© снимка: Guliver/Getty Images
1364 г. папа Урбан V издава указ за създаване на Краковската академия. Той е роден със светското име Гийом Гримоар.
Постъпва в ордена на Бенедиктинците и става доктор по канонично право, като преподава в Монпелие и в Авиньон. По-късно заема длъжността абат на Сен Виктор в Марсилия. След като се завръща от едно свое пътуване до Неапол, където е изпратен като папски легат, на 28 септември 1362 г. в Авиньон Гиьом е избран за римски папа под името Урбан V и така наследява починалия папа Инокентий VI.
Папа Урбан V става известен със строгата си дисциплина и с осъдителното си отношение към великолепието и разкоша на кардиналите. Той въвежда важни реформи в съдебната администрация и щедро покровителства образованието: основава Унгарския университет, запазва университета по музика в Тулуза, възстановява медицинското училище в Монпелие, открива няколко колежа; подпомага над 1000 студенти от всички класи, като им осигурява храна, квартири, книги и най-добрите преподаватели, а грижите му за тяхното обучение не престават дори и по време на войната.
По време на понтификата на Урбан V папството прави последни опити да организира кръстоносен поход за освобождаването на светите земи от мюсюлманите, като през 1365 г. кръстоносците на Петър I Кипърски за кратко освобождават Александрия. Освен това Урбан V изпраща множество пратеничества до Босна, Литва, България и Китай.
1581 г. казашкият атаман Ермак Тимофеевич Альонин започва военния си поход в Сибир. По-късно той се превръща в легендарна фигура в руския фолклор, като често е описван като завоевател на Сибир.
Сведенията за живота на Ермак са оскъдни и често противоречиви. Първоначално Ермак се издига като атаман на една от многобройните казашки групи по течението на Волга, които периодично воюват с Кримското ханство. Според някои сведения той участва в боевете около Смоленск по време на Ливонската война.
През лятото на 1579 г., начело на повече от 500 казаци, постъпва на служба при братя Строганови, като поема защитата на техните селища по горното течение на Кама от нападенията на Сибирското ханство. Строганови са едри търговци, които са получили от цар Иван Грозни монополни права за търговия и колонизиране на Приуралието и Сибир.
През есента на 1581 г. Ермак оглавява военен поход на изток. Според Строгановския летопис, приеман за меродавен от историци като Николай Карамзин, походът е организиран от Строганови, докато Есиповския и Ремизовския летопис приписват инициативата на самия Ермак. Предполага се, че в началото на похода Ермак разполага с около 850 души.
На 1 септември 1581 г. те потеглят с 30 лодки нагоре по река Чусовая, които прехвърлят през уралския вододел. След като презимуват по горното течение на река Жаровля, те се спускат по нея и по река Тагил и достигат река Тура. След няколко успешни сблъсъка с войските на сибирския хан Кучум, Ермак му нанася решително поражение при Чувашев нос на брега на река Тобол, малко по-нагоре от устието й.
Казашките части са далеч по-малобройни от сибирските, но разполагат с по-добро въоръжение, включително огнестрелни оръжия, което се оказва решаващо за първоначалните им успехи. Кучум е принуден да изостави столицата си Кашлик (Сибир, Искер) и се оттегля с основните си сили на юг към река Ишим.
На 26 октомври 1582 г. Ермак влиза в изоставената столица Кашлик, а през следващото лято подчинява множество селища по течението на Иртиш и Об, но продължава да среща силна съпротива от местните жители. През 1583 г. той изпраща пратеници до Строганови и Иван Грозни, но получава подкрепление само от 300 души, които не успяват да помогнат много на оредяващите му войски.
Сблъсъците продължават непрекъснато през следващите години и Ермак губи повечето свои атамани. На 6 август 1585 г. самият той е убит, докато лагерува с отряд от петдесетина души при устието на река Вагай. Според легендата той се хвърля в реката, за да стигне до лодката си, но се удавя от тежестта на ризницата, подарена му от царя.
Остатъците от войската на Ермак се оттеглят на запад от Урал. По-късно походите в Сибир са подновени с по-голямо участие на царски войски.
1804 г. немският астроном Карл Лудвиг Хардинг открива третия астероид в Слънчевата система 3-Юнона. Астероидът носи името на Юнона, най-значимата богиня от римската митология.
Юнона, главният представител на Семейство Юнона, е един от най-големите астероиди в основния пояс, с диаметър от 234 км. 3 Юнона съставлява около 1% от цялата маса на астероидния пояс. По размери е на десето място. Счита се за принадлежащ съм С-клас астероидите, тъй като е високорефлективен и съставен от никел, желязо, магнезий и силикати.
Юнона първоначално е смятан за планета, заедно с 1 Церера, 2 Палада и 4 Веста. През 1811 г. Йохан Шрьодер изчислява диаметъра му на 2290 км. Прекласифициран е на астероид заедно с другите три след откриването на много други астероиди. Малкият размер на Юнона и неправилната му форма изключват възможността да бъде класифициран като планета-джудже.
Юнона е първият астероид, наблюдаван по време на окултация. На 19 февруари 1958 г. той затъмнява звездата (SAO 112328). Впоследствие са наблюдавани още няколко окултации.
1914 г. Санкт Петербург сменя името си на Петроград. Градът, основан на 27 май 1703 г. от цар Петър I, е разположен в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море.
Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713-1728, 1732-1918), с изключение на четиригодишния период 1728-1732, когато Петър ІІ премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 г. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан „северната столица на Русия”.
Към началото на Първата световна война (1914 г.) Санкт Петербург е с над 2 млн. население, което го прави третия по големина град в Европа след Лондон и Париж. След влизането на Русия във войната, през август 1914 г., под влиянието на антигерманските настроения, името на града е официално променено на Петроград, като руското „-град” заменя немското „-бург”.
През годините на войната икономическото положение в града силно се влошава; в началото на февруари доставките на хляб са силно ограничени, което довежда до избухването на вълнения, прераснали в т.нар. Февруарска революция от 1917 г. В резултат монархът Николай II абдикира, а Русия е обявена за република и е назначено временно правителство.
Вълненията в държавата обаче не стихват и след няколко месеца, на 7 ноември, властта в Петроград отново е взета с оръжие, този път от болшевиките, които обявяват създаването на Руска съветска република със столица Петроград, което от своя страна довежда до избухването на Гражданска война в Русия, продължила до 1922 г.
В хода на тази война, заради близостта на антиболшевишките армии, новото съветско правителство начело с Владимир Ленин се премества в Москва, а Петроград губи статута си на столица. На 26 януари 1924 г., след смъртта на Ленин, с решение на ЦК на ВКП(б) Петроград е преименуван на Ленинград.
При проведен референдум през 1991 г. 54% от ленинградчаните гласуват за връщане на историческото име на града Санкт Петербург. Така градът си връща старото име от 6 септември 1991 г. с указ на Президиума на върховния съвет на РСФСР, а на 21 април 1992 г. е внесено и в конституцията на Руската федерация.
1923 г. земетресение в Канто опустошава района на Токио в Япония. Трусът разрушава Токио, пристанището Йокохама и съседните префектури Чиба, Канагава и Шидзуока и нанася тежки поражения в цялата равнина Канто. Загиват повече от 140 000 души, без дом остават над 2,5 милиона.
Трусът е регистриран в 11.58 ч. Магнитудът на земетресението се оценява на 7,9-8,4 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в залива Сагами.
Любопитен факт е, че многобройните жертви допринасят запалените огньове, които хората използвали за да готвят. Огънят се разпространява бързо, заради силните ветрове от близкия тайфун, намиращ се край бреговете на Северна Япония.
Някои пожари се превръщат в огнени бури, една от които унищожава поне 30 000 души, събрани на открито пространство в центъра на Токио. Земетресението силно нарушава водоснабдяването, поради което пожарите продължават почти два дни до късно сутринта на 3 септември.
Много сгради са погребани или отнесени от свличания на земна маса, особено в планинските и хълмисти крайбрежни райони в западната част на префектура Канагава. В село Небукава разрушен планински склон отнася в морето пътнически влак с повече от 100 пътници, селската гара и самото село. Предизвикано от земетресението цунами с височина на вълните до 10 м нанася допълнителни щети по крайбрежието.
1937 г. е открит изложбеният център „Ърлс Корт Сентър” в Лондон. Центърът е разположен в района Кенсингтън и Челси и е най-голямата подобна сграда в централен Лондон.
Преди построяването на „Ърлс корт” мястото било пуста земя. Идеята за построяване на развлекателно съоръжение била дадена от предприемача Джон Робинсън Уитли, който използвал земята като място за шоу в продължение на много години. В края на 19 в. там се състояло и шоуто на Бъфало Бил „Този див, див запад”.
През 1935 г. земята е продадена и новите собственици решават да се изгради център за шоу програми, за да съперничи на всеки друг по света. Планът бил да се създаде най-голямата сграда за развлечения в Европа. Зала „Ърлс Корт” е открита през 1937 г. за сладкарска изложба.
