Владислав Мисяк се присъедини към отбора на Нефтохимик в началото на тази година, след като взе решение да се раздели с Левски. Въпреки че имаше предложения от няколко клуба от А група, младежкият национал избра да се присъедини към отбора на „шейховете“.
Мисяк е роден на 15.07.1995 г., в Кюстендил. Започва да тренира на 8 години в отбора на родния си град – ФК Бузлуджа. Когато е на 12 години талантът му е забелязан от треньори от школата на Левски, докато отборът му играе контрола срещу „сините“. Те правят всичко по силите си да видят Мисяк на „Герена“ и успяват . В следващите години десният халф се състезава в юношеските формации на столичния гранд, а през 2014 г. подписва първия си професионален договор с Левски, за срок от 3 години.
Ето какво сподели младият талант пред клубния сайт на „шейховете“ за трудните избори, които му се е наложило да направи, за успехите в кариерата си и за амбициите си за бъдещето.
Как те поканиха да станеш част от Левски?
До поканата от Левски се стигна след като с отбора на Бузлуджа изиграхме две контроли срещу тях и там ме харесаха треньорите Петър Петров- Чори и Владко Шаламанов. Когато разбрах за поканата бях много въодушевен, но не и родителите ми, които не искаха да ме пускат сам в София на 12 години, но в крайна сметка се съгласиха.
Как ти се отрази такава промяна, на толкова крехка възраст? Сам, в голям град, с нов отбор, ново училище, далеч от семейството. С кое ти беше най-трудно да свикнеш?
Мисля, че това беше най-правилното и разумното решение, да отида сам в най-големия град и животът да ме научи на всичко. В началото ми липсваше най-много семейството и е нормално, но с течение на времето свикнах. С момчетата, с които бяхме там, много бързо се сприятелихме и нещата просто се случваха.
Кой е най-хубавият ти спомен от юношеските ти години в Левски?
Най-хубавият ми спомен с юношите е спечелването на Елитната юношеска група до 17 години и по- късно и Купата на България.
Какво помниш от първия си официален мач с представителния тим?
Първият ми официален мач ще го помня с победата над Ботев /Пловдив/ и с играта, с която ги превъзхождахме и, не на последно място, феновете. Никога няма да забравя невероятната атмосфера, която създадоха.
Договорът ти с Левски беше до 2017 г. Ти сам реши да се разделиш с отбора. Какви бяха причините?
Имах договор с Левски за още една година и шест месеца, но реших да напусна клуба, защото обстоятелствата ме притискаха. Играех много малко, а съм в такава възраст, в която трябва да играя мачове всяка седмица.
Освен предложението на Нефтохимик, си имал предложения от няколко отбора от А група. Защо предпочете Нефтохимик?
Да, освен Нефтохимик имах предложения и от 1-2 отбора от А група, но избрах този отбор, защото треньорите показаха голямо желание да се присъединя към отбора. Спечелиха ме и с проекта за подмладяването на отбора и амбициите в най-скоро време Бургас отново да има отбор сред елита.
Как се чувстваш сега като част от отбора? Успя ли да се адаптираш? Сработи ли се с момчетата?
Чувствам се много добре в отбора, момчетата са много готини и ме приеха много бързо, пък и се познавам с повечето. Все още в игровата обстановка трябва да се обиграем по-добре, а и аз не се чувствам още във форма.
Смяташ ли, че ще успеете да изградите екип на терена?
Абсолютно съм сигурен, че ще бъдем като едно цяло на терена, защото и извън него сме много задружни и правим доста неща заедно. Всеки гледа да помага на другия с каквото може.
Какво мислиш за нивото на подготовката, за организацията в клуба?
Подготовката мисля, че мина доста добре, всеки един ден се стремим да надграждаме и мисля че ще имаме доста успехи. Организацията в клуба, според мен, е на нивото на някои отбори от А група.
Какви са очакванията ти за пролетното първенство?
Всички в отбора тренираме здраво и се готвим, за да радваме хората през пролетта и да играем всеки мач за победа. Нищо не се знае занапред, но за нас най-важното е да играем добър футбол, а резултатите ще дойдат неизменно.
Какви са амбициите ти за кариера в бъдеще?
Като за начало искам да помогна на отбора да влезе в А група и имам желание да играя зад граница някой ден....
Продължава...
