© снимка: Guliver/Getty Images
1721 г. Йохан Себастиан Бах завършва своите шест „Бранденбургски концерта”. Бах е клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове освен операта и е признат майстор на полифонията.
Тези концерти представляват колекция от шест инструментални творби, представени на граф Кристиан Лудвиг фон Бранденбург-Швет, но навярно композирани по-рано.
На 15-годишна възраст поради хубавия си сопранов глас Бах се премества в Люнебург, където учи в певческата школа „Св. Михаил”. Задържат го и след като загубва гласа си, тъй като могат да го използват и като цигулар. През този период той получава възможността да се запознае с творбите на много големи майстори на епохата, поради богатата музикална библиотека там. Посещава Хамбург - най-големия град в Германия, както и Целе (където на особена почит е френската музика) и Любек, където има възможност да се запознае с творчеството на тогавашни знаменити музиканти.
По това време Бах пише и първите си произведения за орган и клавир. Освен хоровото пеене а капела, Бах вероятно се обучава да свири на тримануален орган, клавесин цигулка и виола. Тук получава и първите си знания по богословие, латински, история, география и физика, а вероятно започва да изучава и френски и италиански език.
В школата Бах има възможност да общува със синовете на известни севернонемски аристократи и известни органисти, сред които Георг Бьом в Люнебург и Йохан Райнкен и Николаус Брунс в Хамбург. През този период Бах разширява познанията си за съвременните композитори, сред които знаменитият и като органист Дитрих Букстехуде, когото той много уважава.
След огорчението, породено от пренебрегването му за капелмайсторския пост, Бах незабавно приема предложението за позицията на капелмайстор от херцог Леополд фон Анхалт-Кьотен, въпреки че предлаганите му условия не са никак съблазнителни - църковната музика е отменена, а органът е незначителен. Бах настоява постоянно от дотогавашният си господар да го освободи, което очевидно не му се нрави и на 6 ноември 1717 г. дори го арестува заради постоянните искания.
Освобождава го едва на 2 декември. По Коледа 1717 г. Бах встъпва в новата си длъжност. Херцогът, близо двадесет и пет годишен мъж, който сам е солидно образован музикант, обикаля Италия придружен от изтъкнатия музикален теоретик Йохан Давид Хайнихен, сам участва в капелата, като цигулар, а има и добре школуван басов глас. Херцогът е първият му работодател, способен да оцени таланта на Бах, което и прави. Той се гордее много със своя капелмайстор и го взема при пътуванията си. С течение на времето между тях възниква приятелство, което продължава и след заминаването на композитора. Леополд му плаща добре и му предоставя широка свобода на действие.
Леополд обаче е калвинист и не одобрява използването на изтънчена музика на богослуженията, поради което повечето от кьотенските произведения на Бах са светски. Сред множеството произведения на Бах, сътворени в Кьотен, са „Сюита за оркестър”, „Шест сюити за соло-виолончело”, „Английски сюити” и „Френски сюити за клавир”, както и три сонати. Пак през този период са написани и знаменитите „Бранденбургски концерти”. Леополд не ги харесва и затова докато той е жив, те не са изпълнени нито веднъж.
