Дейвид Бекъм източник: БГНЕС

Дейвид Бекъм е продал луксозния си дом в Мадрид, предават в Испания. Бившият играч на Реал Мадрид се разделил красивото си имение за сума от 5.8 милиона евро. След като през 2005-а година я закупи за 4.2 милиона евро

Източник: ЕПА/БГНЕС

Корина Шумахер, съпруга на седемкратния шампион във Формула 1 Михаел Шумахер, продаде личния самолет на спортиста и вила в Норвегия, съобщи "Бунте"

1789 г. Джордж Вашингтон встъпва в длъжност като първи президент на САЩ. Вашингтон е главнокомандващ на Континенталната армия по време на Американската война за независимост (1775-1783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.

На 15 юни 1775 г. Континенталният конгрес назначава Вашингтон за главнокомандващ на току-що сформираната Континентална армия. Предложението за назначението идва от делегата от Масачузетс Джон Адамс, който изтъква „неговите умения като офицер… големите му таланти и широко скроения му характер”. Той поема командването на 3 юли.

На 23 декември 1783 г., генерал Джордж Вашингтон подава оставка от задълженията си на главнокомандващ на армията. Това става пред Конгреса, който по това време заседава в Мериленд Стейт Хауз в Анаполис. Това действие е от изключителна важност за младата държава и създава прецедент, при който цивилни и избрани служители, а не военните, упражняват върховната власт.

Положението и властта, която притежава Вашингтон са такива, че ако има желание да заграби властта, както преди него е направил Юлий Цезар, а след него Наполеон, то той е нямало да има проблем. В действителност сред най-големите му привърженици съществува желанието Вашингтон да задържи за постоянно властта и да стане крал, но той, както и повечето бащи на нацията, не одобрява тази идея.

Джордж Вашингтон председателства Конституционния конвент във Филаделфия през 1787 г. Той не участва в по-голямата част от дебатите, но неговият престиж е достатъчно голям, за да поддържа колегиален дух между делегатите. Той налага дух на конфиденциалност при разговорите, което кара мнозина да смятат, че основните принципи на президентската институция в САЩ са създадени, като са оформяни специално за Вашингтон. След края на конвента, активната поддръжка на Вашингтон убеждава мнозина, включително и представителите на Вирджиния да приемат Конституцията на САЩ.

Първите президентски избори в САЩ се провеждат, в рамките на Първия Конгрес на САЩ, на 4 февруари 1789 г. Оставено е всеки щат да реши сам как да бъдат избрани делегатите, които ще избират президент. От 13 щата 10 участват в електоралния вот, а от тях само 5 провеждат всеобщи избори за делегати.

Всеки от 69-те избиращи делегата разполага с два гласа, единият от които задължително трябва да е за кандидат, който не е от щата на гласуващия. Вашингтон събира 69 електорални гласа и е единодушен избор на делегатите, така той става единственият президент, който е избиран с единодушие, факт, който се повтаря по време на избора му за втори мандат през 1792 г. На второ място е Джон Адамс с 34 електорални гласа, който е посочен за вицепрезидент.

Конгресът признава резултатите на 6 април и след известно закъснение на 30 април Вашингтон полага клетва. Церемонията се състои пред Сената под портала на Федерал Хол в Ню Йорк. Изборът на Вашингтон за президент е разочарование за Марта, първата Първа дама, чието желание е да продължат със следвоенния спокоен живот във Маунт Върнан. Въпреки това тя бързо влиза в определената й роля и започва да организира вечери и събирания за изтъкнати личности.

Вашингтон ръководи първата среща на правителството на САЩ на 25 февруари 1793 г. Противопоставянето в правителството между Александър Хамилтън и Томас Джеферсън по повод бюджетните приходи, води до формирането на политическите партии.

Вашингтон мирно предава президентската власт на Джон Адамс, след като прекарва два мандата на този пост. Той дава началото на множество други прецеденти, които изграждат спокойствието на следващите президентски мандати. Посмъртно е наречен „баща на Отечеството”, често е смятан за най-значимата фигура от „бащите основатели” и редовно е честван от признателните потомци.

Столицата на САЩ е наречена на него - Уошингтън, окръг Колумбия. Окръг Колумбия е създаден с акт на Конгреса от 1790 г. и Джордж Вашингтон е в основата му. Той взема участие и в избора на място за Белия дом. По това време теренът на бъдещата столица представлява мочурище и остава такова до 19 в. Столицата е разположена на юг, а не близо до големите градове на север, като компромис при съставянето на конституцията, за да се получи подкрепата на южните щати.

1803 г. Франция се съгласява да продаде Луизиана на САЩ. САЩ плащат 60 млн. френски франка (11 250 000 долара) и опрощават дългове на стойност 18 млн. франка (3 750 000 долара), с което общата сума на придобиването възлиза на 15 млн. долара.

През 1802 г. президентът Томас Джеферсън иска да закупи Ню Орлиънс с цел да гарантира на американските търговци достъп до река Мисисипи. Към онзи момент Луизиана е френска територия и по време на преговорите в Париж французин, който живее в САЩ и е близък с Джеферсън, предлага на Наполеон да продаде цяла Луизиана и така да избегне потенциални търкания със САЩ в Северна Америка.

Идеята не допада на Джеферсън, тъй като според него продажбата само би узаконила френското право върху Луизиана, а от френска страна яростен отпор ѝ оказва Талейран, който е защитник на френската колонизация на Америка. Наполеон обаче се нуждае от пари, за да финансира военните си действия по онова време в Европа. (Успешните кампании на Наполеон в т.нар. Наполеонови войни до края на 10-летието в немалка степен се дължат и на парите от Луизиана).

Все пак сделката е сключена през април и ратифицирана през октомври. На 20 декември 1803 г. САЩ официално получават Ню Орлиънс от Франция, а с него и цяла Луизиана, присъединявайки към територията си общо 2 144 476 кв. км.

Стойността на сделката е добра и за двете страни. Цената на акър е ниска и удобна за САЩ - 3 цента, но общата крайна сума е голяма - 15 млн. долара и е изгодна за Наполеон. В днешни пари (към 2010 г.) сделката би струвала приблизително 219 млн. долара.

1804 г. шрапнелът, наречен на името на Хенри Шрапнел, е използван за първи път от англичаните срещу холандците в Суринам. Артилерийският боеприпас, снаряден с готови поразяващи елементи, е предназначен за поразяване на жива сила, кавалерия, небронирани цели. Запълнен е със сферични поразяващи елементи. При взривяване елементите се разпръскват.

Исторически това е първият боеприпас с готови поразяващи елементи. Разпръскването се е осъществявало с димен барут. Думата има и друго значение - „шрапнел” се използва и за осколка от снаряд, получена при взривяването и разпръскването на тялото му.