Снимка: Reuters

Оръжия от сепаратисткия Донбас "вече стрелят активно и в Русия", пише на първата си страница "Новие известия". Според вестника, през 2014 г. в руската Ростовска област, която граничи с Източна Украйна, са регистрирани 10 произшествия с такива оръжия, а от началото на тази година - вече 11.

Ростовските медии пишат, че в региона все по-често проникват въоръжени хора, а по улиците се стреля дори с гранатомети. С "донбаски" оръжия се стреля и в други региони на Русия като Подмосковието, където група руски доброволци отпускари от отцепническата Луганска "народна република" разстреляха миналия ноември двама пътни полицаи, напомня изданието. И до днес не се знае колко са точно доброволците от Русия, воюващи в Донбас, изтъква то.

Според експерта криминалист Александър Гуров обаче, заплахата е малко преувеличена и няма да са много руските граждани, които ще си донесат оръжие от Донбас. "Във всички доброволчески отряди обаче има и авантюристи с користни цели. Такива хора естествено може да се върнат в родината с бойни оръжия и да се захванат с престъпления", признава той.

Военният историк Борис Соколов напомня, че след т. нар. чеченски кампании, Русия бе залята с "безкраен поток от бойни оръжия", и "съвсем не изключва възможността част от опълченците да представляват в бъдеще заплаха за населението".

"РБК дейли" констатира, че продължава конфликтът между Киев и губернатора на Днепропетровска област Игор Коломойски, предизвикал според вестника политическа криза в Украйна. Повод бяха опитите на олигарха Коломойски да се противопостави срещу назначаването на нов директор в държавната компания "Укртранснафта" и несъгласието му с украинския закон, който му отне контрола върху друга компания - "Укрнафта", припомня изданието.

"Апетитите на днепропетровския губернатор са в разрез с желанията и мечтите на други украински олигархични групи", посочва "Московский комсомолец". Войната между олигарсите застрашава "държавността и националната сигурност на Украйна", пише "Новие известия" във връзка с медийни съобщения от последните дни, че украински петролни компании са блокирани от въоръжени лица. Двайсетте най-едри олигарси в Украйна държат 20 на сто от всички активи на държавата, допълва всекидневникът.

Занапред "териториалната отбрана ще бъде подчинена на ясна военна вертикала и у нас няма да има нито един губернатор със собствени джобни въоръжени сили. Свърши тая", цитира "РБК дейли"думите на президента Порошенко, коментирал според агенция Лигабизнесинформ ситуацията пред украински военни .

"По градските улици няма да скитат личните охранителни групи на бизнесмени и политици - с огнестрелни оръжия" в ръце, обеща във Фейсбук и вътрешният министър Арсен Аваков. "Ведомости" допуска, че губернаторът на Днепропетровска област ще бъде уволнен.

Киев започва системни действия, за да си върне контрола над държавни компании, използвани от Коломойски за негови бизнес интереси, коментира украинският аналитик Володимир Фесенко. Но ако губернаторът бъде уволнен, това ще означава "отваряне на втори фронт, а това в момента не бива да се прави".

"Киевската власт е толкова неадекватна, че не може да се изключи нито един вариант", смята обаче руският му колега Алексей Чеснаков. Евентуалното отстраняване на Коломойски "едва ли ще направи прогнозируема позицията на украинския политически елит спрямо политическото уреждане на конфликта с републиките в (сепаратистки) Донбас", заявява той пред "Ведомости", цитиран от Би Би Си.

Източник от ръководството на т. нар. Донецка народна република подчертава, че тъкмо Коломойски е организирал миналата година блокадата на Донбас, прекъснала доставките на храни и местните сепаратисти не биха съжалили, ако Киев го уволни.  Изчезне ли факторът Коломойски, примирието в Украйна може да се затвърди - неговите батальони най-много нарушаваха режима за спиране на огъня, твърди Виктор Мураховски, полковник от  запаса.

"Независимая газета" напомня, че Коломойски финансира доброволчески батальони, воювали срещу сепаратистите в Източна Украйна, и така участва в антитерористичната операция "невинаги с оглед спецификата на украинското законодателство".

Експерти, нежелаещи публично да коментират опасната тема, неофициално допускат украински и руски лидери да са сключили сделки за разрешаване на конфликта, в които се посочва като условие "главата на Коломойски", допълва "Независимая газета".

Снимка: Ройтерс, архив

Датските военни кораби ще се превърнат в мишена на руските ядрени оръжия, ако скандинавската страна се включи в противоракетна програма на НАТО, каза в интервю за вестник "Юландс постен" руският посланик в Дания Михаил Ванин, предадеБТА като се позова на Ройтерс.

Русия показва "мускули" с поредица от военни учения 19 мар 2015 22:39 342 НАТО е пред заплахата от хибридна война в руски стил 19 мар 2015 21:48 204 Патрул на НАТО прехванал 11 руски самолети над Балтийско море 19 мар 2015 09:25 100 Посланикът каза, датчаните може би не осъзнават напълно какви ще са последиците, ако изпълнят решението си да се присъединят към програмата.

"Ако това се случи, датските военни кораби ще станат мишена за руските ядрени ракети", предупреди Ванин.

През август Дания съобщи, че ще участва в противоракетния щит с радари, разположени на някои нейни кораби.
Оттогава напрежението между Москва и Запада се засили заради налагането на икономически санкции на Русия във връзка с конфликта в Източна Украйна. НАТО регистрира и засилена активност на руски военни кораби и самолети в Северна Европа.

Според "Юландс постен" натовската програма не предвижда разполагане на ракети в Дания, а евентуално, в дългосрочен план - на остров Гренландия, който е датска територия.

Целта на антирадарния щит е да пази Европа от ракетна заплаха от Иран. Москва казва, че системата може обаче да даде възможност на Запада да сваля и руски ракети.

"Дания ще стане част от заплахата срещу Русия. Тя вече няма да е толкова мирна и ще пострадат и отношенията с Русия", каза посланикът и добави, че Русия има ракети, които могат да преодолеят бъдещия щит.

Външният министър на Дания Мартин Лидегор заяви, че изявленията на посланика са недопустими.

Русия много добре знае,че ракетната защита на НАТО не е насочена срещу нея, заяви министърът за "Юландс постен".

Генерал Филип Брийдлав, главнокомандващ силите на НАТО в Европа, заяви днес на конференция в Брюксел, че изявлението на руския посланик в Дания е "поредната стъпка" в руската кампания срещу страни, приели да участват в противоракетния щит.

Брийдлав каза, че Румъния е била подложена на силен политически и дипломатически натиск, когато е влязла в проекта, а сега това става и с Полша.

Такъв ще е подходът на всеки, който пожелае да се присъедини към тази отбранителна инициатива, заяви американският генерал, който обаче не спомена изрично Русия, отбелязва Ройтерс.

Украйна иска оръжия от САЩ, тъй като вече не са ѝ останали, каза президентът на самопровъзгласилата се Донецка народна република Александър Захарченко. "Украйна изгуби вече толкова оръжия в Иловайск, Дебалцелово, че вече просто не ѝ останаха", каза той.