Тест модул
Румънският премиер Виктор Понта, когото правосъдието е подело заради съучастие в укриване на данъци и пране на пари, обяви, че временно отстъпва поста си на вицепремиера заради здравословни проблеми.
Славен Билич източник: БГНЕС
Ръководството на Уест Хям е свело броя на кандидатите за нов мениджър на тима до две имена - Марсело Биела и Славен Билич, съобщава Sky Sports
1553 г. от Лондон потегля морска експедиция на бъдещата Московска компания, която установява северния морски път към Русия. Северният морски път е най-краткият маршрут по вода между Европа и Азиатско-тихоокеанския регион и най-значимата морска транспортна магистрала в Арктика.
Разпростира се в Северния ледовит и в Тихия океан, главно по протежението на руския арктически бряг. Дължината му от Санкт Петербург до Владивосток е 14 280 км. Любопитен факт е, че икономията от дистанцията достига до 50% в сравнение с използваните маршрути през Суецкия или Панамския канал.
Идеята да се използва Северния морски път хрумва първо на дипломата Дмитрий Герасимов през 1525 г. През втората половина на 15 в. редица английски и холандски мореплаватели се отправят на експедиции в Северния ледовит океан, в търсене на пряка връзка с Азия и Китай в частност, която те наричат Североизточен път (известен така до началото на 20 в.). Едни от по-известните плавания от това време са тези на Ричард Чанслър и Хю Уилъби, а по-късно и на Вилем Баренц.
Но въпреки положените усилия всички те достигат не по-далеч от архипелага Нова земя. В края на 16 в. многобройни руски експедиции започват постепенно да овладяват и изследват районите по дължината на северния бряг на Русия.
През 1648 г. Семьон Дежньов и Федот Попов за пръв път достигат до пролива между Азия и Америка, по време на свое пътешествие, и подробно описват Чукотка. Втората Камчатска експедиция, ръководена от Витус Беринг пропътува почти цялата дължина на Северния морски път в срок от десет години, изработвайки хидрографически описания и географски карти. Научните изследвания на Михаил Ломоносов в областта на образуването и движението на леда, както и на морските течения в Северния ледовит океан, в съчетание с научните експедиции по това време, изиграват важна роля в обогатяването и конкретизирането на информацията и възприятията относно Северния морски път.
От 1820 до 1824 г. Фердинанд Врангел и Фьодор Матюшкин изследват и нанасят на карта целия континентален бряг от устието на река Колима до Колючинския залив. През 1879 г. шведският полярен изследовател Адолф Ерик Норденшелд, водач на шведско-руска експедиция, успява да „покори” Северния морски път. Той достига до Беринговия проток, на борда на парахода „Вега”, след пътуване започнало от Европа и продължило един зимен сезон.
В началото на 20 в. усвоението на Северния морски път добива друг смисъл със стремежа за развитието на руската икономика. През 1909 г. в Невската корабостроителница са построени двата парахода ледоразбивачи Таймир и Вайгач, специално предназначени за изследване на маршрута. В хода на експедиция с двата морски съда през 1915 г. изследователите откриват непозната територия, която назовават Северна земя. След Октомврийската революция съветските власти забраняват всякакъв чуждестранен трафик по маршрута.
