13 януари: На пазара се появява нов хит - фризбито
- Публикувана в Водещи
1610 г. Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Калисто. Това е вторият по големина естествен спътник на планетата и третият в Слънчевата система. Разстоянието от Юпитер до Калисто е 1 883 000 км, а радиусът му е 2400 км.
Името Калисто (на любовницата на бога Зевс) е предложено от Симон Мариус скоро след откриването на спътника, но то не навлиза в широка употреба до средата на 20 в. Преди това Калисто е наричан Юпитер 4 или четвъртият спътник на Юпитер.
Калисто е покритият с най-много кратери спътник в Слънчевата система. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. За ледената покривка на спътника обаче се предполага, че в геологични периоди може да заличи неравности в релефа чрез бавното си придвижване.
Две от най-големите забележителности на Калисто са кратерът Valhalla с диаметър от 600 км и пръстеновидни набръчквания вследствие на удара, достигащи до 3000 км, и серията от кратери Gipul Catena, разположени в права линия на повърхността на спътника. За Gipul Catena се смята, че е образуван от обект, разрушил се на множество малки части под действието на приливните сили на Юпитер подобно на кометата Шумейкъл-Леви 9. Възрастта на кората на Калисто се определя на 4 млрд. години.
Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел около 105 км леден слой, под който има солен океан, дълбок повече от 10 км. Свидетелство за наличието на океан е предоставено от космическия апарат Галилео чрез измервания на зависимостите на магнитното поле на Калисто от преминаването му през магнитното поле на Юпитер. Интензивността на магнитното поле на спътника се променя, което издава наличието на проводящ материал под повърхността. Смята се, че тази роля се изпълнява от соления океан.
Друго доказателство за наличието на океан е фактът, че повърхността, диаметрално противоположна на големия кратер Valhalla, не е напукана и не показва следи от сеизмични вълни, породени от гигантски сблъсък. На Луната и на Меркурий обаче този ефект се наблюдава за най-големите кратери, което води до заключението, че на Калисто съществува механизъм за омекотяване на сеизмичните вълни - течен океан под повърхността.
За разлика от съседния Ганимед, на Калисто липсват доказателства за тектонична активност и повърхността му се е запазила сравнително непроменена от образуването му. За разлика от Европа и Ганимед, които имат тънки атмосфери от кислород, Калисто има тънка атмосфера от въглероден диоксид. Отсъствието на кислород се обяснява с факта, че орбитата на спътника лежи извън радиационния пояс на Юпитер и повърхността му не е подложена на интензивна йонизация.