Обама подписа бюджета за 2015 г.
- Публикувана в Новини
Тест модул
"Нямаме стратегия все още" - така отговори президентът Барак Обама на 28 август на репортерски въпрос каква е стратегията на Белия дом за борба срещу експанзията на групировката Ислямска държава, която обяви през юни халифат в райони в Сирия и огромна част от територията на Ирак, до южната граница на Турция.
Тази кратка фраза на президента е ярък израз на кризата във водачеството, тегнеща над Съединените щати и Запада в края на 2014 г., през която светът се изправи пред двете най-тежки изпитания след разпадането на СССР и края на Студената война: мракобесния възход на ислямския екстремизъм и руската агресия в Украйна.
В средата на втория президентски мандат, изтичащ след две години, Барак Обама преждевременно се превърна в онова, което на американски политически жаргон се нарича "lame duck president" - буквално "куца патица" или президент в края на мандата, без право да се кандидатира отново.
Трансатлантическата солидарност - един от стълбовете на НАТО, бе разклатена и от колебливостта на американския лидер, и от разнопосочните приоритети на партньорите. Във военновъздушната кампания срещу Ислямска държава се обединиха държави от НАТО - САЩ, Франция, Великобритания, Норвегия, Холандия, Канада - арабски страни и Австралия, по модела "коалиция на желаещите".
Тази коалиция не приема отдавнашното искане на Турция за налагане на буферна зона, забранена за полети от сирийската страна на границата. Наред с това обаче Турция отказва да предостави военновъздушната база на НАТО Инджирлик за въздушните удари срещу ИД и на практика пречи на партньорите от коалицията, с което си спечели упреци, че косвено съдейства на джихадистите. Тези спорове помрачиха престижа на НАТО като най-успешен военнополитически съюз в историята.
Посещавайки Полша в началото на юни, Обама се опита да увери страните в Централна Европа, че ангажиментът на Америка към НАТО и към тяхната сигурност е "твърд като скала", писа сп. "Икономист". Полша е един от съюзниците в НАТО, заедно с трите балтийски държави, които настояват за постоянно присъствие на НАТО в тази част на Европа.