Тест модул
Премиерът на Финландия Александер Стуб призна опозиционната партия Финландски център (ФЦ) за победител на произведените днес парламентарни избори в страната, предаде Франс прес.
1500 г. португалският мореплавател Педро Кабрал открива Бразилия. След успеха на Васко да Гама Кабрал е изпратен в Индия от крал Мануел I в качеството си на адмирал на втория португалски флот, състоящ се от 13 кораба и около 1500 човека екипаж. За капитан на един от корабите е назначен Бартоломео Диаш.
Флотилията отплава от Лисабон на 9 март 1500 г. и на 22 март 1500 г. достига до островите Кабо Верде, където един от корабите изчезва. По неизяснени и досега причини вместо да плава по добре известния на португалците път към нос Добра Надежда покрай бреговете на Африка, ескадрата на Кабрал поема право на юг, но поради океанските течения е отнесена на запад и след месец, на 22 април се озовава на брега на Южна Америка, на територията на днешна Бразилия.
На 24 април слиза на брега, нарича земята Terra da Vera Cruz и на 1 май 1500 г. тържествено я обявява за принадлежаща на Португалия, като издига на брега дървен кръст.
Съзнавайки значението на направеното от него откритие, Кабрал изпраща в Лисабон един от капитаните си Гаспар Лемуш, с послание до краля. След няколко месеца, през 1501 г., кралят изпраща за Вера Крус три каравели под командването на адмирал Гонсалу Куельо. На 2 май с останалите 11 кораба на Кабрал възобновява плаването си към Индия.
1581 г. след околосветско плаване Франсис Дрейк е обявен в Лондон за рицар.
Той е първият англичанин, който обикаля земното кълбо по вода (1577-1580 г.) и така става вторият мореплавател след Фернандо Магелан, осъществил пълно околосветско пътешествие.
На 13 декември 1577 г. Дрейк предприема прочутото си пътуване с кораба „Златната кошута” и още четири по-малки по пътя на Магелан. През април 1578 г. пиратите достигат до бреговете на Южна Америка в района на Ла Плата и бавно се придвижват на юг. В края на юни, средата на зимата в южното полукълбо, те се установяват в залива Сан Хулиан, където близо 60 години по-рано зимува и Фернандо Магелан и Дрейк, подобно на великия си предшественик потушава бунт на корабите си и привежда в изпълнение смъртни присъди.
В средата на август пиратите продължават на юг, вече на три кораба (поради негодността на един от тях да плава е запален и изгорен) и навлизат в Магелановия проток. След две седмици и половина флотилията навлиза в Тихия океан и завива на север. Скоро обаче се разразява голяма буря, която завинаги разделя трите кораба. Единият от корабите изчезва безследно, а другият след месец борба със стихиите е върнат отново в Магелановия проток и благополучно се завръща в Англия.
Дрейк на „Златната кошута” за тези два месеца е отнесен далеч на юг, като по този начин англичаните на 24 октомври 1578 г. откриват протока Дрейк, разделящ Америка от Антарктида и югозападната част на Огнена земя. След това корабът се насочва на север към Валпарайсо, където предварително е уговорена среща с останалите кораби. Въпреки че пиратските кораби не се явяват на уговорената среща, Дрейк разграбва Валпарайсо и завзема стоящия в пристанището испански кораб, натоварен с вино и злато.
След Валпарайсо, Дрейк се убеждава, че останалите два кораба няма повече да се появят и самостоятелно поема на север покрай западното, тихоокеанско крайбрежие на Южна Америка, като продължава да ограбва градовете по крайбрежието на Чили и Перу и да пленява нищо неподозиращите испански кораби, натоварени със стоки и скъпоценности.
Опасявайки се от морските бури и от испанска блокада на Магелановия проток, Дрейк решава да продължи на север покрай западното крайбрежие на Централна и Северна Америка, и да се завърне в Англия, като заобиколи от север Северна Америка. Плавайки покрай западното крайбрежие през юни 1579 г., англичаните достигат на север, но поради лошото време (снеговалежи и бури) корабите обръщат на юг и откриват участък от западния бряг на Северна Америка, в това число залива Дрейк и островите Фаралон.
Пиратите слизат на брега на залива и пристъпват към ремонт на кораба, който за близо двегодишно плаване е понесъл доста повреди. Там англичаните завързват дружески отношения с местните индианци, които за дребни изделия ги снабдяват с хранителни припаси.
По време на голямо увеселение с местния вожд и неговото племе Дрейк тържествено издига английското знаме и обявява всички тези земи за владение на английската кралица. Преди отплаването си от залива англичаните поставят на брега стълб и заковават на него медна плочка, на която са изписани името на кралица Елизабет, датата на пристигането и „доброволното присъединяване” на индианците на английската кралица. Край стълба Дрейк заравя сребърна монета с изображението на кралицата и нейния герб.
В средата на юли 1579 г. Дрейк потегля през Тихия океан към островите Ладронес (Мариански острови), до които достига в края на септември след 68-дневно плаване, а през ноември „Златната кошута” хвърля котва на остров Тернате от Молукските острови. Местният управител, враждуващ с португалците, снабдява англичаните с необходимите им хранителни продукти.
В края на 1579 г. пиратите пребивават почти месец на необитаем остров южно от Сулавеси, тъй като корабът отново се нуждае от ремонт, а те от почивка. След това корабът блуждае още няколко седмици в началото на 1580 г. в лабиринта от острови, като се натъква на подводен риф и едва не потъва.
Край Ява от местните жители англичаните научават, че недалеч също има такива големи кораби като техния и Дрейк решава да не се бави повече, тъй като няма никакво желание да се среща с португалците и взима курс право към нос Добра Надежда. В края на юни носът е заобиколен, след два месеца е пресечен и Северния тропик и на 26 септември 1580 г. се завръща в Англия с пълни трюмове с подправки и испанско злато и сребро - 1580 г. след две години и десет месеца плаване.
Пиратският рейд на Дрейк открива за английските кораби морските пътища, известни по-рано само на испанците и португалците, и в същото време рязко обтяга англо-испанските отношения. Испанският посланик настоява екипажът да бъде обесен, но кралица Елизабет I защитава моряците, като използва факта, че Испания подстрекава бунтовете срещу нейното царуване в Англия и третира английските кораби по същия начин, както Дрейк третира испанските.
Освен това тя държи на правото на англичаните да прекосяват Тихия океан, въпреки че испанците гледат на него като на свое вътрешно море. Кралицата обсипва Дрейк с кралски милости.
Присъжда му титлата баронет, приема от него скъпоценни подаръци и лично „ощастливява със своето присъствие” блестящия банкет, устроен на пиратския кораб в нейна чест. Тя заповядва да се докладва на испанския посланик, че всички ценности ще се съхраняват в кралската съкровищница дотогава, докато между Англия и Испания не се изгладят дипломатическите отношения.
1818 г. Конгресът на САЩ приема Националното знаме на страната, което има 13 бели и червени линии и по една звезда за всеки щат (20 звезди). Знамето, известно също и като Звездно-раиран флаг, е национален символ на Съединените американски щати. Знамето се мени през годините, в зависимост от щатите, съставящи Съюза.
Синият правоъгълник в дясната част на знамето, символизира Съюза. Броят на звездите в синия правоъгълник, съответства на броя на щатите (в момента са 50). 13-те червени карета - 13 колонии, които образуват независимата държава (Ню Хампшър, Масачузетс, Род Айлънд, Кънектикът, Делауеър, Мериленд, Вирджиния, Северна Каролина, Южна Каролина, Джорджия, Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания).
Синият цвят олицетворява верността, предаността, дружбата, справедливостта, правдата; червеният - храброст, усърдие, равенство; белият - чистотата и моралните устои.
Националното знаме на САЩ, известно също и като Звездно-раиран флаг, е национален символ на Съединените американски щати. Знамето се мени през годините, в зависимост от щатите, съставящи Съюза. Синият правоъгълник в дясната част на знамето, символизира Съюза. Броят на звездите в синия правоъгълник, съответства на броя на щатите.
