. Уведомен своевременно за неговите намерения, цар Иван Асен II го пресреща недалеч от границите на своята държава. На царското му знаме е закачен договорът с писмената клетва за мир с подписа на епирския владетел.
Най-напред разгромява тежката му конница, а след това и останалата част, като пленява и деспот Теодор Комнин със семейството му. Обикновените войници са освободени и се завръщат по родните си места.
В резултат на сражението Епирското деспотство на практика престава да съществува, а България за кратко получава нови териториални придобивки - Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания, и се превръща в най-силната държава на Балканския полуостров. В крепостите са поставени български гарнизони, а в градовете част от ромейската администрация запазва позициите си, но са изпратени български чиновници и свещеници.
