На витрината на своя магазин в Латакия, на сирийското крайбрежие, Ихаб е заменил бутилките с арак, традиционен местен алкохол, с водка. Той освен това е научил няколко думи на руски, като "спасибо" ("благодаря"), за да посрещне руските войници, изпратени в Сирия, Махер ал Мунес от Франс прес.

За жителите на този северозападен сирийски град пристигането на руските сили, за да подкрепят режима на президента Башар ал Асад срещу бунтовниците, е манна небесна, на фона на гражданската война, която опустошава Сирия от 2011 г., съсипа икономиката и прогони туристите.

"Преди се търсеха предимно уиски и арак. С идването на руснаците обаче на мода вече е водката", разказва 32-годишният Ихаб, който държи малък магазин заедно с баща си в този бастион на режима, в който мнозинство са алауитите - разновидността на шиитския ислям, която изповядва кланът Асад.

Като много други местни жители Ихаб се е захванал да учи руски, за да може да общува с "новите приятели" и да ги "улесни", когато посещават неговия магазин.

"Те са истинска манна небесна във финансово отношение, нашите продажби се увеличиха с над 20 процента и (руснаците) не се пазарят", доволен е Ихаб. "Те имат право на привилегировано отношение и от време на време им правим подаръци."

Ресторант "Русия"

От десетилетия Москва и Дамаск поддържат привилегировани отношения в икономически, политически и военен план. Руските военноморски сили разполагат с база в Тартус, а много сирийски офицери са били обучени в Русия.

От края на септември руските самолети излитат от военната база Хмеймим, близо до Латакия, в която са настанени няколко хиляди руски войници, за да нанасят своите удари.

В магазин за военни униформи руско знаме е окачено гордо на стената. Мохамед се радва на пристигането на войниците и на увеличаването на продажбите със 70 процента. Според него руските военни си взимат малките портрети на Асад, които той им предлага.

"Те станаха наши приятели, ако минат оттук, те се връщат, за да ни кажат "добър ден", твърди 26-годишният продавач, който е научил няколко думи на руски.

Хайдар е отворил в началото на декември ресторант "Русия" в Латакия. На входа руско знаме се вее на вятъра. Менютата са написани на кирилица и този 29-годишен мъж е наел учителка по руски език, за да обучи неговия персонал.

"Търся готвач, за да приготвя руски ястия. Ще отпечатам нови менюта и рекламни флаери на руски", се вълнува ресторантьорът. "Руснаците раздвижиха пазара и внасят оживление, както през деня, така и през нощта."

"Спасибо"

"Спасибо, спасибо", казва топло Хайдар на своите руски клиенти, които си тръгват от ресторанта.

Едно чак такова обгрижване обаче дразни войник на сирийския режим, седнал на една от масите, който го намира за прекалено. "Ние се бием от близо пет години, но аз никога не съм виждал ресторант, наречен "Сирия" или "Сирийска армия", негодува той.

Дори преди военната намеса на Русия в конфликта, който струва живота на над 250 000 души, жителите на Латакия бяха признателни на Русия за нейната политическа подкрепа.

В кафене "Москва", открито през 2012 г., собственикът Тарек Шаабо не взима пари от своите руски клиенти. "Те дойдоха, за да ни защитават! Най-малкото, което мога да направя за тях, е да ги приема в моето скромно кафене."

Той обяснява, че е избрал името на своето заведение "след първото вето на Русия" в Съвета за сигурност на ООН в подкрепа на сирийския режим.

"Преди интервенцията имаше руски съветници, но много малко. Сега имаме руски клиенти почти всеки ден", твърди този мъж на тридесетина години.

Палейки цигара със запалка, на която е изобразено логото на руската армия, той държи да бъде предадено негово послание до руския президент Владимир Путин, наричан с обич от мнозина сирийци "Абу Али": "Кажете на Абу Али Путин, че ако дойде в Латакия, има къде да отседне: кафене "Москва" е неговият дом."
 

Жителите във варненския квартал „Аспарухово” ще посрещнат 2016-та с новогодишен концерт, специален гост на който ще е поп фолк певицата Глория. Той ще започне в 23:30 ч. пред читалище „Просвета 1927”.

В навечерието на Нова година централният площад на най-големия град в Крим е окичен с блестяща празнична украса, включително висока изкуствена елха с мигащи лампички. Но само на няколко крачки по-нататък улиците са потънали в мрак, тъй като осветлението е изключено заради недостиг на електричество, пишат Александър Полегенко и Наталия Василиева от Асошиейтед прес.

Севастопол и останалата част на Крим бавно се възстановяват от прекъсването на електроснабдяването, което засегна анексирания от Русия полуостров в края на ноември, след като неизвестни лица взривиха стълбовете на електропроводите от Украйна, снабдяващи почти целия полуостров.

Изключването на Крим от електрическата мрежа показа колко голяма е все още зависимостта му от Украйна, която изгуби контрол над територията през март 2014 г. След свалянето на бившия проруски украински президент Москва изпрати войски да превземат преобладаващо рускоезичния регион и го анексира след набързо свикан референдум.

Около две седмици след взривяването на стълбове на далекопроводите наброяващото 2 милиона население остана почти изцяло без ток и важни учреждения, включително болниците, трябваше да разчитат на генераторите си. Положението се нормализира до известна степен, след като Украйна възстанови една от електрическите линии и бяха пуснати в действие няколко подводни електрически кабела от Русия. Изграждането на т. нар. енергиен мост беше започнало още преди спирането на тока.

Украинските националисти и кримските татари, които се противопоставят на руската анексия, злорадстваха след прекъсването на електроподаването, но повечето жители на Крим явно възприеха случилото се като потвърждение, че са постъпили правилно, гласувайки за отцепване от Украйна.

Бизнесменът Артьом Крючков заяви, че двамата с жена му трябвало да купят генератор и да се редят на опашки по бензиностанциите. Но въпреки трудностите нито той, нито семейството пожелали Крим да се върне в Украйна. "Двуседмичното спиране на тока ни сближи", каза той.

"Като наказаха кримчани, украинските власти загубиха Крим и засилиха позициите на Путин", коментира Андрей Колесников от московския център "Карнеги" в статия, публикувана неотдавна. "Искаха да отмъстят на управляващите, а навредиха на обикновените хора. Това само ще направи режима по-силен, а обсадената крепост ще стане още по-укрепена."

Крим е изправен пред поредица от проблеми, включително рязък спад в туризма - ключов сектор на икономиката му. Министърът на туризма в Крим Сергей Стрелбицки се оплака през октомври, че около 4 милиона души са посетили през 2015 г. плажовете и планините в региона, което е доста по-малко в сравнение с предишните две години, когато туристите са били между 5,7 и 6 милиона.

Мнозина жители се оплакват, че регионът се управлява зле.

"Основната слабост е работата на местните власти: планини от боклук наоколо, лоши пътища и неспособност или нежелание у служителите да решават проблемите", каза Крючков.

Докато местните училища и болници получиха скъпо оборудване и средства от Русия през последните месеци, инвестициите на Москва в Крим не личат изобщо, когато карате по изпъстрените с дупки пътища или покрай рушащите се фасади на сградите.

През декември губернаторът на Крим Сергей Аксьонов се оплака, че Москва не е изпратила нито една копейка от обещаните милиарди. Аксьонов обвини правителството, че се стреми да контролира прекалено много изразходването на парите на полуострова.

Руските държавни медии на свой ред цитираха неназован правителствен източник, според когото Москва е изпратила 2 милиарда рубли (28 милиона долара) в Крим, но местните власти просто не знаят какво да правят с тях.

Чуждите инвеститори избягаха, след като на полуострова бяха наложени западните санкции, поставяйки под съмнение бъдещето на региона. Големите руски компании, включително мобилните оператори, петролните фирми и банките, затвориха клоновете си в Крим и оставиха банките и телекомуникациите в региона на неизвестни местни фирми.

Напоследък дори пламенни привърженици на анексирането като бившия кмет на Севастопол Алексей Чали признават, че федералните планове за съживяване на икономиката като създаването на свободна икономическа зона в Севастопол са се провалили.

"Море, топъл климат, свободна икономическа зона - това е преимущество", заяви Чали, председател на законодателното събрание на Севастопол, в интервю за РИА Новости. "Но рухналата инфраструктура и непредвидимото управление са слабости."

Но Крючков и съпругата му, които работят в туризма, са по-скоро оптимисти. "Цените растат, виждаме купища проблеми с издаването на нови документи, банките все още са малко", каза Олга Крючкова. "Но за хора, които са преживели 90-те години, това е нищо. Имало е и по-лоши времена."