Финалът на Шампионската лига е мечтан двубой за всеки отбор, фен и журналист в Европа. Да си вземеш билет за този сблъсък е почти невъзможно, но представете си да сте достатъчно големи късметлии и успеете да се сдобиете с една от ценните хартийки, но ... се озовете точно зад метален стълб.    Това се е случило на немския журналист Филип Кустер, който със сигурност е имал най-лошата гледка на стадиона в Берлин.    По-добре да го беше гледал по телевизията, Фил!    ...

© снимка: Guliver/Getty Images  

1826 г. Николай Лобачевски поставя началото на неевклидовата геометрия. През 1802 г. Николай Лобачевски започва да учи във финансираната от държавата Казанска гимназия, а пет години по-късно постъпва в новооткрития Казански университет. Създаден е през 1804 г. с указ на император Александър Първи. Професорите са предимно немски учени. В университета цари оживление, студентите учат денонощно.

През 1811 г. Лобачевски завършва успешно университета с магистърска степен по физика и математика. Три години по-късно е назначен за преподавател в университета. Между 1823 и 1825 г. е декан на факултета по физика и математика, а през 1827 г. е назначен за ректор. На този пост той работи в продължение на 19 години.

В първите години от професурата си Николай Лобачевски се занимава усилено с евклидова геометрия, правейки опити да докаже Петия постулат на Евклид. През 1823 г. представя ръкопис на учебника си по геометрия, в който обаче изложението чувствително се различава от традиционното. Говорейки за Петия постулат, Лобачевски изтъква, че той няма нужда от строго доказателство; нещо повече, приема, че постулатът не е верен и на тази основа изгражда нова аксиоматика на геометрията. Съдбата на ръкописа е печална - даден за анонимна рецензия на Николай Иванович Фус, той бива остро разкритикуван.

Лобачевски прави втори опит през 1836 г. На 23 февруари излага идеите от книгата си „Съкратено изложение на началата на геометрията” пред факултетното събрание. Днес тази дата се приема за рождена за неевклидовата геометрия, която самият Лобачевски нарича „хиперболична”. Но и този му ръкопис не е публикуван веднага - едва през 1829 - 1830 г. първата част от него излиза в „Казански вестник”.

През 1835 г. излиза „Въображаема геометрия”, а през 1835-1838 - и „Нови начала на геометрията с пълна теория на успоредните линии”. В края на живота си Лобачевски губи зрението си и затова се налага да диктува последния си труд „Пангеометрия” в който излага своите идеи за връзките между анализа, алгебрата, геометрията и физиката.

Вестник в германския град Хамбург, препечатал карикатури на пророка Мохамед от френския седмичник Charlie Hebdo, днес сутринта стана мишена на нападение със запалителна бомба.