Гложенски манастир "Св. Георги Победоносец"   Източник: Thinkstock/Guliver

Великден наближава, а с него идват и няколко почивни дни, които можете да използвате за екскурзия до някой от най-красивите, повече или по-малко известни манастири в България

Източник: Thinkstock/Guliver

Ренесанс и по света, и в България изживява вируса Adware.MultiPlug, който оглавява класацията за най-разпространена заплаха в България, според доклада на ESET за месец март. 

Статистиката се базира на информация от мрежата LiveGrid, използвана за обмен на информация за заплахи на глобално ниво от всички над 100 млн. потребители на решенията на словашката компания.  

По данни на ESET за миналия месец Adware.MultiPlug е отговорен за 5,01% от всички зарази с вируси у нас. Това е и най-доброто му „постижение“ от 2011 г. насам, когато е засечен за първи път. 

Вирусът добавя реклами към сайтовете, които потребителят разглежда, без тези реклами да са свързани със самите медии или социални мрежи. Той може да инсталира и ленти с приложения към браузъри – както и да извършва още много зловредни действия, за които все още няма данни да са експлоатирани.  

На второ място сред заплахите е TrojanDownloader.Waski с 3,2% от заразите у нас за миналия месец. През март този вирус бе използван предимно за кражба на информация от банкови сметки. С него се разпространява най-вече друго зловредно приложение – Win32/Battdil, което краде потребителски имена и пароли от засегнатите машини. 

Вирусът е съвместим с най-популярните браузъри – Firefox, Chrome и Internet Explorer, в които следи за данните за оторизация на заразени потребители и ги изпраща в криптиран вид към отдалечен сървър на създателя си. 

Вирусът изживя истински бум в държави като Великобритания, Ирландия, Литва, Испания, Украйна, Турция, Канада – а видимо от данните, и в България

"Ню Йорк Таймс" помества обширна статия, посветена на изграждането на стената по границата между България и Турция.

Според изданието това е ярка проява на безпокойството в Европа от икономическите, социалните и политическите последици от наплива на имигранти. При бързото затопляне на времето е вероятно все повече бежанци да се отправят към Европа и затова държавите в южната й част увеличават броя на граничарите, поставят сензори и други технически бариери, разширяват бежанските лагери и изграждат стени.

Американският вестник отбелязва, че през миналата година над 200 хиляди бежанци са проникнали в Европа по суша и море, без да се отчитат онези, които са се промъкнали незабелязано. И броят им през първите два месеца на тази година, когато Европа се радваше на втора поред мека зима, нарасна рязко в сравнения със същия период през миналата година, констатира "Ню Йорк таймс".

Според един от наблюдателите, цитирани в статията, възходът на десни партии в Европа е реакция на притока на имигранти. Друг казва, че в западната част на Турция хиляди сирийци са се събрали с цел да се прехвърлят в България или Гърция, а завръщащите се от бойните полета джихадисти възлизат на десетки.

Но пречки като оградата в България просто карат трафикантите на хора да променят пътя към Европа, когато един от тях бива затворен, заключава авторът.

"Ню Йорк таймс" припомня, че през 90-те години е била премахната останалата от времето на Студената война ограда по южната българската граница - двойно заграждение с 500-метрово минно поле по средата, за да предотврати бягствата на Запад на граждани от комунистическите страни. Оградата бе демонтирана на части, като много внимателно се отстраняваха мините, цитира вестникът тогавашният заместник-министър на вътрешните работи Николай Радулов, сега университетски преподавател. По думите му тогава се е мислело, че не е демократично да имаш тогава ограда по границата си.

Българските власти казват, че ще доизградят стената до края на лятото, но някои експерти по сигурността се съмняват, че това ще стане. Бързането на София отчасти е мотивирано от стремежа й да се присъедини към Шенгенското споразумение - тоест да покаже, че добре брани южните граници на това пространство, пише нюйоркското издание. А междувременно бежанците ще продължат да намират пътища през границата на по-усамотени и опасни места.