Шефът на дипломатическата служба на ЕС Федерика Могерини прикани днес руския президент Владимир Путин да промени коренно отношението си към околния свят и да стане по-склонен към сътрудничество, предаде БТА, като цитира Ройтерс.

Преди започващата тази вечер в Брюксел среща на върха на ЕС Могерини каза пред репортери, че лидерите от блока ще обсъждат конфликта в Украйна и отношенията с Русия.

"Президентът Путин и руското ръководство трябва да се замислят сериозно върху необходимостта да извършат радикална промяна в своето отношение към останалия свят и да преминат към по-кооперативен режим", заяви тя.

По думите й "светът никога не е бил толкова опасен и нестабилен, както е сега" и затова би било добре ако ЕС съумее да изгради "конструктивни отношения"за справянето с някои от кризите.
Федерика Могерини подчерта, че най-неотложна е задачата за намиране на изход от кризата в Украйна, предаде Ройтерс.

ТАСС цитира друго нейно изявление, че в близките дни може да се очаква разреждане на апрежението в Източна Украйна. Според Могерини ключово условие за това е спазването на Минските мирни
споразумения, вкл. и от страна на Русия.

Лидерите на страните от ЕС се събраха днес в Брюксел за среща на върха, на която ще търсят дългосрочна стратегия за отношенията с Русия, предаде Ройтерс.

Домакинът на форума Доналд Туск, новият председател на Европейския съвет, заяви, че за да бъде запазена стабилността по източните граници на блока, е необходима дискусия за бъдещето на тези отношения. "Ситуацията е наистина драматична и много динамична и разбира се изисква незабавни реакции", каза той пред репортери при пристигането си за срещата.

"Няма да намерим дългосрочно решение за Украйна без адекватна и принципна и същевременно твърда и отговорна стратегия към Русия", заяви Туск, който беше премиер на Полша и твърд поддръжник на Украйна в конфликта й с Русия.

"За мен е ясно, че в основата на тази стратегия трябва да е една модерна, стабилна и независима
Украйна", добави той.

Ройтерс отбелязва, че някои от бившите съветски сателити в Източна Европа, които са за твърд отпор срещу Москва, изразяват опасения, че страхът да не бъде провокиран Владимир Путин и безпокойството, че руската финансова криза може да се отрази зле на европейските икономики, може да накарат силните държави в ЕС да отслабят санкциите срещу Москва или да намалят политическата и икономическата подкрепа за властите в Киев.

Дипломати обаче твърдят, че лидерите от ЕС, които ще говорят за Русия и Украйна по време на вечерята си днес, не са на едно мнение нито за евентуалното облекчаване на санкциите, нито за тяхното засилване. Дипломати са на мнение също, че Доналд Туск може да изиграе по-активна роля за формиране на позицията на европейските ръководители по външнополитически въпроси, отколко неговият предшественик Херман ван Ромпой, склонен към търсенето на компромиси.

Шефката на дипломатическата служба на ЕС Федерика Могерини прикани днес руския президент Владимир Путин да промени коренно отношението си към околния свят и да стане по-склонен към сътрудничество, предаде Ройтерс

Италианката Федерика Могерини обеща като върховен представител на ЕС за външната политика, че ЕС ще играе по-активна роля в разрешаването на световните кризи. Дебатите дали е време съюзът да подобри отношенията си с Русия са сериозен тест за нейната решимост в тази насока, пише Ейдриън Крофт от Ройтерс.

Една година след като бившият украински президент Виктор Янукович се отказа от търговско споразумение с ЕС и предизвика сегашната криза, новият топдипломат на ЕС трябва да насочва усилията на висшите ръководители за вземане на решение дали да се поддържа силен натиск върху Москва, или да се поднови сътрудничеството с нея.

Могерини отива в Киев утре за разговори с президента Петро Порошенко, после ще участва в срещата на върха на ЕС в четвъртък - първа за новия председател на Европейския съвет Доналд Туск, на която Украйна ще бъде сред главните теми. Външните министри е предвидено да обсъдят на редовна своя среща отношенията на ЕС с Русия и през януари, но в неофициалните разговори в кулоарите вече са са започнали.

Бивши комунистически страни, обезпокоени от действията на Русия, първоначално блокираха номинирането на Могерини за този пост в ЕС, защото тя бе външен министър на Италия, който изрази неохота за налагане на санкции. Тя бе одобрена едва след като висшият пост бе даден на Туск, бившия полски премиер, известен с много по-твърда линия.

Оттогава Могерини получава главно похвали от правителствата на ЕС, но все още е внимателно наблюдавана. Анексирането на Крим от Москва и подкрепата й за проруските сепаратисти в Източна Украйна влоши отношенията с ЕС до най-ниската им точка след Студената война и накара ЕС да наложи икономически санкции на Русия. Тъй като Москва не показва никакви признаци за отказ от решенията си, Могерини трябва да лавира между онези страни от ЕС, като балтийските, Полша и Великобритания, които са за по-твърди санкции срещу Русия, и тези като Италия, Кипър, Гърция и България, които са по-скептично настроени към санкциите.

Миналия месец, след като за първи път председателства среща на външните министри от ЕС, Могерини каза, че разговорите са били фокусирани върху това "как да се започне нов диалог, имайки предвид, че Русия, разбира се, е част от проблема, но също така, разбира се, е и част от . . . възможното решение на кризата."

Могерини казва, че не гледа на санкциите като на самоцел и че е готова за лична дипломация в опит да се сложи край на украинския конфликт и да се поднови диалогът с Русия.

Тя каза, че е готова да отиде в Москва, ако има условия за напредък по въпроса. Дипломати предполагат, че това може да се случи в началото на идната година.

Русия е важна за 28-членния ЕС не само защото е главният му енергиен доставчик, но и заради влиянието й по проблеми като Сирия или иранската ядрена програма. Притисната от санкции, от сриваща се рубла и спадащи цени на петрола, Москва е изпратила неформални сигнали, че иска да поднови диалога с ЕС, твърдят дипломати.

Москва предложи започване на диалог между ЕС и оглавявания от нея Евразийски икономически съюз, който включва още Беларус и Казахстан, като начин да се вземат предвид руските опасения, породени от споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна - вече подписано, но още неприложено.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер подкрепя тази идея като начин за намаляване на напрежението.

Но някои други в ЕС са категорично против с аргумента, че това би дало възможност на Русия да преговаря с ЕС през главата на Киев. Някои правителства от ЕС в Източна Европа са особено подозрителни към всеки опит за "презареждане" на отношенията с Москва.

Според неназован дипломат Крим е очевидният проблем, който няма как да бъде пренебрегнат, и ЕС не може просто да го остави настрана и да продължи отношенията си с Русия в други области, сякаш нищо не се е случило.

"Не ми се струва, че те (руснаците) наистина искат да има добри отношения. Защо тогава да правим повече отстъпки?", каза той.

Киев внимателно следи изявленията на Могерини, за да види има ли някакви признаци, че ЕС може би смекчава позицията си спрямо Русия. Решението на Могерини да си избере за говорител жена, чийто съпруг е партньор във фирма, лобираща за руския енергиен гигант Газпром, предизвика почуда и бе широко коментирано в украинските медии.

В Брюксел обаче тя получи похвали за своята енергичност, за познаването на проблемите и умения да работи с медиите.

Някои дипломати от ЕС изтъкват предимствата на Могерини пред нейната предшественичка, британката Катрин Ащън, която според тях се е задоволила да остави мирните усилия в Близкия изток на САЩ и не била достатъчно активна в украинската криза.

"Тя (Могерини) още от началото даде да се разбере, че иска ЕС да бъде по-активен и да играе по-директна роля в големите кризи и това бе откровена критика . . . към подхода на нейната предшественичка", каза друг дипломат от ЕС.

Могерини иска също така ЕС да играе водеща роля в опитите за подновяване на израелско-палестинските мирни преговори, след като процесът, иницииран от САЩ, бе блокиран през април. Броени дни след като пое новия си пост, тя посети региона.